Как да обучаваме новите патриоти?!

Как да обучаваме новите патриоти?!

Поредната „футболна драма“, поредният скандал, свързан със станалия особено популярен напоследък „патриотизъм“. Това обаче се явява един вид битов патриотизъм – на ниво хладилник, или калоричен патриотизъм, който се определя от храната и физическото начало, но не и от нетленността на националните ценности.

Изкрещяването на лозунга „Сърце, душа – за БЪЛГАРИЯ…!“ не е патриотизъм, това е безплодно и в повечето случаи лицемерно лозунгиране, което има за цел да донесе временна известност и някаква, макар и момента слава, нежели да изгради стройна система от ценности и идеали. Това е повече футболярщина, характерна за стадиона и неговите екстраполации на хронично интелектуално безсилие.

Последният пример за битов патриотизъм беше „посегателството“ върху личността на небезизвестния „ловец на мигранти“ – Динко от Ямбол. Той беше иронизиран в домашно видео, заради което „патриотът“ избухна в телефонен разговор с авторката на видео-шаржа!

Последва интерес от медиите, репортажи, челен сблъсък на мнения и в крайна сметка – едно НИЩО…!

Това е временната слава на новите „герои“ на България, герои за пет минути в репортажите на по-големите телевизии. Това обаче е върхът на айсберга, наречен „патриотизъм“. Някога организации като Българския младежки съюз „Отец Паисий“ и неговият челник – Светослав Нелчинов са били пример за истински, неподправен, чист, честен и откровен патриотизъм. Това са били истински патриоти, които са милеели за България и за българското. Днес сякаш все по-рядко можем да се натъкнем на такива патриоти.

Шести състав на така наречения народен съд осъжда на една година строг тъмничен затвор Светослав Нелчинов. Обвинението е, че като главен челник (ръководител) на Българския младежки съюз „Отец Паисий” (БМСОП) е „допринесъл за разпространението на фашизма” в България и за присъединяването на страната ни към тристранния пакт. Това са получили тогава патриотите на България, истинските патриоти…! Паисиевци имат крилат лозунг: „Българщината няма граници, тя е навсякъде, където тупа българско сърце”!

По една съвършена случайност, лично познавах и съм разговарял със Светослав Нелчинов. Нито за миг не съм чул от него да има носталгия или каквато и да е симпатия към Хитлер и фашизма…! Уви, политическата конюнктура някога, преди десетилетия, го е сринала по обвинение в нещо, което дори и той не е подозирал, че може да му се случи някога!

И понеже безсилието на новия, възкалоричен патриотизъм е напълно очевидно, той прибягва, особено напоследък, към битовото православие, това е онова православие, което не случайно изписваме с малка буква, защото то не е вяра, то е преди всичко политическа идеология. 

Едно е да обичаш България, но тази обич при повечето доморасли „патриоти“ се изразява в демонстративна обич – ритуално, стигащо почти до френетична сакралност, издигане на националния флаг на официални празници, самоцелно биене в гърдите, че сме българи и лов на мигранти по тъмна доба край границата ни с Турция…!

Всъщност, портретът на Левски зад гърба ни, не ни прави патриоти, понякога и една карта на България от времето на Симеон Велики може да ни превърне в карикатура, не защото не обичаме, или пък, недай Боже, не уважаваме историята си, а напротив – защото мястото и времето не са идентични с намерението и евентуалния резултат от него!

Целта е не да се демонстрира патриотизъм, а да се прилага такъв, само че, за да се приложи нещо, то трябва да е приложимо. А как да приложиш сурова идеология, която всъщност няма нищо общо с патриотизма, която е по-скоро политическа платформа, а не – изява на желание за неограничен национален суверенитет – напротив, обратното е…!?

И ето тук стигаме до образователния ефект – до какво води този тип „патриотизъм“? Той води първо до тотална дебилизация, която е сурогат на необратима интелектуална немощ, продиктувана от липсата на логични ценности или наличието на алогични такива, които са и анахронични същевременно.

Така се формира един особен тип мислене у младите хора, което сублимира в превес на грубата физическа сила във всяко начинание пред разума и силата на познанието и прецизния извод, на основата на трезва оценка.

Ето това са съвременните „патриоти“, или поне една голяма част от тях, която се самовъзприема като национален елит, но не е нищо повече от един безумен фойерверк на политическото статукво и ефектната, но все пак напълно абсурдна същност на историческото време!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook