Когато образованието стане…”трабант”!

Когато образованието стане…”трабант”!

Когато без  всякаква мисъл и идея управлението на машината, наречена ОБРАЗОВАНИЕ, е поверено в ръцете на некомпетентни  хора, продуктът е ТРАБАНТ….Това е мнението на читатели и хора, които работят в системата на образованието.

Това е разказът на Олга Динева.”…Имало едно време … Едно училище. Необещаващо начало, нали? Ще ви разкажа приказка, в която чудесата се случват въпреки. В която доброто не побеждава на всяка цена. В която посредствеността, злото и завистта танцуват  вихрено под дъжд от аплодисменти на  безгръбначни лакеи. Принцеси и принцове няма. Няма и храбър юнак. Нито вълшебна лампа на желанията.

Изобщо – приказка наопаки. Защото иде реч за …училище. В него героят е даскал – смазан от нов закон, наредби, изисквания, докладни, планове, разпределения, програми, комисии.  Разпънат между „мога“ и „трябва“… А дали трябва?

Системата е ситема – нито добра, нито лоша. Тя просто задвижва зъбните колелца. Въпросът е кой ги проектира тези машини за производство на безмозъчни,  немислещи  и лесноуправляеми зомбита, изплюти от образователната ни система?

Обиждате ли се, бивши наши възпитаници? Почувствахте ли се принизени и оскърбени? Не???  А трябва! Защото Юнакът в тази приказка е този, който години наред се опитва да ви направи човеци.

Въпреки програмата,

въпреки системата,

въпреки …

Той е ДАСКАЛ…Той не може да си плати сметките, не кара джип, не носи Гучи и не ходи по коктейли. Той цитира Шекспир в оригинал/на кой ли му пука?!/, става в шест,  слуша за връх МОЛА в „проектите ви“,

за ХАНКО БРАТ, за БОРИС ДАЛИ в ЕКСПРЕСИОНИЗМА,

и ви разбира – вас,

бъдещи депутати,

властимащи,

незаинтересовани продавач-консултанти и прочее.

Гайки в машината.

Съзнателно и целенасочено се съсипва образователната система. Тя не случайно е косервативна, в нея революции не могат да се правят, защото е нужна стратегия. Защото резултатите са видни след години. Защото продуктът са ДЕЦАТА. Бъдещото Утре.

Когато без  всякаква мисъл и идея управлението на машината, наречена ОБРАЗОВАНИЕ, е поверено в ръцете на некомпетентни  хора, продуктът е ТРАБАНТ….

Да си учител не значи да си просто дъска, маркер /разбирай тебишир!/ и отброени минути скука. Означава да си свещичка в мрака, манипулатор на съзнания, тънка червена лента, водеща през лабиринта от ненужности, до идеята за това какво си всъщност, какво търсиш.

Даскалът е вкаменелост, раковина на познанието,  артефакт от времето на Аристотел и Платон, за който да те накара да ВИДИШ, е мисия. Да видиш смисъл и хоризонт. Да осмислиш себе си като част от света. Затова той НЕ е юнакът, отсичащ сто глави на ламята. Ламята е система – служители, чиновници, експерти и разни безобразни знайни и незнайни принцове на мрака. Те изпълняват длъжности, а не проправят пътеки.

…Имало едно време,  и все още го има – онова училище, в което шепа преподаватели смятат себе си за призвани, за ДАСКАЛИ…

Има и сегашно време… В което има управляващи, опитващи се да им отнемат възможността да ДАВАТ. Онова право, което са завоювали с безсънни нощи, мизерни заплати и много  колебания да бъдат или не. Сегашността, в която временно изпълняващи длъжността директори отнемат кабинети, превърнали се в знак на „ЗНАМ“  за стотици ученици.

Тази приказка трябва да се пренапише…

Не мислите ли, родители?”

Източник: http://mejdu-redovete.com/

Коментари във Facebook