Да, това не е реално заглавие, но прилича, нали? Ако кафевите медии наистина бяха загрижени за българските ученици, щяха да бъдат ужасени от факта, че в 6-ти клас по история досега децата учеха десетки имена на български партии и партийни дейци от началото на 20-ти век.
Криворазбран патриотизъм
Според широко разпространената представа щом някой е бил в училище (а почти всички са били), то тогава този някой разбира не само от организация на учебния процес в едно училище, но и от това как се съставят учебните планове, какви са основните принципи на педагогиката, как да се организират държавните училища, какви домашни трябва да се дават на децата, та дори кой и как да преподава своя предмет.
И все пак, не всички имат претенции по отношение на промените в учебните програми по физика, биология или пък химия но щом сме българи, по презумпция всички разбираме в детайли от това, което трябва да бъде включено в часовете по литература и по история.
И ако досега медиите обръщаха внимание на опитите на маргинални провинциални псевдопатриотични политичета да получат ефир и гласност уж като родители с темата за учебниците по история, то сега на фокус е литературата.
Всъщност заглавието, извън ШОК!-а, е напълно точно – споменатите произведения ще се изучават в 6-ти клас, за да се придобият различни знания и умения от децата на 12-годишна възраст. В проекта за учебна програма за литература за 6-ти клас е посочено, че чрез изучаването на „Отечество любезно“ ученикът тряа да може да:
„Различава в „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ преживявания, настроения, състояния на героя и ги тълкува. Обяснява значенията на конкретен мотив за тематично-смисловото развитие в „Отечество любезно, как хубаво си ти!“. Различава в „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ словосъчетания, в които поне една от думите е употребена с пряко значение, а другата/другите – с преносно, и обяснява значението им за изграждането на смисъла на текста.“
Паисий не отпада
Медиите обичат да ползват глаголи, които показват някаква окончателност: „Режат Ботев от учебниците“, „Пайсий отпада от литературата в 6-ти клас“, „Вазов е свален от часовете по литература“.
Реже се тумор, отпада отбор от турнир, сваля се правителство.
„История славяноболгарская“ се учи в 6-ти клас по история, както и в 9-ти клас по литература. Най-накрая се намериха смели хора, които да променят учебната програма побългарски език и литература в 6-ти клас и вместо Паисиевата история да се изучава на 12-годишна възраст като литературно произведение, решиха да включат „Малкият принц“. Което изобщо не означава, че българските ученици няма да са наясно в 6-ти клас с важността на Паисиевото дело, поради факта, че той очертава трите направления на Възраждането на българския национален дух – борба за новобългарска просвета, борба за независима църква и борба за национална независимост. Също така във всеки учебник по история за 6-ти клас има едно каре, в което е онзи откъс от втория ппредговор, който всъщност е „О, неразумни и юроде! поради что се срамиш да се наречеш българин?“. Също така шестокласниците ще научат, че проблемът на Паисий не са турците, а гърците, които се опитват чрез Патриаршията да асимилират българската идентичност.
Впрочем, Историята на Паисий се учи като литературно произведение в 9-ти клас, а в 11-ти/12-ти клас се учи отново по история
В същото време, учейки „Малкият принц“, например, според качения на сайта на МОН проект, шестокласникът би следвало да е способен да „Създава в устна и в писмена форма описание на пейзаж в художествен текст с цел да: изрази естетическата си представа за описваните елементи; предизвика у слушателя естетическо преживяване, подобно на породеното от непосредственото общуване с художественото описание“
МОН е всъщност МОНК
Съвсем друг е въпросът, че МОН би следвало да се прекръсти на МОНК – Министерство на отсъствието на нормална комуникация, защото това е поредният въпрос, който този ПР-екип и този министър НЕ успяха да комуникират нормално в обществото.
ПиАр-ът е отговорникът за т.нар. връзки с обществеността, който всъщност трябва да „преведе“ на нормален език всичко, излизащо от една институция. Алистър Кембъл, който е ПиАр на британския премиер Тони Блеър, има една крилата фраза, която е добила силата почти на мантра сред занимаващите се с ПиАр: „Няма добро или лошо управление. Има управление, което е комуникирано добре или зле“.
Времето показа, че министърът, проф. Танев, е потресаващо лош комуникатор с обществото. Дали е такъв в министерството не бих се наел да кажа, но за неспособността му да обяснява реформите на обществото има достатъчно примери. Това, обаче, не е
непроменимо, защото в такъв случай би следвало експертите по връзки с обществеността в МОН да си свършат добре работата. Нещо, което очевидно не се случва.
По отношение на средното образование единственият предиставител на МОН, способен да говори напълно адекватно и експертно, е ресорния заместник-министър Ваня Кастрева, която твърде рядко получава думата.
Докато самото министерство не е способно да комуникира правилно промените, ще продължават реакциите на по-глупавата част от обществото ни. И с право.
Защото трябва да бъде обяснено така ясно, че дори по-глупавите да разберат.
„История славяноболгарская“ на Паисий Хилендарски ще се изучава в часовете по история в 6-ти клас, после по литература в 9-ти клас, а после отново по история в 11-ти/12-ти клас. И всеки, който твърди обратното, лъже с цел или от глупост.
Автор: Емил Джасим, програмен директор в Център за образователни инициативи в сайта bunt.bg
