Кандидат-студент измисли нова дума – „копняни”

Кандидат-студент измисли нова дума – „копняни”

Кандидат-студент измисли нова дума по време на изпита по български език в ПУ „П. Хилендарски”. В желанието си да блесне с оригиналност в есето си по темата „Формулата на пълното щастие”, младежът сътворил думата „КОПНЯНИ”, която свързал със съществителното име в мн. число „мечти”. И ако това е единичен случай, то се е оказало масово непознаването на правилото за членуване на съществителните имена от мъжки род в изречението, сочат наблюденията на проверяващите.

Буквално във всяка една изпитна работа имало грешки при употребата на пълния и краткия член. „Много често срещана грешка е неправилното членуване както в задачата, проверяваща владеенето на правописните и граматическите правила, така и в съчиненията. Изводът е, че младите хора не владеят добре вече разколебаното правило за членуване на съществителните имена от мъжки род. Това би могло да се вземе предвид в проекта, осъществяван от езиковеди и социолози от Института за български език при БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Института за икономически изследвания при БАН, за проучване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му. Проектът включва изследване на употребата на някои граматически изисквания, като правилото за писане на пълен и кратък член, използването на бройната форма, падежните форми при местоименията, променливото я, мекането и т.н.”, каза доц. д-р Теофана Гайдарова, председател на изпитната комисия в университета.

Нерядко желаещите да следват висше бъркат и бройната форма на съществителните имена от мъжки род. Така например немалко кандидат-студенти са написали: „Двата ПЛАНОВЕ на изображението”, вместо „Двата плана на изображението”. „Предполагаме, че това са грешки от свръхстарателност, не от незнание. Макар че може да се мисли и за разколебаване на нормата”, коментира доц. д-р Теофана Гайдарова. По думите ѝ друга често срещана грешка в работите на кандидат-студентите е свързана с употребата на падежните форми при местоименията. Доц. Гайдарова даде за пример изречения от някои от изпитните работи: „ Поп Андрей е героят, КОЙТО сравняваме с Хаджи Димитър… Всеки иска да бъде щастлив, но не ВСЕКИГО ГО постига”. Друг пример, сътворен от кандидат-студент, е изречението: „Формулата на пълното щастие? Клише или идеал, към КОГОТО се стремим”.

Тя уточни, че все още продължават в изпитните работи да са чести грешките, свързани с употребата на: о/у, а/ъ и е/и , като мАчителен (вм. мъчителен), преУдолеят (вм. преодолеят), пУтОшаване (вм. потушаване), ситОиран (вм. ситуиран), УчИвидно (вм. очевидно)и др. Променливото „я” също е затруднило кандидат-студентите. В първа задача на теста, където трябва да се открият грешките в кратък свързан текст, масово младежите оставили като вярна формата „видЯни”, въпреки че правилното изписване е „видени”. Кандидат-студентите са се затруднили и с неособено трудни думи, които обаче имат повече букви, като например съществителното име „удовлетворение”, което някои от явилите се на изпита изписали като „УДОВОЛЕТВОРЕНИЕ. Чести били и пунктуационните грешки, свързани със затварящите запетаи на подчинените изречения в състава на сложното.

„Грешки се правят и поради незнание на значението на дадената дума. Например прилагателното име „самобитен” е получило изписване: „САМООБИТЕН” или „САМОУБИТЕН”, но това не е масова грешка”, казва доц. Гайдарова. Такъв е случаят и при изписването на „ползотворен” с грешното „ПЪЛЗОТВОРЕН”, обяснява доц. Гайдарова. В същото време, поради достъпността на темата на есето, кандидат-студентите са се развихрили да разсъждават за здравето, семейството и кариерата. Според някои от тях пълното щастие не съществува, нямало такава формула. Обосновавали се, че щастието може да се постигне, когато човек е здрав, има добро семейство и приятели. Според повечето от кандидат-студентите пълното щастие не е в парите или в кариерата, а е в малките неща от живота. Елементарните и откровени клишета по темата, като например, че „здравето не може да се купи с пари”, не били обвързани с тези от прочетени книги, липсвали задълбочени разсъждения. Имало и единични опити за свързване на зададената тема със съдбата на героите от романа „Тютюн” на Димитър Димов.

„Слабост, която наблюдаваме не за първа година, е, че някои от кандидат-студентите пишат така, както говорят. Те не правят разлика между писмена и устна реч, което е все по-често срещано явление не само в кандидатстудентските работи. Разбира се, комисията се наслади и на съчинения, разкриващи интелигентност, задълбоченост, умение за създаване на текст”, заключава университетският преподавател.

Само една пълна шестица и 24 отлични оценки поставили проверяващите на явилите се на редовния изпит по български език в ПУ „П. Хилендарски” 933 кандидат-студенти. 195 от младежите получили „много добър”, 277 – „добър”, а 236 души – „среден”. Двойките били 200. По-високите оценки са постигнати на предварителния изпит през юни и десетките отличници вече са записани за студенти в ПУ”Паисий Хилендарски”.

Източник: monitor.bg

Коментари във Facebook