Мнение: Минута мълчание за българското училище

Мнение: Минута мълчание за българското училище

Резултатите от програмата за международно оценяване на учениците PISA показват, че “около 44% от учениците са функционално неграмотни по математика”. Таблицата за умножение остава непозната за мнозина. Има ли смисъл да отваряме дума за басейна, който се пълни от три тръби?

Представяме ви мнение на Силвия Димитрова в сайта webcafe.bg

Едва ли мониторинговият доклад на Европейската комисия в сектор “Образование” ще направи впечатление на тези, който трябва да стресне, да събуди, да ги подтикне към незабавни мерки – отчаяни и драстични.

В него се казва: “Около 40% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, защото не са в състояние да разбират и анализират това, което са прочели”.

Но нас това не ни плаши – всяка година статистиката за неграмотността на българските ученици е все по-смразяваща и всеки мислещ човек разбира, че бъдещето няма да е никак добро, да не кажем, отчайващо.

Някой ще трябва да лекува, обучава, строи, пише, говори. Кой?

В невинен разговор за професионалното ориентиране четиринайсетгодишно момиче споделя, че иска да стане екскурзоводка, но не може да изрече думата, признава, че няма познания по география и не ползва чужд език.

По-страшното е, че няма и намерение да запълни празнините. Как тогава?

Българското образовение унищожи любознателността на децата и напълно игнорира възможността мечтите им да са свързани с обучение, нови знания, наука. По тази причина снимките на нашите медалисти от международни олимпиади се споделят толкова често – те вече са толкова редки изключения, че ние групово се гордеем с кратките проблясъци в чудния свят на знанието.

Колко нелепо би изглеждало дете, което доброволно отива на кръжок по математика, корабомоделизъм, шев и кройка? Защо забравихме, че уменията на ръцете развиват мисленето?

Децата ни вече не са сръчни и изобретателни, защото нищо не правят. Те не могат да си зашият копче, да си изпържат яйце. И ако това не са проблеми на образованието, то нищоправенето рефлектира и върху способността им да си намират източници на информация.

Те могат да избият цялата вража войска в игра пред компютъра, но не могат да си намерят материали за автор или произведение въпреки многобройните образователни сайтове.

И така се раждата “бисерите” им, които не могат да предизвикат усмивка, а кървави сълзи. Защото глупостта, неграмотността и непукизмът не са весели неща.

Странно е да се жали за вимето на майката-крокодилка, защото крокодилчето-бозайник я хапело. Или, ако поетично е казано, че “лирическата героиня е родена от веда” да се запише, че е родена от “говеда”.

Добре, не познавайте поезията, не я харесвайте, но мислете.

Възможно е във време на объркани ценности и потъпкани идеали ние самите да се превръщаме понякога в говеда, но толкова не искаме вие да ставате телета. Телета с таблети.

Първосигналните реакции, плъзгането по най-лесното, нежеланието за развитие, пълното отсъствие на мисъл сътворяват нелепици, които не носят само почуда.

Бай Ганьо търгува с розово масло – написано “розово месо”.

Пред двореца са пажовете – “плажовете”.

Усещат духА на Коледа – прочетено “дУха на Коледа”… Смях, бурен смях.

Навлизаме в познатата лексика – ограничена и немощна. “Егаси якия филм, начи!”

Вече и съчинения не могат да се пишат – фантазията се подпира на две счупени патерици и няма с какво да се облече – няма думички.

“Ако бях невидим” – няма благородни постъпки, добри дела, а “ше тепам сички”.

Резултатите от програмата за международно оценяване на учениците PISA показват, че “около 44% от учениците са функционално неграмотни по математика”. Таблицата за умножение остава непозната за мнозина.

Във втори клас не могат да направят разлика между умножение и деление. Великата тайна “с толкова по-малко” и “толкова пъти по-малко” остава неразгадана завинаги… Има ли смисъл да отваряме дума за басейна, който се пълни от три тръби?

Ситуацията е наистина страховита. Можем да нападнем социално изтърбушения български учител, който не е креативен, търпелив и всеотдаен будител.

Можем да потърсим вина в незаинтересования родител.

Можем да поискаме сметка на управляващите в образованието.

Но истината е, че в нашето общество образованието не е ценност. Ние забравихме неговото огромна значение, принизихме ролята му. И се унищожихме.

Коментари във Facebook