Ивайло Иванов: Facebook и Viber не са за споделяне на материали за обучение в детската градина

Ивайло Иванов: Facebook и Viber не са за споделяне на материали за обучение в детската градина uwajlo(1)

Ивайло Иванов е заместник-директор на ДГ 184 „Мечо Пух“ – София. Повече от 6 години в детската градина се реализира успешно политика за внедряване на ИКТ, както в образователно-възпитателния процес, така и в административно-управленския. Във всяка група на градината учителите разполагат с 55-инчови интерактивни дисплеи, които ползват в работата с децата. Педагогическият и административният състав използват Office 365 за комуникация и обмен на данни в колектива, а от въвеждането на извънредната ситуация към платформата са присъединени и родителите.

За да се случат нещата, е необходимо в детските градина да има разбиране за дистанционната подкрепа на родителите за обучение в домашни условия. Тази подготовка не се случва за ден-два. Комуникацията трябва да става чрез използването на електронна поща или платформа, като Teams от Office 365. Родителят трябва да поддържа непрекъсната връзка с учителите от детската градина. Достатъчно е всяка вечер да отделя по 10 минути, за да преглежда електронната си поща или да влиза в сайта на детската градина, за да се осведомява за новости,” казва той.

Г-н Иванов, как и по какъв модел развивате дистанционното обучение в ДГ 184 „Мечо Пух“?

Дистанционното обучение в детската градина се различава съществено от дистанционното обучение в училище или в университета. Ако при последните две институции учителят комуникира директно с обучаемите и така може да проследява тяхното развитие и напредък, както и да изисква изпълнение на поставените от него задачи, то в детската градина педагогът не взаимодейства директно с детето. Учителят от детската градина обучава дистанционно родителя, от който се очаква да обучава своето дете у дома. Този модел е нов за нашата образователна система и изисква друг тип организация и определени компетенции и разбирания от страна на родителите.

В ДГ 184 „Мечо Пух“ моите колеги подготвят набор от материали по различни образователни направления, с които родителят може да работи у дома с детето си. Този набор от материали се предоставя преди началото на седмицата, за която е предназначен. Целта е родителят да може да се запознае с всички задачи и ако е необходимо да се подготви за тях. По този начин даваме възможност на родителя да планира времето, което ще отдели, за да работи целенасочено и качествено с детето си. Подготовката понякога е свързана с отпечатването на дадени изображения или осигуряването на различни материали за реализиране на някакви дейности.

Какъв тип организация от страна на детските градини и какви компетенции и разбирания от страна на родителите са необходими?

За да се случат нещата, е необходимо в детските градина да има разбиране за дистанционната подкрепа на родителите за обучение в домашни условия. Без подготвени учители това не може да се реализира. Тази подготовка не се случва за ден-два. Тя е резултат от натрупвания през годините и на целенасочена политика на ниво детска градина. Аз се занимавам активно с обучения на учители от детски градини и често съм шокиран от изключително ниското ниво на дигитални компетенции в колегията, която обаче смята, че ги притежава. Не искам да задълбавам в тази тема, за да не се почувства някой обиден. Но за щастие има платформи, като Умни дечица, където материалите са систематизирани по учебни седмици и образователни направления, а от учителя се очаква само да ги избере и изпрати съответния линк към родителя.

Facebook и Viber не са платформи за споделяне на материали и за даване на указания. Издания на познавателните книжки са друг готов набор от материали, но при тях обикновено е представено хартиеното съдържание на екран. Много рядко могат да се открият интерактивни игри в тях, при които детето да е поставено в активна роля, а не да възприема някаква информация от дигиталния дисплей пред него.

Вторият важен компонент е наличието на онлайн организация на комуникация и обмен на информация между учители, ръководство и родители. И тук е големият проблем, защото масово детските градини използват Facebook и Viber. И в двете, ако публикуваме нещо, което е адресирано към всички участници в групата, а те обикновено са поне 40 души, то половината, като ви реагират с коментар, шансът другите да прочетат написаното от вас, се намалява рязко. Освен това да не забравяме, че родителите работят, без значение дали са на работното си място или у дома, и всеки звук на телефона води до разсейване. Затова те са по-скоро склонни да го игнорират, отколкото да му обърнат внимание.

Как тогава трябва да става тази комуникация между родители и учители?

Комуникацията трябва да става чрез използването на електронна поща или платформа, като Teams от Office 365, с която работим в нашата градина. Но освен комуникация, учителите трябва да споделят различни материали с родителите, за което е необходимо онлайн пространство за съхраняване и споделяне. Това ще осигури тяхното лесно намиране от родителя, а не ровене в поредицата от имейли, получени през седмицата. Повечето родители нямат изградени навици да сортират писмата си в електронната поща, разпределяйки ги в отделни папки, за да намират по-лесно търсеното. Затова, ние, учителите, трябва да сме много точни и ясни в достъпа до материалите, с които родителят трябва да работи с детето у дома. Всеки един елемент, които води до препятствие, е причина родителят да се откаже да реализира дадена дейност. В ДГ 184 „Мечо Пух“ използваме приложението Teams и OneDrive за съхранението и споделянето на различните образователни материали.

Microsoft Teams

Какви са очакванията към родителите за успешната реализация на този модел?

На първо място осъзната отговорност, че става въпрос за образованието и възпитанието на техните деца. Не може да се продължава с доминиращото мнение, че това е отговорност само на детската градина и на държавата, а семейството трябва да се грижи детето да е нахранено и облечено. В обществото ни за жалост царува много криво разбиране за това. Докато това не се промени, няма да се постигне никакъв напредък в образователната система.

Конкретно за ситуацията, родителят трябва да поддържа непрекъсната връзка с учителите от детската градина. Това не означава, че трябва всеки ден да им пише в социалните мрежи, а да следи информацията, която се подава към него по електронен път. Достатъчно е всяка вечер да отделя по 10 минути, за да преглежда електронната си поща или да влиза в сайта на детската градина, за да се осведомява за новости.

За да работи с детето си, той трябва да осигури дигитално устройство, на което да зарежда материалите, предоставени от учителя. Това устройство не може да бъде смартфона, тъй като неговият екран е прекалено малък и това води до напрягане на зрението, за да се видят всички елементи.

Не е необходимо родителят да бъде експерт в областта на ИКТ, за да работи по този модел у дома. Той трябва да има основни познания, свързани със зареждането на интернет адреси, проследяване на връзки и сваляне на файлове.

Какво е мястото на Министерството на образованието в този модел?

За жалост към момента МОН изцяло отсъства и то по негова вина. Всички знаем, че през март, когато излязохме за първи път в изолация, МОН раздаде на училищата безплатно платформата Office 365 за ползване. Това обаче не засегна детските градини. Дори чисто нормативно едва през лятото се промениха някои законови разпоредби, които да позволят реализирането на модела, за който говорим.

За да се запълни тази празнота, редица организации се активираха да предоставяне на учителите и директорите решения, които в по-голямата си част не са ефективни, а се основават на някакви предположения. Това доведе до още по-голям хаос в образованието и възпитанието на децата от детската градина. Този хаос продължава и сега на места, където битува тезата, че е важно детето да се занимава с различни неща, без значение какво има заложено по учебна програма. Това често се налага от директори на детски градини, които не си дават сметка, че няма как да се навакса пропуснат учебен материал в детската градина.

Приказките за преструктуриране, които често чуваме от МОН, са неадекватни, тъй като преструктурирането може да се направи по два начина: или не се взема определена тема, което ако е допустимо, повдига въпрос защо  я има в учебната програма, или не се упражнява дадена тема, което означава, че знанието не се затвърждава у детето, а то минава край него чисто информативно, т.е. пак това знание не остава у детето. Най-потърпевши от тази ситуация се оказаха децата от четвъртите групи на учебната 2019/2020 година, които не успяха да завършат своята подготовка за училище в детската градина. Сега тези деца отново са изолирани у дома, но вече като ученици.

Коментари във Facebook