За младите талантливи спортисти в ученическа възраст съвместяването на елитния спорт с училище поставя сериозни проблеми. Координирането на две трудно съвместими дейности – от една страна непрекъснат, интензивен тренировъчен и състезателен процес повече от 24 часа седмично, както и тренировъчни лагери и участие в национални и международни състезания, и от друга училищните задължения, принуждава младите спортисти да избират и по-често да отдават повече време на тренировките, отколкото на ученето.
Материал на Проф. Даниела Дашева, доктор на науките в сайта bgathletic.com
Преходът от спорта към пазара на труда поставя изисквания към образователната квалификация на спортистите. Европейският парламент е предприел няколко политически действия за насърчаване на диалога между спортните и образователни институции за стимулиране на т.нар. „двойна кариера“ за младите елитни спортисти (Европейска комисия, 2007a, 2007b, 2009, 2011). Двойна кариера в спорта обединява изискването спортистите успешно да инициират, да развият и финализират елитната си спортна кариера в комбинация с образованието и/или работа, както и с други области, които са от значение в различни етапи на живота им.
Проблемът за „двойната кариера“ в елитния спорт и образованието предимно е обект на разглеждане в онези общества, в които областите на образованието, елитния спорт и на политиката са напълно отделени, и в които елитните спортисти, трябва съответно да се грижат за по-нататъшното си професионално обучение и кариера – освен спортната такава.
В държавите членки съществуват различни политики и подходи за организация на двойната кариера на спортистите, като например във Франция е създаден специален институт, наречен Национален институт за спорт, обучение и спортно майсторство (INSEP), в Португалия и Испания (CAR), където държавата е централен двигател и Малта, Австрия, Кипър, Чехия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Словакия и Словения където не съществуват официални структури и се следва политика на ненамеса. Италианската и словенската образователните системи предлагат на елитните спортисти няколко специални права, които произтичат от техния статут на студенти-спортисти. В Италия съществува много строга система на военен спорт, преди всичко за индивидуалните спортове, която привлича младите спортисти и по този начин се осигуряват възможности за пълноценен тренировъчен процес и в същото време осигуряване на военна кариера.
В ръководството на европейския съюз за политиките на общността в областта на двойната кариера на елитните спортисти (EU Guidelines on Dual Careers of Athletes Recommended Policy Actions in Support of Dual Careers in High-Performance Sport, 2012) са посочени ползите за развитието на спортистите: свързани със здравни обезщетения (т.е. балансиран начин на живот, намаляване на нивата на стрес, увеличаване на благосъстоянието); придобиването на някои облаги (например по-добри условия за развитие на житейски умения, приложими в областта на спорта, образованието и други сфери на живота, развитие на личностна идентичност, положителен ефект върху саморегулиране на способности); социалните помощи (например положителни социализиращи ефекти и разширяване на социалните контакти и системи за социална подкрепа); ползи, свързани с пенсиониране и адаптиране за живота след прекратяване на активната спортна кариера (например по-добро планиране на кариерата, превенцията на криза на самоличност); перспективите за заетост (например по-висока заетост и достъп до по-добре платени работни места).
Едно от решенията на този проблем е създаването на „специалните спортни училища“, чиято основна цел е именно структурно да се защити „двойна кариера“ на спортистите в ученическа възраст. Оценката на тяхната функционалност може да бъда анализирана в следните три измерения: темпорално, социално и фактическо.
Времевото измерение е свързано с разработване на по-ефективна организация на съчетаване на уроците и изпитите с тренировъчния и състезателен процес. Това включва, например, разсрочването на тестове, гъвкава схема за координацията на обучението и уроци в деня, в това число и удължаване на учебния ден. В социално измерение проблемът е в човешките ресурси, за подпомагане на спортистите в изпълнението на академичните им задължения. В обстоятелствен план социалното измерение се свързва и с адаптиране на учебното съдържанието (намаляване на съдържанието и изпитните уроци или включване на аспекти от елитния спорт в училищните програми).
Въпросът за двойната кариера влиза в обсега на политиката на Европейския съюз поради факта, че условията за двойна кариера са относително ново явление за повечето държави членки и за повечето спортове. Липсва законово-нормативна рамка, както и устойчива правителствена политика. В тази насока основните предизвикателства в новата политика са насочени към съхраняване развитието н младите спортисти (проблема за ранната спортна специализация), баланса между спортна подготовка и образование, както и фазата на приключване на спортната кариера – ресоциализацията по-късно във времето. В редица държави членки съществуват различни разпоредби, регламенти и частично установени системи във връзка с младите талантливи елитни спортисти, но повечето действия са фрагментарни и решават единични или частни проблеми и не съумяват да създадат основа за устойчива политика. Въпреки съществуващите програми на европейско ниво политиката за развитие и насърчаване на двойната кариера не дава задоволителни резултати. Този факт налага включването на въпроса за двойната кариера към приоритетите на програмата „Подготвителни дейности в спорта“ – 2009-2014г., която през своя четиригодишен период финансира европейски проекти, изследващи различни аспекти на двойната кариера, целящи създаването на устойчива политика на подкрепа за страните членки на ЕС.
В заключение, един от проектите определя двойната кариера като междусекторен подход, включващ спорт, образование, трудова заетост, социално осигуряване, здравеопазване и финансиране. Това означава добро сътрудничество между публичния сектор, спортните организации и останалите ангажирани в сектора страни. За целта на настоящото проучване е използван логико-съдържателен анализ на добри практики на международно ниво като основа за позициониране на проблема в национален мащаб. Използваните критерии включват: регулации и мерки на национално равнище, отношение на спортните структури (федерации, асоциации, клубове) към двойната кариера, междусекторни взаимоотношения (образование, здравеопазване, трудова заетост) и форми на финансиране.
По отношение на първия критерий не съществува унифициран модел, който да обхваща страните от европейския съюз, както и не е провеждано задълбочено изследване на европейско ниво. Някои държави ни дават пример за мерки на национално равнище под формата на създаване на спортни академии, центрове за високо спортно майсторство, институти и спортни училища (Франция – институт (INSEP), в Унгария – NSKI, в Испания (CAR – специализирани държавни средни училища), във Великобритания към общо образователните училища са създадени спортни паралелки, които развиват определени спортове, средни спортни училища в Латвия и Естония, елитни спортни школи – интернати във федералните провинции на Германия на ниво средно образование. Руската система включва спортни училища, колежи и техникуми, както и спортни паралелки в общообразователните училища. В Италия примерите са свързани с Центровете за спортна подготовка. В Китай съществува строго организирана национална система насочена към рационална организация на многогодишната спортна подготовка, организирана в три нива – начално ниво 1780 училища, на второ ниво 200 специализирани училища, на трето ниво 195 школи за високо спортно майсторство. Друг механизъм за организация на двойната кариера на национално ниво са спортните академии, институти или университети – университета Малмьо в Швеция, Виерумаки спортен институт – Финландия, Спортните академии на Полша, Украйна, Русия, Балтийските републики, Беларус, Казахстан, Киргистан, Азарбейджан, Китай, Южна Корея и др.
Поради силното влияние на националните традиции, Европейската комисия препоръчва на страните членки да разработят национални насоки за двойна кариера, адаптирани и адекватни на техните културни традиции, както и базирани на национални научно-изследователски проучвания за текущото състояние на системите за двойна кариера и начини за нейното по-нататъшно развитие.
По отношение на втория критерий – отношение на спортните структури – се наблюдава засилен интерес и ангажираност от страна на световните спортни федерации. Фактът не е случаен и основно се дължи на неотдавнашното решение на Международния олимпийски комитет да включи в методиката си за оценка на световните федерации параметър по който се проследяват и оценяват програмите за професионално развитие на атлетите, които задължително трябва да включват подхода на двойната кариера. Това е стъпка от огромно значение за насърчаването и развитието на двойната кариера поради задължителния характер, който това изискване придобива за Международните федерации. В различни източници откриваме информация, че въпреки липсата на национална политика, много национални олимпийски комитети и национални спортни федерации са отговорни за разработването и осъществяването на различни програми или форми на подкрепа за двойна кариера.
В България проблемът с двойната кариера на елитните спортисти в ученическа възраст в известен смисъл е решен задоволително и съществуват традиции в годините.
В резултат на доброто сътрудничество между Министерството на образованието и Българския съюз за физическа култура и спорт през 1968 година в Плевен е създадено първото спортно училище у нас. По-късно, с включването и на Министерството на здравеопазването е създадена и националната мрежа от спортни училища, които през 1990 година наброяват 36. Основните проблеми в организацията на детско-юношеския спорт през този период са свързани с това какъв вид образование трябва да придобиват младите спортисти, селекция и подбор на потенциалните кандидати, спортния календар, подготовката на треньорите и др.
Проблемът и тогава, и сега, е свързан с необходимостта от целенасочен структурен анализ на човешки, финансови и други ресурси, осигуряващи както образователния, така и тренировъчния процес. Редица сравнителни проучвания на международно ниво, които анализират ролята на образователни институции като училища и университети по отношение на потенциалните фактори за успех на националните системи за спорт за високи постижения обективно подчертават значението на темпоралното и социалното измерение. Интересни корекции в учебните програми са предложени във Финландия и Швеция с широко застъпено изучаване на основите на спортната тренировка. В повечето други европейски модели съществува ясно разделение между мерки за подпомагане на тренировъчния процес и на тези за училищата. Отговорността за спортната подготовка на младите спортисти се носи от спортни организации (с други думи клубове и асоциации), а самите училища са отговорни за образователните мерки. По този начин, подкрепата се ограничава само до времеви и социални измерения, т.е. училищата предоставят условия за тренировъчна и състезателна дейност и гарантират, че спортистите са в състояние да покрият пропуските в учебните дисциплини, както и предоставят специална социална подкрепа чрез обучение на преподаватели и треньори. Спортното обучение (тренировъчния процес) се организира и осъществява от федерации и клубове.
Оформят се два модела на функциониране на спортните училища като една от естествените връзки между спорта и училището, а именно:
– Държавни спортни училища – 6 на брой с подкрепа във времеви, социален и фактически аспект. Те са на пряко подчинение на Министерството на младежта и спорта и се финансират от него.
– Общински спортни училища – 18 на брой с подкрепа във времеви и социален аспект.Те са на пряко подчинение на Министерството на образованието и науката и се финансират чрез делегираните бюджети определени за съответното училище.
Структурно-функционалният анализ на спорните училища в България показва, че тренировъчния процес на елитните млади спортисти не е главна задача на училищата, а е изцяло в ръцете на федерациите и клубовете. Основните проблеми в организацията на детско-юношеския спорт през този период са свързани с това какъв вид образование трябва да придобиват младите спортисти, селекция и подбор на потенциалните кандидати, спортния календар, подготовката на треньорите и др.
България се различава от други страни като САЩ например, където училищата играят централна роля в състезателния спорт и елитни спортни състезания се организират на регионално и национално ниво от Националната асоциация на държавните учебни асоциации. В някои европейски страни като Франция и Великобритания има организирани турнирни състезания за училищните спортни клубове и асоциации. Изявените спортисти попадат в т.нар. „зали на славата“ или „стени на славата“. Фактът, че в България в настоящия момент състезателния спорт не е абсолютно «стабилизиран» в образователна система има и своите преки последици за развитието на талантливи млади спортисти, особено що се отнася до общинските спортни училища. Очаква се в тях спортистът да следва учебния процес при същите условия, както и останалите ученици. Независимо от относително големия брой ученици, обучаващи се в спортни училища – около 7000 в последните години, не можем да говорим за висока ефективност на тяхното съществуване. Причините са от различно естество: сериозната демографска криза и спада в броя на децата, които практикуват редовно и активно спорт; увеличаването на социалното неравенство в резултат на политическия и икономическия преход след 1989-1990 г.; културните навици на младото население в една нова, изключително динамично променяща се среда; намаляване на интереса от страна на обществото и отсъствие на мотивация за развиване на спорт за високи постижения; недостатъчно задълбочени изследвания на различно ниво – макро, мезо и микро – на системата за управление на таланти в спорта и качествена селекция; системата все още работи на държавно регулирана база, а гражданската сфера е с много малък принос; разпадане на тясната връзка между същността на спортната политика (спортни структури, финансови ресурси, спортисти и тяхната социална среда, семейството, приятелите, треньори, спортни съоръжения) и успехите на елитния спорт; отсъствие на съвременни методи и средства за организация и управление на процеса на усъвършенстване на младите спортисти, включително на всички отделни сегменти на системата – деца, младежи и елитни спортисти; недостатъчен брой спортисти, участващи в системата за спортна подготовка; слабости в научното, ресурсно и медицинско осигуряване; слабости във функционирането на специализираните държавни органи и обществени организации в управлението на подготовката на спортистите за участие в олимпийски, световни, европейски и други големи форуми.
Открит остава въпросът трябва ли да съществуват и ако трябва то каква трябва да бъде тяхната визия и социална значимост. Ако основната стратегическа цел е младите талантливи спортисти да бъдат бъдещите професионалните елитни спортисти, то те трябва да получават достатъчно подкрепа от държавата и обществото. Необходимо е изграждането на ясна структура и функционални връзки между отделните субекти на системата „детско-юношески спорт“ – Министерство на младежта и спорта, Министерство на образованието и науката, Спортните федерации, БОК и Национална спортна академия „В.Левски“. Създаването на центрове за обучение и тренировка на младите талантливи спортисти, чрез създаване на възможности за двойна кариера и засилване на връзката между училищата и клубовете е едно от решенията на проблемите на системата. Безспорен е фактът, че добре организирана система на спортните училища е ефективен инструмент за многогодишна спортна подготовка.
У нас не съществува и ясно дефинирана роля на „студент – спортист“, както в американските университети. Това поставя на сериозно изпитание студентите, елитни спортисти и постиженията им в тяхната социална кариерата. За преодоляване на този дисбаланс е необходимо да се приемат редица законодателни мерки, освен тези вече съществуващи отразени в Закона за физическото възпитание и спорта – медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства, да могат да бъдат приемани във висшите училища без конкурсен изпит, извън утвърдения ред по Закона за висшето образование. Приемът ще става по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта след решение на академичния състав на висшето училище (чл. 25, ал.5 от 02.08.2013 г.).
Добри примери за организация на двойна кариера в спорта са някои английски университети като например Университета Бат, който организира обучението и тренировката на студентите–спортисти съвместно със Sport England и Английския институт за спорт. Подкрепата включва т.нар. спортни стипендии, безплатно ползване на всички тренировъчни съоръжения, както и научно и медицинско осигуряване. Координира се от специално звено, наречено – звено за двойна кариера на елитните спортисти-студенти.
Друг пример за организация на двойната кариера е университетът за приложни науки в Митвайда – Германия, провинция Саксония, където обучението за елитните студенти-спортисти се предлага основно онлайн.
В Италия и Словения двойната кариера се реализира с по-голяма гъвкавост в частните университети, където елитните спортисти се договарят самостоятелно с академичното ръководство за подкрепа по отношение на учебната програма и евентуално – стипендия и научно и медицинско осигуряване. От 2013 година в Университета в Трентино (след Зимната универсиада) се разработва стратегия за организация на двойната кариера съвместно с Италианския олимпийски комитет и Университета Форо Италико – Рим.
В Белгия спортната тренировка носи 27% от кредитите за студентите-спортисти.
В българските университети (с изключение на Национална спортна академия като специализирано висше училище за спорт) не съществува визия за организация на двойната кариера на елитните спортистите-студенти.
Изучаването на опита на други страни показва, че съществуват основно 4 подхода на организация:
А. Пълна държавна намеса и изграждане на структури, отговорни за двойната кариера на елитните спортисти. Изискване към университети да предоставят адаптирани възможности за студентите спортисти по отношение на приема, изготвяне на гъвкаво учебно разписание, изпитни дати, вид курс. Страни следващи този подход са Белгия (френскоговорящата общност) и Испания. В Унгария, Националната олимпийски комитет е сключил споразумение с 20 колежи /университети за подкрепа на елитните спортисти чрез специална програма наречена Olympian course of Life program.
Б. Държавата като спонсор/само подпомагаща обучението. Във Финландия и Дания е изградена система на подсилени инициативи подкрепяни от министерства, отговорни за спортната политика на отделната страната.
В. Спортните федерации като медиатори между университетите и елитните спортисти за съдействие и гъвкави решения (типични примери са Швеция и Англия).
Г. Пълно отсъствие на държавна намеса/на формални структури.
Каква трябва да бъде организацията в България зависи от решаването на няколко основните въпроси, като:
Каква трябва да бъде ролята на университетите в балансирането на спортните постижения и образованието на елитните спортисти?
По какъв начин университети ще улесняват приемането на елитните спортисти?
Каква подкрепа ще им оказват – академично наблюдение, стипендии, достъп до обучение до съоръжения за тренировка, научно и медицинско осигуряване, професионално ориентиране?
Ще предлагат ли система за дистанционно обучение и електронно обучение?
Уместно е България да се включи в създадената на европейско ниво мрежа за двойна кариера на спортистите към Асоциацията на европейските студенти със седалище в Англия с основни цели: обединяване на различни партньори, които имат отношение към високите спортни постижения и образованието, обмен на добри практики между европейските университети, подобряване на условията за тренировка и образование, изграждане на контакти между образователните и спортни институции и разработване на изследователски проекти в спорта и образованието.
В този процес активна роля трябва да имат Асоциацията за Университетски спорт и Национална спортна академия.
В заключение, двойната кариера на елитните спортисти е една от приоритетните теми за програмата „Спорт и образование“ на Комисията на ЕС. „Двойна кариера“ се определя като основен инструмент за европейска политики, за социално включване, безработица и образованието и високи спортни постижения. Държавите-членки на ЕС трябва да разработят минимални изисквания за качество на европейско ниво на двойната кариера, съобразени с националните традиции и политики за развитие на спорта в съответната страна.
