Какво ни каза стачката на учителите

 

На 21.11.2007 г. българските учители отново стачкуваха. Този път действията бяха символни. От всички краища на страната не пристигнаха 70 000 души, които да се включат в националните стачни действия.
 
Поводът беше ясен. На първо четене се приема от депутатите бюджетът за 2008 г. За сферата на средното образование учителите искат да бъдат гласувани 4,7% от БВП, а не предлаганите 4,2% за образование, от които 3,9% –  за средно образование. Протестната декларация беше прочетена от Живка Желязкова, една от коментантите на митинга. Организатори са: Единен национален стачен комитет /ЕНСК/ на СБУ към КНСБ, НУС към КНСБ и СО към КТ “Подкрепа”.
 
Стачката беше пред Народното събрание и имаше, така да се каже, щафетен характер. Едни учители си отиваха, за да влязат в класните стаи, други идваха, след завършване на часовете си. Беше обявено, че има учители от Варна, Стара Загора и Благоевград.
 
Идеята беше да се покаже, че българското учителство е будно и готово да продължи стачката. Защото стачно споразумение няма подписано и учителите са принудени да запазят стачната си готовност.
 
Иначе лозунги и сега не липсваха. Дори един от тях беше закачен на фасадата на Централно управление на БАН: “Народът казва: Без наука няма сполука! Народни представители, бъдете глас на народа!” В дълбочинния си план той само показва, че ЦУ на БАН иска пари, но не иска реформи. Защото председателят на БАН акад. Иван Юхновски не беше в редиците на стачкуващите учени от БАН. Дори нещо повече. Той трябваше да води стачкуващите учени. Нали е председател на БАН?
 
Надпис от ОДЗ-1-Варна гласеше: 2007 учители – 18%, депутати – ?% 2006 г. учители – ?%, депутати – 44%. Едва ли може да бъде намерена по-кратка формула за учителското презрение към пилеенето на държавни пари от страна на “народните избраници”.
 
Учителите заявиха себе си като граждани. Макар и все още плахо към тях се присъединиха и преподаватели от университетите и учени от БАН. Броят им не надхвърляше 50 души. Както писах, председателят на БАН не участваше, не участваха и ректори на висши училища. Не видях и колеги от институтите от обществените науки. Стърчеше само един надпис: Институт по биофизика. Колегите от институтите от обществените науки, които трябваше да водят митинга, също липсваха. Българската наука все още гузно мълчи. Тя не иска реформи. Иска само пари. Надписът, който водеше колоната все пак обяви общност на науката от БАН с българските университети.
 
Движението на младите учени представи атрактивна форма на друг прочит на думите “скръндзавина” и “щедрина”, както и най-дългата нова дума в българския език. Атракцията е достойна за един митинг, но тя трябва да води след себе си сериозни действия като създаване на “Стратегия за развитие на висшето образование и наука”, тъй като изтеклия двугодишен мандат на просветния министър показва, че той не е в състояние да приложи европейските норми в подготовката на българска стратегия за развитие на образованието и науката, нито да подготви пакет от законопроекти.
 
Те трябва просто да бъдат гласувани с трогателно единодушие от парламентарната Комисия по образованието и науката, защото пълната некомпетентност в назованата област на Лютви Местан, председател на Комисията, не му позволява друго поведение. Следва гласуване в Пленарната зала на Народното събрание. Това е пътят на реформата в българското образование и наука. Само ще добавя, че в момента се извършва радикална реформа във висшите училища на държавите-членки на Европейския съюз. Има и специални програми на Европейската комисия – eTwinning /от 2005 г./ – за средното образование, eLearning /от 2004 г./ – за висшето образование, които задължително трябва да влязат в Стратегията за развитие на българското образование и наука.
 
Защото реформата не се свежда до механични съкращения. В съдържателен план тя трябва да адаптира изостаналото българско образование и българската наука към Европейското.
 
Искам да засегна и още един план – заплащането на учителския труд. Ето някои цифри на брутни заплати на учители, произволно избрани от присъстващите на митинга: 340 лева с 33-годишен трудов стаж, 350 лева на учител с пети клас квалификация и 20-годишен трудов стаж, 360 лева на учител с втори клас квалификация и 17 г. трудов стаж, 383 лева на учител с четвърти клас квалификация и 27 г. учителски стаж. Само ще добавя, че в сферата на бизнеса най-ниската заплата на неквалифицирания труд е 400 лева. Сравнението добре показва социалния статус на българската интелигенция и представите на българското правителство за ролята й в изграждането на страната в условията на тежък социален преход, който има и цивилизационни измерения.
 
Във “Възвание към академичната общност на България”, предложено пред Общото събрание на Софийския университет “Св. Кл.Охридски” на 14 ноември 2007 г. и прочетено на митинга се казва: “Заявяваме, че ще си послужим с всички законни средства, щото България да направи избора на останалите членове на Европейския съюз като цивилизована държава, където усилията на цялото общество са насочени на първо място към развитието, укрепването и насърчаването на образованието, науката и културата за изграждането на високотехнологична икономика, осигуряваща благоденствието на нейните граждани, за съхраняването на културно-историческото наследство и природни богатства и утвърждаването на националните духовни ценности, съставящи основата на българската национална самоличност в рамките на обединена Европа. Призоваваме всички членове на академичната общност на страната ни да подкрепят това Възвание и да действат съгласно неговия дух както в професионалните си задължения и занимания, така и в обществените си изяви.”
 
У мене все пак остана тягостното впечатление от опърпаните дрехи и уморените и измъчени лица на малката група български учени, дръзнали да отстояват човешките и социалните си права – 18 години от демократичния преход на страната. Още повече, че мога да сравня социалния им статус със социалния статус на учените в развитата част на Европа. Правителството трябва да знае, че унилият човек не може да твори наука.
 
Учителите дадоха урок на учените по гражданско поведение. Техният открит урок продължава. “Ние сме задължени да будим заспалите” прозвуча в речта на Николай Николов, говорител на митинга.
 

Коментари във Facebook