Обявиха резултатите от последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), в което участва и България.
Изследването е разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като регулярно международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици (не просто знанията по конкретни предмети, а как учениците могат да ги използват наученото в реални житейски ситуации – бел. ред.).
PISA се провежда от 2000 г. и е едно от най-важните изследвания за развитието на образованието в света. Фондация „Заедно в час“ разказва повече:
Какво е PISA
Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е един от най-важните източници на информация за състоянието на българското образование и какво може да бъде подобрено с примери от останалите страни по света. PISA е отговор на необходимостта от разработване на индикатори за сравняване на качеството на образованието в отделните държави в ситуацията на глобална икономика и трудов пазар.
PISA на практика е тест. Той изследва функционалната грамотност на 15-годишните ученици. Това е възрастта, на която повечето ученици по света са в края на задължителното си училищно образование. Затова и изследването е създадено да мери доколко учениците са подготвени да се справят с живота в съвременното общество и глобалния свят.
PISA показва способността на учениците да използват познанията и уменията си от училище в реални житейски ситуации PISA е разработен от международен екип от образователни експерти. Тестът се провежда през периоди от три години, като обхваща три познавателни области: четене, математика и природни науки. Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени по-общо, като обикновено се съчетава и с други компетентности, необходими за съвременния свят.
За изследването от 2018 г. основният акцент е върху четивната грамотност (тестът е с нов формат, който обръща повече внимание на намирането, съпоставянето и интеграцията на информация от различни източници). В този цикъл на PISA учениците в част от страните участват и в допълнителни модули, свързани с финансовата грамотност и глобални компетентности.
PISA не се интересува от резултатите на отделния ученик, не се интересува от резултатите на конкретно училище или регион, а на общото представяне на национално ниво. Интересува се обаче от социално-икономическата среда, в която растат учениците, и прави връзки между образователните резултати и факторите на средата (като големина населеното място, семейната среда, в която израстват учениците, финансовите възможности и пр.).
PISA дава много ценна информация до каква степен училището и образователните политики на дадена страна създават добавена стойност за учениците и компенсират неравния старт на децата от средата и социално-икономическия им статус.
PISA не е състезание между държави, нейната цел е да изследва качеството на училищното образование и да предостави задълбочена информация за формиране на образователните политики.
Уроците, които могат да се научат от PISA
PISA дава представа за цялостната картина за състоянието на образователните системи в отделните държави.
Резултатите проследяват вътрешната динамика в обществото, какви са ефектите от различните образователни политики, къде се намираме и накъде вървим в посока повишаване добавената стойност на образованието. Изследването също така помага на държавите да черпят ценен опит от другите страни в сферата на образованието и до какво са довели конкретни мерки. Това позволява да се сравняват различни подходи в реформата на образованието и да се създават дългосрочни и качествени политики в сферата.
Опитът на други държави показва, че добре планирани и изпълнени реформи дават видим резултат в рамките на два цикъла на PISA – шест години.
PISA дава поглед не само върху конкретните мерки, но и до каква степен те компенсират неравенството в образователната система и на каква цена (колко и как инвестираме средства в образованието).
Резултатите от PISA показват още, че държавите, които постигат най-голям напредък или традиционно са с най-високи резултати в осигуряване качествено образование, си поставят ясни и смели цели в дългосрочен план.
Успешните образователни системи проследяват и анализират системно представянията на учениците, осигуряват голяма автономност на отделните училища и идентични учебни планове. В тези държави се инвестира изключително върху подготовката и професионалното развитие на учителите, както и в целенасочена подкрепа на училищата с по-ниски резултати и по-ниска мотивация на учениците.
В България PISA се администрира от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО) към Министерството на образованието. След официалното обявяване на резултатите на глобално ниво ЦОПУО подготвят анализ за българското представяне в изследването.
