Иде противоречиво поколение учители

Иде противоречиво поколение учители

Неприятната тенденция, неуспели да влязат в желани специалности като право, политология и психология например да бъдат насочвани към педагогически специалности продължава и тази година, показват резултатите от третото класиране в Софийския университет.

От няколко години родните ВУЗ-ове срещат все по-големи трудности при попълване на бройките в различните специалности. Проблемите обхващат дори и смятаните за най-престижни. Това води до откровени парадокси – в тях да се влиза с рекордно ниски оценки от кандидатстудентските изпити.

Икономическата обстановка в страната кара университетите в много случаи да занижат изискванията си, тъй като те получават държавна субсидия за всеки студент. Логиката им е трудно оборима – приемаме, без значение дали кандидатът “става” или не, а след това ще се отсява качеството.

Според специалисти в конкретната област, причините за настоящата ситуация се крият в начинът на финансиране. Вместо за всеки студент, те смятат, че държавата трябва да инвестира в качествено обучение.

И докато юристи и икономисти в крайна сметка рано усещат “ударите” на реалността, влизайки в пряка конкуренция за работа в частния сектор, при педагогическите специалности нещата не се развиват по този начин.

Тук има поводи за притеснение. Хората, на които разчитаме да обучат децата ни, да им дадат първи насоки в живота и да запалят пламъка на желанието за образование, днес влизат в университета с четворки, а понякога и с по-ниски оценки.

През годините желанието на младите хора да станат студенти е мотивирано от различни причини. Преди няколко години момчетата искаха да отложат казармата, а днес много от живеещите далеч от големите градове искат чрез следването да скъсат със скучния и в много случаи беден живот в провинциалните селища.

Тази амбиция ги кара да записват в списъка на желанията си всички възможни специалности.

На пръсти се броят тези, чието първо желание е да станат педагози. В огромен процент от кандидат студентите обаче дори филологиите са на доста по-заден план. Недостатъчно високите оценки и балове ги класират в доста случаи за специалности, които те нямат желание да изучават.

Както много точно определя “Телеграф” – тези, които се подготвят за учители не се напъват нито на входа, нито на изхода. Логично е след излизането им от университета те да не са образец за преподавател. От това страдат учениците.

И докато все още се намира някакъв баланс, промени от най-различен тип съвсем скоро ще извадят на преден план в класните стаи именно тази генерация учители, отбелязват специалисти.

По-възрастните ще се пенсионират, а проблемите от демографски аспект и по-малкото ученици в един период ще доведат до ситуация, когато няма да има нужда от доста от сега практикуващите преподаватели.

Така се стига до основния въпрос – реформи, които трябва да се случат колкото се може по-бързо, за да не се стигне до момент, в който ще е необходим минимум от знания, за да се завърши педагогическа специалност.

Коментари във Facebook