Иновациите в училище не са просто нови технологии

Премахване на класно-урочната система.

Промяна на държавните образователни стандарти, на учебните програми и особено на формата на изпитите и матурите по посока на оценяване на уменията, а не знанията на учениците. Повече свобода за учителите, но срещу адекватна квалификация. Въвеждане на иновативни методи на преподаване. Учениците да учат чрез преживявания и групови задачи, да имат повече междупредметни връзки, да разглеждат реални проблеми в класните стаи и да се учат сами да търсят решенията за тях. Да се акцентира върху емоционално-психологическото им състояние и придобиването на т.нар. “меки умения” (комуникативност, работа в екип и др.). И, разбира се, повече средства и съвременни технологии за системата на образованието.

Някои от тези идеи звучат до болка познати, други – като фантазии за нашата училищна система. Така обаче си представят модерното образование учители, директори, университетски преподаватели, работодатели, които наскоро обсъждаха тази тема на международен форум, организиран от Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет (ФНОИ). Форумът формулира предложения за това как да се улесни въвеждането на иновациите и да се насърчи креативността – в детската градина, началното и средното училище. Участниците в този дебат подчертават, че изведените препоръки не целят да омаловажават постигнатия напредък в образователната система, а по-скоро да очертаят възможности за цялостна трансформация на образованието в посока да се отговори на предизвикателствата на глобалната среда.

Детска градина

Основната трудност, която учителите определят по отношение на иновациите в детските градини, е липсата на възможността за създаване на детски градини с такъв статут. Според тях трябва да се разработят показатели и критерии за създаване на иновативни забавачки, както и да се предвиди допълнително финансиране за такива. Разбира се, немалко според тях следва да се направи и по отношение на педагогическата работа – увеличаване на педагогическия персонал, инвестиране в подготовка на педагозите, квалификация на непедагогическия персонал, подготовка на родителите и включването им като доброволци и обмяна на опит и осигуряване на методическа подкрепа на иновативните учители. В подкрепа на иновативните детски градини са и резултатите от проучване, направено от преподаватели и студенти от ФНОИ и “Маркет линкс” – 81% от родителите, чиито деца посещават иновативна забавачка, споделят, че учителите следват темпото, интересите и нуждите на децата им, 77% – че на децата им се предлага нова и различна обучителна среда с естествени и развиващи материали, а 69% – че учителите работят по различен начин. 81% от родителите смятат, че децата им имат по-добри умения за общуване, 73% – че се изграждат като независими личности, а 61% – че имат по-добри умения за работа в екип.

Начално училище

Иновациите между първи и четвърти клас трябва да са продиктувани на първо място от потребностите на децата в начална училищна възраст и това, което би задържало и повишило мотивацията им за учене, смятат от работната група. Наблюденията на учители и експерти са, че част от тези потребности до момента не са зачетени в достатъчна степен. Затова и апелират всички, включени в процеса на начално образование, да зачитат потребностите на децата – от игра, движение, активно учене, свързано с практически дейности, развитие на меките умения, съобразяване с индивидуалния стил и темп на учене на всяко дете. За да останат децата любознателни, те се нуждаят и от креативни и мотивирани педагози, смятат учителите. Затова подчертават нуждата от трансформация на преподаването в посока на активно учене и прилагане на повече ситуации на учене чрез правене и повече развиващи ситуации извън класната стая. Стимулиране на креативността на учителите и на подкрепата им от директорите чрез повече методически обучения по темата, чрез наличие на помощник-учители във всеки клас, намаляване на административните задължения, безплатно предоставяни образователни игри и финансови възнаграждения са част от мерките, които според педагози са нужни за модернизиране на началното образование.

Сред другите набелязани препоръки са още: въвеждане на адаптационен период в началото на всяка учебна година, който да е олекотен откъм учебно съдържание и през който да се наблегне на развитие на социалните умения и творческите заложби на малките ученици; участие на учениците при формулиране на правилата в училище и в класната стая, както и при планиране на учебните цели и училищните дейности; осигуряване в начална училищна възраст на време за свободна игра и движение, което да се равнява на времето за организирани дейности при целодневна форма на обучение, осигуряване във всяко училище на логопед, психолог, ресурсен учител; разработване на учебни пособия и методически ръководства за работа с деца със специални потребности и деца с различен от българския майчин език, които учат в общообразователните училища; грижа за развитие на уменията за работа в екип на учителите и за предотвратяване на професионалното прегаряне (тийм билдинги, психологическа подкрепа).

Основно и средно образование

Тук учителите се обединиха около мнението, че трябва да се организира обществена дискусия, посветена на промените в образованието. Според тях действащата нормативна рамка ограничава инициативността и креативността. “Въпреки свободата, която действащият закон предоставя, все още преобладава императивът на всички нива. На практика идеята за “свобода” не се усеща и реализира в нито една област – учебна документация, държавни образователни стандарти, организация на учебния процес, провеждането му извън територията на училището и др.”, казват учители, директори и експерти. Всичко това според тях налага необходимостта да се работи за преодоляване на прекомерната формализация и консерватизма, както и за цялостно огъвкавяване на процесите, за облекчаване на нормативната уредба и заложените в нея изисквания, стандарти, правила, регулации и др. Да се създадат и закрепят нормативно условия креативният и иновативен учител да бъде поощряван, вкл. чрез финансови стимули, вместо работата му излишно и допълнително да се затормозява от процедури и правила, изискващи създаването на необосновано количество документация, както и да се реформират и преструктурират държавни образователни стандарти, както и изпитите от националното външно оценяване в посока от генериране и оценка на академични знания към развиване и оценка на компетентности, са други от предложенията на работната група.

Относно подобряване на взаимодействието между бизнеса и образователните институции те са на мнение, че са нужни повече посещения на учениците и провеждане на учебни часове на място в различни бизнеси, организиране на практически обучения в компании за ученици и за учители, реализиране на съвместни проекти между бизнеса и училищата с цел образованието да се доближава до реалността на пазара на труда, насърчаване на бизнеса да инвестира в образователни проекти за по-добра среда за обучение, отваряне на вратите на училищата за посещения от бизнеса с гост лектори, изграждане на система за комбинирано преподаване в класната стая, съчетаваща опита на представители и доброволци от бизнеса с експертизата на преподавателите и др.

Основните усилия в учебния процес според тях следва да се насочат в две направления – целевите знания и умения да се развиват през предприемаческото и критично мислене и да се постави акцент върху развитието на меките умения, включително на инструменти за тяхното измерване. За да стане това, на първо място се изисква трансформиране на класно-урочната система в посока на това да отпадне като цяло, като се възприеме система за работата в малки групи. И още препоръки – да се активизира и приоритизира използването на: проектно базирания подход, активни методи, игровизация, работа върху реални практически казуси, с фокус върху изграждане на меки умения и критично мислене, насърчаване на учениците сами да формулират и решават проблеми, да се използват междупредметните връзки и др. За целта според участниците следва да се повиши използването на определени предмети, които понастоящем са със статут на “маргинализирани”, като интегративни, например – изобразително изкуство, както и да се повиши вниманието върху емоционалния и психологическия статус и развитие на учениците, вкл. и тяхната емоционална интелигентност.

ГЛОБАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Българското училище в момента набляга главно на знанията, но ако иска да задържи и мотивира и без това намаляващите си ученици, ще трябва да се научи и да формира умения. Едно от основните предизвикателства пред образованието в бъдеще ще е именно да отговори на нуждите на работодателите, които все повече търсят кадри с т.нар. “меки умения”. Такива са уменията за работа в екип, за решаване на проблеми, за управление на конфликти, за изграждане на доверие, сътрудничество, лидерство, управление на времето и др. – все неща, които не се преподават целенасочено в училище. Все по-голяма популярност набират и трите “К”-та – креативност, комуникация, колаборация и критично мислене. Умението за учене отдавна вече е осмислено като по-важно от придобитите тесни знания по конкретни предмети. Специалистите непрестанно повтарят, че автоматизацията и навлизането на новите технологии ще доведат до създаването на нови работни места, немислими досега. Затова и дигиталната грамотност, съчетана с креативността, ще е сред решаващите фактори за успех. Те ще са особено нужни и за т.нар. gig economy – икономика, в която повече хора работят като самонаети, а не работещи към дадени организации, които пък ще наемат спорадично, и то само за определени проекти външни специалисти.

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО?

Грег Ботрил, автор на “Може ли да отида и да играя?”:

Целта на образованието според мен е да се добавя към това, което аз наричам: “образ на децата”, вместо да се разрушава. Вярвам, че децата са родени любопитни, креативни, с желание да разберат света около себе си, но чрез собственото си мислене. И образованието би трябвало, вместо да отнема от любопитството и креативността, да ги подпомага. Т.е. да дава възможност на децата да са част от образованието. Би трябвало да се прави с децата, а не върху децата.

Том Хобсън, учител, автор на блога “Учителят Том”:

За мен основната цел на образованието е да имаме добри граждани. Не е обучение за професия, както повечето от управляващите, изглежда, мислят. За мен добрият гражданин, особено в демократичното общество, има критично и самостоятелно мислене, задава много въпроси, поставя под въпрос авторитетите, защитава собствените си вярвания, без да създава конфликти. Добрите граждани знаят, че допринасят в обществото с много повече от печеленето на пари. Те допринасят в политически, в културен план, като членове на общностите. Тъжно е, че като погледнем в нашите общества, повечето от управляващите ни, изглежда, си мислят, че единствената причина за образованието е хората да си намерят работа. А уменията, необходими, за да си успешен в работна среда, в много отношения са обратни на уменията, необходими, за да си добър гражданин.

Питър Грей, изследовател в Бостънския университет, автор на “Свободата да учиш”:

Образованието е ученето на тези неща, каквито и да са те, които ти помагат да живееш смислен, задоволяващ и продуктивен живот. Важните неща за научаване ще са различни за всеки човек. Не можем да намерим универсално за всички определение на образованието. То ще е различно за различните хора. Не можем да предвидим за един човек какво ще е важно за неговия смислен живот. Хората трябва да имат свободата да открият какво харесват и искат да правят, както и да извършват тези дейности и да учат, както е подходящо за тях, и да им помагаме, ако това е възможно.

Източник: segabg.com
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook