Имаме нужда от повече технически кадри

Снимка: kanal3.bg Снимка: kanal3.bg

За най-голям ръст в БВП, в износа, добавената стойност роля имат секторите, свързани с технически науки: „Електроника“, „Машиностроене“.

Имаме нужда от повече технически кадри. Така ще се случат повече национални и външни инвестиции.

Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев по време на представянето на обновената платформа на Рейтинговата система на висшите учебни училища в България за 2019 г., предаде БГНЕС.

Министърът припомни, че приемът в държавните университети е бил преструктуриран и догодина той ще бъде намален с още 6000-7000 места, както и че ще бъдат направени промени в ПМС 64.

Той обърна внимание и на училищното и предучилищно образование, като подчерта, че все още системата има голяма нужда от учители.

„Не можем да рискуваме да останем без учители и затова провеждаме политика с допълнително финансиране на приоритетните професионални направления. Важно е не само да мотивираме повече кандидат-студенти, но да мотивираме и учениците, които завършват с най-добри резултати“, каза той.

Министърът обяви, че за да се мотивират учениците министерството ще предложи промяна в Постановлението за стипендиите.

„За да може 10- те % от зрелостниците с най-висок резултат от ДЗИ по Български език и литература да се включат в педагогическо и инженерно направление да получават трета стипендия“, заяви той.

Вълчев обяви, че намалява и броят на зрелостниците, които искат да продължат обучението си в чужбина като през тази година са издали само 3500 удостоверения, което е сериозен спад в сравнение с минали години.

Министърът посочи, че в предишните години броят на желаещите да учат в чужбина са били 6 000 като той е паднал до 4 200 през 2018 г.

Министърът каза още, че в момента се работи по изработването на Стратегия за висшето образование.

„Тази стратегия вече не трябва и няма да говори толкова за корекция на грешките от последните години, няма основната политика да бъде оптимизация. Основната политика трябва да бъде развитие. Нашите висши училища ще се развиват по-добре, ако са по-свързани в един все по-свързан свят. Те трябва да са свързани в европейски университетски мрежи най-вече, защото тези висши училища, които са в тези мрежи, ще имат значително конкурентно предимство. Това ще бъдат европейски консорциуми, които ще издават общи дипломи, ще споделят ресурси. Висшите училища трябва да са свързани едно с друго и на територията на България по отношение на споделянето на ресурси. Много малко вероятно е да бъдат конкурентни, като развиват единствено и само собствени школи от преподаватели. Почти няма висше училище, което да има достатъчно преподаватели за всички дисциплини, а учебните програми ще става все по-комплексни“, обясни Вълчев.

Според него създаването на мрежовия подход трябва да бъде основна политика през следващите години.

„Общи дипломи, споделени преподаватели, споделени ресурси, споделена материална база, общи програми. Ние ще стимулираме със средства, които са предвидени за утвърждаване в проектозакона за държавния бюджет за 2020 г. определени политики за висшите училища, освен тази политика на свързаност, която стимулира в много голяма степен ЕК чрез програма „Еразъм“. Ще стимулираме и свързаност тук вътре в страната. Ще стимулираме инвестициите в млади преподаватели, промяната в учебните програми. Със сигурност ще имаме национална програма в системата на висшето образование за педагогическото образование“, допълни министърът.

Той коментира, че акредитациите показват, че висшите училища са отличници, но в същото време се вижда, че половината от тях научната дейност клони към нула. Според него това разминаване се дължи на факта, че на хартия нещата изглеждат по един начин, а само в реалността пропуските изплуват.

Вълчев добави още, че в момента тече и процес на преструктуриране в системата на гимназиалното образование.

„Стимулираме профилите и професиите, свързани с математиката, техниката и природните науки. Това ще го видим след няколко години: намаляването на приема в първи курс се вижда в масата на общия брой студенти пълноценно след няколко години или със същия процент се вижда след няколко години“, обясни Вълчев.

Министърът коментира, че ако преди дипломата е давала 10 крачки в предимство в живот от 100 крачки, днес тя дава една.

„Висшето образование няма да е билет само за една професия. Проучвания показват, че днешните деца ще работят в бъдеще между 3 и 9 професии“, коментира министърът.

Източник: pariteni.bg

Коментари във Facebook