Насилието над учители – физически видимо и невидимо

Насилието над учители – физически видимо и невидимо

Неотдавна описахме нов случай на насилие над учител. В социалните мрежи контрираха с „компенсаторната” констатация, че това е един от многото случаи на насилие над учители,но насилието не е само когато бият!

Провокирани от това, наистина трябва да заявим, че насилието има много форми. Ако преди години насилието над учител беше нещо наистина нечувано, защото обществото беше по-капсулирано и тоталитарната действителност, по обясними причини, поставяше свръхсигурността в нормите на свръхценност в условията на „свръхзаплаха” и в името на дадена политическа обусловеност, то днес е различно.

Учителите днес са изложени на риск почти постоянно – не само здравословно, не само психически, но и чисто физически. Днес ученик да се опълчи на учител, дори да му посегне сякаш е нещо напълно нормално, а не бива да е така! Всички знаем това, но какво се прави, за да се педотврати подобно поведение от страна на ученици, а и на родители.

Все по-често родители отиват да се разправят с учителите на своите питомци, при това за щяло и нещяло!

Разбира се, че учителите не са свещени крави и разбира се, че и те могат да сгрешат, както и може да им се търси отговорност за дадени действия или бездействия. Това обаче има начин, как да стане, а не да се търси физическа саморазправа с тях, както си мислят някои родители.

Ето така се дава лошият пример, при който учениците разбират, че учителите са уязвими и че върху тях може да се приложи насилие винаги, когато ученикът не е съгласен с дадено действие на учителя.

Всъщност, насилието не винаги е физическо. Заплахата, заканата, които не винаги могат да бъдат опаковани в достатъчно пълноценно основание за съдебно преследване, представляват може би по-страшната агресия, защото оставят по-трайни следи в душата на един човек, на един преподавател.

Огорчението от това, че си безсилен, че нямаш лостове за защита, че си на практика изоставен в нищото, напълно уязвим от случайността, е онова, което поставя учителите в позцията на жертви. А тази позиция в „джунглата” на родното училище обикновено е най-ниско в „хранителната верига”!

Онеправданието на българските учители, които от години са изоставени да се оправят сами, е позорна практика, която води до такива действия, при които се проявява агресия и от страна на ученици и родители към учителите, но и от страна на самите учители към учениците. На практика, „законът на джунглата” действа там, където няма други правила. Всеки се оправя, както може и със каквито предпочете средства и прийоми.

Решението – може би то е в криминализирането на агресията над учители, така, както това стана с лекарите. Не че забраните опрвят нещата, но поне правилата създават ред, а когато този ред не се спазва, виновникът трябва да знае, че е застрашен от сериозно наказание, не от обществено порицание, САМО, а – от реално наказание!

Само тогава онези, които са готови да упражнят насилие над когото и да било, но най-вече – над тези категории застрашен труд, какъвто е и учителският, ще знаят, че ако си го позволят, ще си имат сериозни проблеми със закона, който се прилага с пълната му сила! Иначе, чакането, търсенето на някакви половинчати мерки, за да решим конкретен казус, няма да дадат резултатност в цялост и проблемите ще се точат още, нескончаемо ще гледаме по тлевизиите репортажи за бити учители, ученици и агресивни родители, които, кой знае защо, са тръгнали да търсят правата на децата си, а не полагат достатъчно усилия първо да ги възпитат като добри граждани на обществото…!

Венцислав Жеков

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook