Марияна Георгиева: Акцентът в новата учебна година трябва да бъде свързването между ученици, учители и родители

Марияна Георгиева: Акцентът в новата учебна година трябва да бъде свързването между ученици, учители и родители picturemessage_rjx51fvq.gj3_

„Акцентът в новата учебна година трябва да бъде свързването между ученици, учители и родители, смята образователният експерт Марияна Георгиева. В интервю за БТА, цитирано от dir.bg, тя подчертава, че най-голямото предизвикателство в цялата образователна система през настоящата учебна година ще е свързано със страховете на децата, на учителите и на родителите по отношение на присъствената форма на обучение в условията на COVID-19.

Марияна Георгиева е докторант по Педагогическа психология във Великотърновския университет, а част от изследователската си работа прави в Университета за подготовка на учители Стефан Цвайг в Залцбург, Австрия. Работи и като експерт за интеграцията на българските деца в Германия. В тази връзка тя прави няколко паралела за справянето с проблема в тези държави от ЕС.

Георгиева казва, че училищните ръководства трябва да положат максимални усилия да убедят родителите, че децата са в безопасна среда и всички предвидени противоепидемични мерки ще бъдат спазени в присъствените форми на обучение.
„При тази ситуация образователната система трябва да отправя послания както към хората, които се страхуват от вируса, така и към хората, които не вярват, че той съществува. От тази изходна точка възниква и въпросът каква образователна политика ще се осъществява като отговор на тези страхове“.
Тя припомня, че образователните експерти във всички държави, включително и организации, като ООН и УНИЦЕФ препоръчват поетапното завръщане на децата в училище. Основният мотив е социализацията на младите хора и тяхното общуване. В препоръките се посочва, че дистанционното обучение е само поддържащо, а не основно. „Дори и в намален формат, общуването в група с връстници в безопасна среда е важно, защото ученето е общуване. Другият в този взаимен процес може да бъде учител, ментор, съученик, но ученето е двустранен процес“.
Тя дава примери от Германия и Австрия. В Австрия се препоръчва поне два или три дни да бъдат присъствени за децата в училище в малки групи. Там стартът на учебната година е започнал с разделяне на класа на две, като едната половина присъства в понеделник, вторник и сряда, а другата в четвъртък, петък и понеделник. Така в контролирана среда се запазва общуването, с минимализиране на възможността за заразяване.
В Германия преходът към завръщането на учениците в клас е по-лесен, защото германските родители вярват, че държавата е добре обезпечена от към медицинска грижа, което дава спокойствие на родителите, че дори да се случи нещо, целият ресурс е наличен.
Другата разлика с България е, че в Германия вярват на институциите и няма съмнение, че най-доброто ще бъде направено. Третият фактор са медиите. При недостиг на информация, не знаем реално какво разпространява вирусът и в каква степен децата и младите хора са податливи на вируса. Тези три фактора са много ключови, когато се говори за мерки в образованието. Едно е да работиш в среда, където има доверие в медицинската грижа, институциите и медиите, съвсем друго е да отправяш послания в среда, в която има недоверие, посочи Георгиева.
Според анализ на личностните характеристики по-интровертните, по-тревожните деца се чувстват добре, когато обучението е дистанционно, но никой не знае за какъв период това ще е така, поради факта, че за такова изследване се изисква по-дълго време за наблюдение, каза тя.
При повторно затваряне на училищата, при евентуална нова вълна на заразата, най-ощетени ще бъдат децата, които за първи път се събират в клас, които не се познават, не познават учителите си и не са създали механизмите за подкрепа между членовете на групата вътре. Когато има изграден клас с учители, които познават децата и техните умения е по-различно. Тогава учителите, спрямо знанието си за всяко едно дете, могат да бъдат по-гъвкави и да включват всички деца в обучението. Там, където тепърва се създава клас ще бъде по-трудно, защото тепърва ще трябва да се изгражда познание за групата и ресурсите в нея, каза Георгиева.
Образованието не е само учебно съдържание, но и поглед към децата, с техните емоции, тревоги, проблеми на израстването, подчерта Георгиева и уточни, че трябва да има градене на отношение, на доверие, компенсиране на дефицити.
През миналата учебна година фокусът на дистанционното обучение падна върху учебните програми и наваксването на учебното съдържание. Акцентът не беше върху приобщаването на децата, а върху покриване на учебния материал.
Притеснително е, че сега препоръките на МОН не са толкова към педагогическата, а към медицинската страна на въпроса, което увеличава отговорността на всеки един учител, който стои сърцато зад своята педагогическа мисия, смята експертът.
Много е сложен въпросът дали дистанционното, индивидуалното и присъственото обучение ще дадат едно и също качество. За всеки родител и за децата тази година ще бъде различно преживяване.
Ако в едно семейство има болен родител, хора с хронични заболявания, вирусът определено е заплаха, и вероятно това семейство ще предпочете дистанционното обучение. Защото родителят не е експерт за качеството на образованието, но при него грижата за детето и здравето са на първо място в избора.
Хубаво е, че МОН дава алтернатива. Проблемът е в каква степен училищата могат да осигурят еднакво качество на учене, при прилагането на различните алтернативи.
В тази връзка специалистът прогнозира, че натоварването върху учителите ще бъде огромно, ако едновременно трябва да работят с децата избрали присъствено и тези, избрали дистанционно обучение. В големите градове вероятно няма да е толкова трудно да бъде намерен заместник на отсъстващ учител, но в малките населени места как се намира заместник на учител, който примерно е в болничен, посочи тя.
Друг проблем са децата от уязвимите групи. В началото на пандемията след затварянето на училищата най-негативни последствия е имало за децата, живеещи в бедност, за учениците със специални образователни потребности и децата, живеещи в семейства с конфликти. Спрямо тези групи няма много възможности за реакция. Част от тях ще се обучават в общностни центрове, други вероятно ще се върнат в училище, но заради всеобщите страхове, спрямо тях може да се появи вторична изолация, отбеляза Георгиева.
Нейната прогноза е, че ще има висок риск от прегаряне на учителите, затова грижата за тях трябва да е много голяма. Не става дума само за финансова подкрепа, а за възможността те да бъдат оставени да преподават, а не да доказват, че преподават. Това означава, че те трябва да творят, да откриват своите механизми за свързване с децата. Един от начините Министерството на образованието да им помогне е да не ги превръща в заложници на бумащината, смята експертът.
Има разлика между това дали преподаваш и да те проверяват дали преподаваш.
И през тази учебна година ще бъде предизвикателство работата с децата със специални образователни потребности, тъй като при тях много бързо се губи вниманието и натрупаното познание. Там всеки случай е индивидуален, но има риск деца, които вече са изградили индивидуални умения и умения за общуване със съучениците, тези умения да бъдат изгубени, ако те бъдат отделени от средата, в която са ги градили. Затова, според специалиста, психо-социалните умения трябва да бъдат в този фокус, за да се запази добро качество на образованието.
Въпреки опасенията и реалните проблеми, опитът от миналата учебна година е показал, че дистанционното обучение е развило нов тип умения в голяма част от учениците. Те са се научили да работят самостоятелно, сами да търсят информацията и да се концентрират в индивидуалните проекти, които е трябвало да представят. В момента контролът за ученето стои повече върху учителя, а сега прогнозирам, че контролът ще падне върху самите деца, каза тя. Защитата на индивидуални проекти, самостоятелната отговорност в търсенето и обработката на информация, способността да защитиш теза убедително, умението на търсене на подкрепа, иновативността и автономното вземане на решение са все умения, които ще са за цял живот у децата и младите хора, като последица от пандемията, посочи Марияна Георгиева.

 

Източник: БТА, Dir.bg

Коментари във Facebook