Ловът на покемони изважда учениците от виртуалното

Ловът на покемони изважда учениците от виртуалното

Ловът на Покемони се превърна в нещо като мода, в нещо като зараза, нещо, което някои критикуват, други пък възхваляват. Всъщност, като се замислим, новата игра, в която се ловят същества, които след това водят битки, на практика изкара децата от домовете им.

Ако до сега се оплаквахме, че учениците са претоварени, че от подготовката на уроците и видео игрите нямат време и не могат да излизат и да играят навън, то сега този проблем е решен, поне частично и поне за малко време.

Учениците вече могат да играят на любимите си компютърни игри, които се отварят и през андроидните устройства, като в същото време не си стоят в къщи. Именно това постига новата игра, която буквално за дни завладя целия свят само до преди няколко седмици.

Реалните пътища и истинската география дават възможност децата да се движат, да вървят пеш, за да търсят и да залавят покемони. Това поне е начин, макар и за малко, те да напуснат стаята и да излязат навън, да комуникират с други деца, като по този начин социализацията им в обществото сякаш отново придобива позитивна перспектива.

Разбира се, не бива да се преекспонира една електронна игра, защото всяка крайност води след себе си и до отклонения, но тази игра, която стана особено популярна първо сред учениците, а едва след това и сред техните родители, е нещо наистина ново.

Все по-често и в социалните медии, а и в конвенционалните медии се водят спорове за това, къде е границата. Всъщност, граници няма и не е необходимо да има, защото в тази нова игра, освен формалното ловене на едни измислени същества, учениците придобиват реалистични знания за непосредствената им жизнена среда, както и за по-мащабната география на региона.

Децата са привлечени от иновативност, неизбежна необходимост от движение и естествен социален контакт, тоест – виртуалната анонимност е изолирана до степен на неглижираност и се възлагат надежди на живия контакт.
Все повече експерти твърдят, че това е началото на ново поколение електронни игри, които постепенно ще изтласкат така популярните „стратегии”. Дали това ще стане, предстои да видим, но във всеки случай новата игра демонстрира сякаш основателна претенция за нов тип мислене, нов тип жизненост, която да накара децата не просто да натискат едни копчета и да се взират неистово в един екран, а  преди всичко – да излязат навън, за да живеят по-различно и по-истински! 

Коментари във Facebook