Кой става учител…?

Кой става учител…?

Въпросът за това, кой става учител има поне две измерения. Първото е, кой може да стане учител, а второто е, кой става за учител.

Ако разгледаме първото измерение – кой може да стане учител, правилата сякаш са ясни – почти всеки…! Който е завържил подходящо образование, дори и средно, който има педагогическа способност, можеше да стане учител. Тук оставяме настрани това, че според новите правила, да станеш учител не е като да те наемат за зарзаватчия, както беше до неотдавна!

Вторият аспект обаче е по-интересен – кой става за учител!? Учителската професия у нас изгуби от престижа си, защото времената на прехода я девалвираха. Има доста хора, които имат висше образование и дори и придобита педагогическа правоспособност, но не работят нито по специалностите си, нито като учители, а понякога се занимават със съвсем други дейности, които обаче са значително по-доходоносни! Това се наложи от спецификите на времето – оцеляване…, свобода на стопанската инициатива, но и оцеляване!

Учители ставаха и стават все хора, които не могат сякаш да си намерят друга работа, а не бива да е така, както и за много учители това наистина не е така. Да си учител първо трябва да обичаш професията си, не тя да ти е предимно начин за препитание, да разбира се, че и това, но то не бива да е основно. Учителят трябва да е чувствителен, мислещ човек, иновативна личност, а когато той работи, за една мизерна заплата, за да обслужи икономически мизерното си битие, той няма как да е нито иновативен, нито дори и мислещ, защото когато човек е притиснат до стената, не само учителите, който и да е, гледа предимно да оцелее физически, защото сработва най-важният и най-силният ни инстинкт – този за самосъхранение и напълно нормално е да е така!

Само че това превръща професията в знаят, като дърводелството, например, което е достойно, но учителят освен занаятчия е и призван, има мисия. Мисията за обучението на бъдещето на нацията ни трбва да е лична мисия.

Заради това, заплатите на учителите са важни, защото народът го е казал кратко, може би малко цинично директно, но във всеки случай пределно ясно – „гладна мечка хоро не играе”!

Заради това е важно учителите да стават такива, не за да се прехранват, само, а за да изпълняват мисията си, а това се постига със стимули – икономически, социални и битови! Колкото и да си кривим устата, за да кажем истината, истината е такава – учителите също са хора, и те имат своите нужди, а когато те не са удовлетворени, професията се превръща в…дърводелство…!!!

Венцислав Жеков

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook