Истерии в преследване на престижа: Къде (не) ни води псевдореформата в образованието

Истерии в преследване на престижа: Къде (не) ни води псевдореформата в образованието

Истерията около записването на първокласниците в престижни училища в София, която много скоро ще бъде последвана от още по-голямата драма около кампанията за кандидатстването след седми клас, разкрива всъщност колко дълбоки са проблемите на образователната система в България.

Жестоката конкуренция за записване в най-елитните училища поставя въпроса за реалната образователна реформа, която така и не се осъществи въпреки всички законодателни промени от последните месеци. Поправките в нормативните актове водят до чисто бюрократични промени, но не променят основно качеството на подготовката, която дават училищата, включително и висшите, не въвеждат адекватни стандарти какви знания и умения трябва да придобият учащите, не решават проблема със застаряващия преподавателски състав, с претоварените и остарели учебни програми, с умиращите професионални гимназии.

Според данни от различни международни проучвания около 40% от българските ученици над 15 години са функционално неграмотни, т.е. не могат да прилагат на практика усвоените знания. Същевременно публичните разходи за образование скачат почти двойно за период от 10 години (2002-2012 г.) с тенденция това да продължи, както е записано и в редица стратегически документи за развитие на различните образователни степени в страната.

Ако публичните разходи нарастват почти двойно за този период, то частните харчове, голяма част от които са на практика в „сивия“ сектор заради нерегламентираните частни уроци, които са публична тайна, растат още по-бързо, почти 2,5 пъти за същия период, според данни, публикувани от Българската стопанска камара (БСК).

В допълнение към негативните тенденции продължава да се увеличава делът на рано отпадащите от училище деца. Квалификацията на населението също не се подобрява – традиционно България държи последното място в ЕС по учене през целия живот. Всеки четвърти младеж в България не учи, не работи и не се включва в квалификационни курсове, което прави страната ни “лидер” на тази незавидна класация.

Прокуратурата „влиза“ в първи клас

Въпреки наличието на електронна система за кандидатстване в София пред избрани, най-предпочитани училища отново се вият опашки от родители, които се опасяват от манипулации. Не след дълго „бомбата“ гръмва – деца от семейства, които живеят в близост до по-престижни училища, не са приети заради наплива в същите тези учебни заведения.

За да запишат децата си в училище, за което се смята, че дава по-добра подготовка, хората са правили нереални адресни регистрации и са удостоверявали с документи, че работят в близост до училището или пък от дома си.

Логично недоволните родители на неприетите сезираха прокуратурата. Започнаха се и скандали, които медиите подеха заради бързата и евтина сензация – разделение на „кореняци“ и „нашественици“, искания за забрани и за наказания. Стигна се до там учители да тръгнат на проверки по адреси, за да сверяват истинни ли са подадените документи за кандидатстване.

Резултатите от второто класиране не облекчават положението и вече сериозно се обмисля промяна на критериите за записване от догодина. Каквито и критерии обаче да решат да заложат чиновниците от регионалните инспекторати, това няма да промени желанието на родителите да насочват децата си към считани за престижни училища. Пак ще се търсят начини за заобикаляне на правилата. Много родители вероятно ще си правят необходимите адресни регистрации вече няколко години, а не няколко месеца предварително.

Подготовката куца, проблемът си върви

Чиновниците отново няма да адресират основния проблем – качеството на подготовката. При условие, че тя и сега би трябвало да е еднаква за всички. Само че не е. Защо? Защото на фона на демографската криза в България ученикът се е превърнал в основна разменна парична единица и инструмент за оцеляване на директори и учители на постовете им, че и на цели училища в по-малките населени места, благодарение на т.нар. делегирани бюджети – плащане на „калпак“.

Въвеждането на делегираните бюджети задълбочи проблема с т.нар. „мъртви души“ – записани, но непосещаващи училищата ученици, както и задържането на ученици на всяка цена. Същевременно липсват каквито и да било финансови механизми за награждаване на постижения на знания и способности от страна на ученици и учители.

Лошата материална база, остарелите учебни програми, които не отговарят на действителността, остарелите или направо липсващи учебници по много предмети, малкото часове, липсващата практика, често недостатъчната квалификация на преподавателите, остарелият учебен процес също допринасят за ситуацията.

В допълнение липсва профилиране и кариерно ориентиране и профилиране, така предпочитаното в други държави от Европа професионално образование буквално се унищожава и никой не прави почти нищо за това. Като цяло образованието е изгубило всякаква връзка с пазара на труда. Липсват и обективни измерители за качеството на образованието на завършващите и придобитите от тях знания и умения.

Публична тайна е, че немалко родители оказват натиск за писане на високи оценки с цел осигуряване на по-големи шансове за влизане на децата им в реномирано училище след седми клас. Набляга се единствено на математиката и българския език, като подготовката се подплатява със солидна инвестиция в частни уроци. След постигането на заветната цел като че ли на всички спира да им пука, защото капацитетът на университетите за прием на студенти е много по-голям и те се борят за всеки ученик. Накрая излиза, че е по-важно колко престижна гимназия е завършило едно дете, а не с какви знания излиза от нея.

Източник: investor.bg

Коментари във Facebook