Михаил Казиник: Училището днес ражда неграмотност

Михаил Казиник: Училището днес ражда неграмотност

Михаил Казиник е един от най-ерудираните хора на нашето време – виртуозен цигулар, лектор-музиковед, изкуствовед, педагог, културолог, писател-публицист, поет, философ, режисьор и страстен просветител. Завършва музикално училище във Витебск и Беларуската държавна консерватория, след което става солист и лектор-музиковед в Беларуската държавна филхармония. 

От 1991 г. живее и работи в Швеция. Тогава започва и активната му музикално-просветителска дейност. Професор е в Стокхолмския институт по драматично изкуство, където преподава история на музиката. Води майсторски класове в няколко европейски държави. В рамките на 3-годишен проект, съвместно със шведския Smalands Мusik och teater, Казиник се среща с над 100 хиляди ученици и провежда над 1000 просветителски концерта. От 2005 г. е музикален експерт на Нобеловите концерти. Автор е на книгата „Тайните на гениите“, която е претърпяла четири издания. В материала, който ви предлагаме, Михаил Казиник разказва защо училището прилича на стюардеса и кой ограбва най-хубавите години в живота на децата. 

В самолетите всеки път стюардесата разяснява техниките за безопасност. Разбира се, никой не запомня нищо от това. Няма случай, в който човек да си е надянал всичко и след това да е казал: „Самолетът падна, загинаха всички, а аз оцелях, защото слушах внимателно стюардесата“. Нашето училище ми напомня за стюардесата, която е длъжна да разкаже всичко.

Съвременното училище е училището на миналите векове. Училище, което е абсолютно неправомерно. Преди всичко беше ясно – нямаше никакви източници на информация, освен учителите. А сега всички учители, от гледна точка на знанията, биха се посрамили пред интернет. Нито един, дори и най-забележителният учител по география, не знае и една милиардна част от това, което е в мрежата. Всяко нормално дете ще набере ключовата дума и ще получи 10 милиона единици информация, а бедният учител по география, ще възложи да се прочете и преразкаже стр. 117. Абсурдът е очевиден.

Отнемаме от децата десет от най-хубавите години от живота им. И какво получаваме на финала? Поклонници на Ким Кардашиян и Лейди Гага? Та нали тези деца са изучавали поезията на Пушкин и Тютчев, учили са Моцарт, пели са в хора, изучавали са велики творби, които понякога и възрастните не разбират?

Изучавали са голямата литература и музика, логическото мислене, доказвали са теореми. Но след това на света идва човек, който не може да свърже и пет звука, чието ляво и дясно полукълбо не са стиковани, чиято реч е наситена от думи, които нито един педагог в училище не е преподал.

Училището не отговаря на изискванията на социума. Единственото спасение е друго училище, училището на бъдещето. Всеки предмет трябва да се преподава заедно с другите предмети. Няма отделени един от друг предмети, има панорамна картина на света. И именно тя ни дава както нобеловите лауреати, така и просто нормални хора с нормално мислене.

Идеалното училище – това е панорамна визия, реконструкция на мисленето по цялата асоциативна верига. Нима нормалният учителят не може да провери знанията на детето без помощта на глупавите изпити и глупавите тестове? А ако детето е забравило точно височината на Джомолунгма – какво, тройка ли ще му напишем? Пълни глупости! А в същото време детето ще каже: „Иван Иванич, там долу се е родила цяла религия. Там е Тибет, такива неща се случват там!… Може ли да ви разкажа?“

Обучението не е затвор и не е армия. Това е светлото място на академията на Платон, където усмихнати хора научават всякакви неща. Детето не е компютър. Най-важното е да бъде щастливо. А в съвременното училище то никога няма да бъде щастливо.

Източник: memoriabg.com

Коментари във Facebook