Как да преподаваме за комунизма…?

Как да преподаваме за комунизма…?

Промени в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, предвиждат в учебниците, учебните помагала и учебните планове да бъде предвидено периода – 9 септември 1944 – 10 ноември 1989 г. да получи точно и обективно отразяване.

Това разбира се е добре, възниква обаче въпросът, до сега тези теми, които така и така, под една или друга форма са се изучавали и в училище,  а и в университета, не са ли се изучавали „точно и обективно”, та сега се налагат промени в закона, за да се постигне този ефект, а именно – точност и обективност…!?

Изучаването на комунистическия режим е тема на публичен дебат от много години, като въпросът неколкократно е повдиган както пред ресорните министри, така и в редица законодателни инициативи. В Народното събрание са внасяни и редица граждански петиции. Именно с необходимостта от критичен и точен анализ на комунистическия режим вносителите на законопроекта аргументират своето предложение.

Всичко това е добре, но не бива да се забравя, че историята е точна наука, а комунизмът е част от историческото ни минало и като такова автоматично става обект именно на тази наука.  От тук следват и редица аксиомни истини, като например това, че както в математиката 2 плюс2 e  равно на 4, така и в историята, едно събтие има един възможен, автентичен и истински анализ. Ако определим едно време, събитие, исторически феномен или личност за такава, или друга, тя трябва да бъде такава, каквато е, независимо от политически и други промени.

С една дума, когато се прави оценка в историята, тя трбва да бъде направена много внимателно, с прецизността на лабораторно изследване, защото в противен случай рискуваме да нарушим елементарни знания, ценности и морални устои в съзнанието на цяло поколение/поколения, а това е престъпление по същество към паметта ни!

От съществено значение е и преподаването на комунистическия режим. Учителят не бива да показва пристрастията си, независимо, какви са те. Историческите събития трябва да се представят точно, обективно и без оценка. Оценката трябва да дойде от самосебе си, на базата на синтеза на фактите. Тоест – не бива да се внушава отношение, а трябва да се провокира анализ.

Коментарът на историческите събития от времето на комунистическия режим в България трябва да бъде направен и той вече е направен от експерти-историци, а не от политиците, защото историците притежават научния подход към синтеза на онези факти, които да формират пълноценно знание за един исторически период.

Колкото до промените в закона, те са по-скоро романтичен палиатив, който сякаш е и закъснял, и мелодраматичен, и малко елементарно и по детски инатлив, да не кажем и емоционално нестабилен.

Защо е така? Защото историята не бива да се тълкува, тя трябва първо да се познава и едва след това да се анализира. Познаването на историята е на ниво обучаеми, а анализът й е на академично ниво.

Когато историята и нейните феномени станат повод за политически замервания, тогава възникват и въпроси, както този в началото – как се е изучавал комунизмът до сега, нима не е било „точно и обективно” и ако не е било така, ЗАЩО….!?

Венцислав Жеков

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook