Мнение: Образователната реформа подминава най-големия проблем – неграмотността

Мнение: Образователната реформа подминава най-големия проблем – неграмотността

Първокласниците предприемачи, осмокласниците безбуквени – коментар на Веселина Седларска в сайта clubz.bg

Ако има нещо, което  дава чувство за вечност в българското образование, то е станчето, на което децата от втори клас се учат да тъкат черги. На всичко друго беше посегнато, даже “Аз съм българче” в някакъв момент беше под въпросителна, единствено станчето надживя всички обществено-политически строеве, всички министри и славата му дивна премина от век на век с единствената подробност, че сега по избор на учителката то може да се сглобява не само от дърво, а за улеснение и от картон. В първи клас ще се учи предприемачество, във втори се тъче на станче, ще рече човек, че реформата се прави от Добри Желязков – Фабрикаджията.

Със само три седмици закъснение в “Държавен вестник” беше публикуван окончателният вариант на наредбата за новите учебни планове. Очаквано промените се свеждат най-вече до увеличаване на едни предмети и намаляване на бройката часове по други. Няма да намерите учител на четвъртокласници, който смята, че 32 часа годишно за “Човек и общество” са достатъчни, при условие, че наученото се измерва с външно оценяване. Съвсем правилно е, че вместо един час седмично, “Човек и общество” вече ще се учи два. Това обаче не прилича на реформа. Реформа би било да се прецени може ли един четвъртокласник да смели цялата българска съдба от “Наследството на древните цивилизации” до “Българското общество – единни в многообразието на ЕС”, при това написана на език, който да ти е драго да не четеш.

Да се намали, увеличи или запази бройката на изучаваните Ботеви стихотворения – друга пожизнена тема в българското образование, също не е реформа. Реформа е да се осъзнае, че всичките двадесет стихотворения на Ботев трябва да бъдат прочетени от всеки. От тях ученикът да избере онова, което най-силно го е докоснало, и да сподели защо, а не да мънка какво е искал да каже поетът в няма значение колко избрани от друг стихотворения в учебника. Реформата не е ремонт. Реформата е промяна на парадигмата.

Ако има зачатък на такива основни промени в новата наредба, те са свързани най-вече с натоварването и разтоварването на отделните степени в образованието. Но един основен, много основен проблем, с изглед да стане основният и проблемът на проблемите, не е докоснат. А той е видим във всички селски училища, в които всички ученици са роми, и във всички градски училища, които ромските ученици са напуснали, без да се научат да четат и пишат. В гетата грамотни са само бабите и дядовците. Следващите две поколения вече са “безграмотни”, както казват самите те.

Ромската неграмотност е най-тежкият проблем, който се задава откъм бъдещето. Той ще се стовари върху България с неподозирана мощ. По чисто демографски причини това е бъдещата работна сила – неграмотна, неквалифицирана, деградирала, обречена да избира между престъпност и просия. От този омагьосан кръг нито е възможно, нито е нужно всички роми да излязат едновременно. Но за онези, които поискат да напуснат блатото на гетото, трябва да има шанс. В съвременния свят този шанс минава през образованието. И тъй като промените в образованието не докосват този проблем, а той може да бъде вече решен не с дребни подобрения, а само с нови подходи, ще дадем пример за подобен новаторски подход. Нарича се KIPP (Knowledge is Power Program), програма “Знанието е сила”.

Времето има решаващо значение в образованието. До този извод стигнали американските психолози, които си поставили за цел да разберат защо децата от бедни семейства от афро- и латиноамериканската общност изостават в училище. След дълги и обстойни изследвания те стигат до извода, че бедните деца изостават не в процеса на обучението, а в свободните часове, в свободните дни, във ваканциите. Вечерите, съботите, неделите, лятото – там е теренът на изоставането, а не в класната стая. Където средата с нищо не подкрепя образованието. Следователно: ако бедните афро- и латиноамериканчета искат да бъдат толкова добри, че да продължат в колеж, те трябва да учат повече време, да положат повече усилия. Ако тези деца искат да се измъкнат от гетото,  трябва да прекарват повече време в училище, бил изводът.

Оттук нататък само въпрос на време е било да се появи училище, което ще предложи на бедните чернокожи семейства следната сделка: “Ние ви предлагаме детето ви да не живее живота на гетото, да бъде първото от семейството, което ще завърши колеж, при това с успех, който ще му гарантира стипендия. Но вие трябва да знаете, че то ще прекарва в нашето училище много време и ще учи упорито. Имаме ли сделка?”

Първото KIPP училище е основано от двама учители,  Дейв Левин и Майк Финберг през 1994 година в Хюстън, щата Тексас. Думата основаване е необичайна, но да се основе училище в САЩ не е необичайно. Вече в 41 американски щата има закони за така наречените чартърни училища – това са публични институции, които се финансират от държавата, но са се откъснали от нейните регулации и имат свободата сами да определят начина на обучение, съдържанието на програмата, квалификацията на учителите и педагозите. Поради статута на училищата, които се конкурират с традиционните публични гимназии, родителите проявяват по-голяма отговорност и заинтересованост към процеса на обучение. За чартърните училища е по-важно постигането на конкретни, специфични цели и резултати, записани в хартата на училище (charter – харта, оттам и името на училищата). KIPP училищата са чартърни, в тяхната харта целта е с повече време и повече усилия да осигурят шанс за постъпване в колеж на деца от бедни чернокожи семейства. Да бъдат училища, в чиито класни стаи губещите се превръщат в победители.

Учебният ден в тези училища започва в 7:30 и приключва в 17 часа. Това не е време за писане на домашни. Домашните се пишат вечер вкъщи и отнемат от два до четири часа допълнително. Два пъти в месеца се учи и в съботните дни – от 8:30 до 13:30. Лятната ваканция започва три седмици по-късно, отколкото за обикновените училища. Така единственият свободен летен месец е август. В крайна сметка децата в KIPP училищата прекарват 60 процента повече време от децата в обикновеното училище. Срещу това им се гарантира, че ще постигнат резултати, които ще ги класират  в колеж с оценка, достойна за стипендия. Семейството от своя страна гарантира, че детето ще изпълнява условията. Сключва се договор. Семействата кандидатстват за училището, има списък на чакащите.

KIPP училищата в САЩ сeга са 183, в тях учат 70 000 деца. В американското общество има една-единствена критика към училищата от веригата “Знанието е сила” и тя е, че там изтощават учениците. Че натоварената програма е непосилна за всяко дете. Но организаторите не отстъпват. Те твърдят, че това честно е било заявено при сключването на сделката. Броят на училищата продължава да расте.

KIPP училищата  са гъвкав вариант. В тях може да се ходи в първите четири години – за да се даде добър старт на ученика, да си изгради навици. После детето може да се прехвърли в обикновено училище. А може да се сключи договор само за класовете от 5-ти до 8-ми – когато родителите са преценили, че детето изостава. Или пък само в 9 и 10-ти – за по-добра подготовка непосредствено преди кандидатстването в колежа. Децата получават безплатен или на ниски цени обяд, в зависимост от доходите на семейството. Един път в година училището финансира и организира екскурзия с образователна цел. Всичко това е описано подробно в договора.

Това е американска формула, ние ще трябва да намерим своята. На тях това им решава проблема, това са направили. Те са конкретни, практични хора, на които високопарното говорене не върши достатъчно добра работа. Сещате ли се каква ще е реакцията, ако в България се създаде такова училище? Да оставим настрана това, че няма как да се създаде училище според потребностите – у нас създаването на училища е държавна работа, а не гражданска инициатива. Да си представим, че все пак се създаде днес. Утре то ще бъде дадено като пример за дискриминация, вдругиден ще бъде заклеймено като емблема на сегрегация, а малко по-късно ще бъде осъдено като отнемащо човешки права. У нас терминологията е важна, не смисълът. Ние можем да удавим в терминологична безсмислица всеки смисъл.

От няколко дни имаме обнародвана наредба за нова учебна програма. Но шансовете да се преборим с растящата неграмотност си остават същите.

Източник: http://clubz.bg/31535-pyrvoklasnicite_predpriemachi_osmoklasnicite_bezbukveni

Коментари във Facebook