Как може да се учи „вероучение”…?

Как може да се учи „вероучение”…?

По повод заявката на новия президент Радев, че ще съдейства за въвеждане на вероучението като учебен предмет, отец Рафаил-Росен Стефанов даде разяснения, които публикува във фейсбук-профила си: „…а) предмет ”вероучение” няма, има предмет ”религия”, който и сега се преподава, и епохалният въпрос е, дали да бъде СИП или ЗИП. б) Предметът ”религия / в случая ”православие” защото явно за това иде реч/ се преподава не от Църквата /което би било незаконно и нередно/, а от МОН, по изготвени от него програми и учители подчинени не на Църквата /а и у нас има няколко регистрирани религиозни общности, които се самоидентифицират като православни/ а на МОН и Регионалните инспекторати.

Към тях и посещаващите курса ученици няма изискване относно религиозна принадлежност /което също би било нередно, незаконно и дискриминационно в) Не е работа на училището да индоктринира, това е работа на Църквата /религиозните общности/, а училището дава знания. г) Такова знание е не само полезно, а крайно необходимо.

”Западнякът”, колкото и да е ”секуларизиран”, има поне елементарна базисна библейска и религиозна култура, която е важен ключ към възприемането на Европейската култура въобще. Там поне почти всеки знаеqкой е Давид на Микеланджело, кои са Самсон и Далила, за какво иде реч в Набуко и какво е ”Литургия” / а Париж си заслужава една такава/. У нас, с решаващата ”помощ” на медиите знаем коя светица е ”покровителка на шарката”, на кой ден жените не трябва да работят за да не ги хване синя пъпка, кога какво се яде, и че на Просвещение /Богоявление/ се играе кьоркютук пиян мъжко хоро. Знаем също че един от най-светлите философски и богословски умове на всички времена – Св.Атанасий Велики когото скоро чествахме е ковач, брат на Св. Антон /вероятно Св. Антоний Велики, чието ”изкушение” е нарисувал Салвадор Дали, но това както знаем у нас са ”попски работи”/ То не е принуда, а възможност защото у нас /понякога и с решаващата роля на нашего брата и високите синодални и други църковни власти, /хората са лишени от правото си да бъдат християни, тъй като смятат християнството за нещо съвсем различно, дори противоположно.

Такива предмети се преподават почти навсякъде в Европа, с предвиден алтернативен предмет за нежелаещите /което е тяхно неизменно право/. д) ”Вероучението” /каквото няма/ се е превърнало в универсална дъвка за всички политици, и в универсално извинение. То е алиби за това че българинът си няма и хабер по религиозни въпроси, защото във векът на интернет, българинът по утвърдена по ГОСТ традиция иска някой да му го въведе задължително, а Църквата често мисли че държавата е длъжна да и върши работата. Липсата на такова пък обяснява защо има престъпност, война по пътищата и птичи грип. Отсреща има пък вой колко опасен е такъв предмет.

И на двете страни искам да напомня че атентаторите от Св.Неделя, цялото ни Политбюро, во главе с Тато, и цялото НКВД са учили ”вероучение” задължително, както и не малко криминали. Ние пък, сме учили задължително Марксизъм- Ленинизъм.

е) Ако съществува някаква опасност, то е такъв предмет да бъде впрегнат в услуга на чужда държава и хибридната и война, като учители да се внедрят православни фундаменталисти и зилоти, и /или/ да стане средство за патриотични каузи. Като знаем каква е външно и вътрешнополитическата обстановка, и че гениалността на МОН е съпоставима със синодалната, това въобще не е изключено. Вината обаче е не в християнството или православието, а в тези които го изкривяват, изопачават, манипулират и впрягат за собствени политически, идеологически и имперски нечисти цели. ж) Относно ”отделеността на Църквата от Държавата”: Това е задължително, и важно колкото за Църквата, толкова и за Държавата. Религиозните общности са отделени от Държавата, но не и от обществото, и са негова важна съставна част. НПО по дефиниция също са ”отделени от Държавата”, но имат важни обществени функции, и участие в обществения дебат”.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook