Какво е да си учител на мигранти в Германия?

Има много приятни моменти в живота на един преподавател по чужд език. Например да организира пазаруване на хранителни стоки и готвене заедно с учениците си, за да може те да използват новите думи, които изскачат през това време.

Разбира се, има и трудности – това ще ви кажат учителите, които водят курсовете за интеграция в Германия. Трудно е да говориш за дом и грижи за дома с хора, които нямат свои собствен и живеят в приюти за бежанци.

Езикът и доброто му владеене си оставят утъпканият път към интеграцията.

Уроците би трябвало да са проектирани така, че да предоставят на мигрантите възможности за тази интеграция. Новодошлите могат да се възползват от редица предложения – от специално създадени кафенета за упражнение на езика до официални интеграционни курсове, организирани от Федералното бюро по миграцията и ориентирани към мигранти, които имат големи шансове да останат в страната.

Курсовете включват 600 езикови часа и 100 часа по “ориентация в новата среда”, включително уроци за законовата система в Германия, историята, културата и ценностите. Накрая има езиков тест. Въпреки това има съмнения в успехите на тези курсове.

По-малко от половината курсисти, които стигат до финалния тест, успяват да покрият препоръчителното B1 ниво, което е изискуемата база за по-нископлатените професии. Какво означава това в по-широк аспект?

Ето няколко гледни точки…

Директор по образованието на възрастни хора

В един от образователните центрове за възрастни в Берлин 8000 души учат немски всяка година в различни по вид курсове. Там има 60 курса за интеграция, финансирани от правителството. Директорът казва, че очакванията към курсистите винаги са високи, но ситуацията се променя спрямо политическите настроения.

Мисията през 2015-а е била да има места за възможно най-много хора. Целта успява, но качеството на преподаване спада. Появяват се нови учители, дори започват да се предлагат шофьорски курсове за мигрантите. Но тренингите за преподавателите са кратки и недостатъчни.

Учителите, които преди това са преподавали предимно в академии от Южна Европа, сега се сблъскват с нов тип ученици и със смесена аудитория. Част от нея са сирийски лигвисти, други никога не е стъпвала в училище.

След инцидента на Нова година пред катедралата в Кьолн се появяват изисквания учениците да бъдат обучавани и в етика и ценности. Самите германци обаче трудно дефинират собствените си ценности. Материалите за курса не вършат добра работа и понякога дори нямат връзка с реалността.

Вместо да демонстрират как функционира разнородното общество, преподавателите непрекъснато обсъждат какво може и какво не може да се прави в Германия.

Учителят

Лена Кетлер ръководи курсове по интеграция от 2016-а. Пред медиите използва псевдоним, но предпочита да говори откровено.

Според нея много преподаватели отказват да се откъснат от материалите в учебниците и следват дословно глава по глава. Тя е убедена, че разходка до пазара може да свърши много по-добра работа, дори и само защото учениците използват езика в ежедневни ситуации. Много ученици нямат никакви контакти с германци извън училище.

Разбира се, има причина учителите да избягват подобни ситуации, защото в края на курса е финалният тест, а той невинаги включва неща от ежедневието.

Лингвистът

Писмените тестове са особено трудни за хора, които не са се учили да четат и пишат в Германия, казва Кристофър Шрьодер от Университета в Потсдам. Не опира само до овладяване на писането, но и да намериш начин да си комуникираш със света. За тези, за които езикът е роден, това е до огромна степен естествено.

За хора, които никога не са държали химикал обаче не е. За грамотните хора отговорът на въпроса “Бананите растат на топло. В Англия е студено. Растат ли банани в Англия?” е елементарен, независимо, че не са били никога в Англия. Тези, които преди не са имали досег с писмено слово се затрудняват неимоверно.

Те казват “Не знам, никога не съм бил Англия”. Езиковите класове срещат големи трудности с подобен начин на мислене. Те не са специално създадени за чужда аудитория. А ключът към интеграцията, както казахме, е езикът.

Специалистът по въпросите на мигрантите

Според тях интеграцията е процес на взаимодействие между тези, които идват, и тези, които вече са тук. Колкото и важен да е езикът, 600 часа не осигуряват достатъчно общуване, защото отсрещната страна не е там да отговаря.

Да си на курс по интеграция не те интегрира автоматично. Страната, в която си, най-лесно се изучава в ежедневния живот.

Мигрантите

Колкото и важни да са курсовете по интеграция, живият живот е далеч по-важен. Мириам (името е сменено) е от ирански произход и посещава курсовете отскоро.

Въпреки това говори сравнително гладко немски, с лек акцент. Всъщност тя е в Германия от 2015-а, когато й се налага за първи път да започне да учи латинската азбука. Все още не й достига малко, за да покрие нивото B1.

Защо тогава говори толкова добре немски? Мириам е християнка и германците нямат голям проблем с толерантността към нея. Писането обаче си остава слабата й страна. Тя има една основна цел в живота – в Иран е била домакиня, а сега иска да стане медицинска сестра или фармацевт. И двете изискват владеене на езика минимум B1.

Ако се вярва на експертите, курсът ще й даде перфектната основа за интеграция. Но освен това Мириам е амбициозна и вярва, че ще успее. А и по-голямата част от нещата, които ще чуе на курсовете, ще са й познати от ежедневието й преди тях.

Източник: webcafe.bg

Коментари във Facebook