Мнения: Целодневното обучение е трудно постижима цел

Мнения: Целодневното обучение е трудно постижима цел
Седмица след като министерството на образованието обнародва своята концепция и виждания около промените в закона за средното образование, мненията и коментарите продължават да хвърлят светлина около предстоящата реформа. Всекидневникът “Труд” събра изказвания на заети в образователната сфера.

Станка Кръстева, учителка с 38 години стаж от Враца
“Дали новата концепция за образованието е добра или лоша, ще зависи от това как ще се приложи. Три въпроса обаче все още “висят”: По какъв критерий ще се оценява до четвърти клас, как ще се реши проблемът с материалната база, необходима за целодневно обучение до седми клас и неограничения брой учебници.

“Ако няма оценка, как детето само ще разбере дали знае или не? И още по-важно, как родителят ще знае дали то знае или не?”

“По въпроса с базата. Целодневно обучение не значи цял ден да се стои на чина. Децата трябва да се движат, да спортуват. Има една голяма опасност и тя е не по-слабите ученици да настигнат по-добрите, а да стане обратното, защото децата се развиват различно. Цял ден в клас означава да не се даде възможност учениците да имат хоби, да научат нещо, което така или иначе не може да се научи в клас. А как ще се самоорганизират?”

Ирена Анастасова, директор на 125-о СОУ “Проф. Боян Пенев”, София   
“Одобрявам застъпената в концепцията идея за разширяване правомощията на родителската общност. Същевременно не мога да се съглася, че родителите ще избират учебниците за децата си чрез училищните настоятелства. Не мога да се съглася и с постановката, че ще бъдат одобрявани неограничен брой учебници. Преди години имахме такава ситуация и всички, които сме в системата, знаем до какъв хаос доведе това”.

“Целодневната форма на обучение ще се превърне в проблем. Първо той ще е финансов, още повече че парите за образование прогресивно намаляват в последните години. А деца цял ден в клас означава по-добра материална база, средства по разширяване на дейностите по интереси, средства за изхранване. След няколко години огромен брой учители се пенсионират, а не виждам кой знае колко желаещи да ги заменят”.

“В малките населени места една такава форма на обучение е по-възможна, отколкото в големите градове”.

“Качествените оценки до четвърти клас са дискусионни. Изведнъж, след четири години оценявано така, детето ще започне да получава и количествени оценки и национално външно оценяване. Как ще му се отрази емоционално всичко това?”

София Илиева, преподавател от Монтана
“Смятам, че количествените оценки до трети клас са излишни, но в този период учителят трябва да може да вземе решение дали детето, което не усвоило минимума от стандарта, ще може да навакса пропуснатото. Дефицитите с годините нарастват и в следващ етап на обучение детето е в невъзможност да продължи”.

“Децата трябва да бъдат мотивирани от преподавателите. Учителите са тези, които трябва да обяснят колко важни са определени знания и как те ще бъдат полезни на ученика в живота. Когато учителят успее да убеди децата от необходимостта да се усвоят определени знания, тогава учебно-възпитателният процес е успешен. Учениците са заинтересовани, грабнали сме вниманието им, провокирали сме творческите им заложби. Дисциплината се е настанила в класната стая и най-големите палавници са притаили дъх”.

Oще по темата

Коментари във Facebook