За образованието в България с любов – отговорът на преподавател в СУ

„Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк.”
Хр. Ботев

Наскоро ми попадна текст от бивш студент от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Откровено ме хвана яд – и не защото съм абсолютно безкритичен към системата, от която и самият аз съм част.

Казусът е в това, че не само не помага за разрешаването на каквито и да било проблеми, а дори напротив – задълбочава ги. Редно е да се потърсят причините за проблема и начините за разрешаването му. Това напълно липсва в споменатия текст.

И тъй като аз съм завършил същата специалност, макар няколко години по-рано. И тъй като университетските преподаватели имаме безумно много свободно време през лятото, защото не се актуализираме, не можем да работим с компютър (благодарности на Иванчо, момчето на съседите, че ми набра този текст!), имейли не изпращаме и не четем нови неща, защото знаем всичко. И с цялото това свободно време, реших да използвам повода и да обърна малко внимание към действителните проблеми на системата и причините за тях.

Задачата на висшето образование

„Първото задължение на университета е да учи на мъдрост, а не на професия; на характер, а не на техники”, казва Уинстън Чърчил. Много хора не осъзнават това. Основната задача на висшето образование, когато то е добро е да научи студентите да анализират, да задават въпроси и да търсят отговори.

Това е големият провал на ФЖМК в опита му да образова една част от студентите, но успешните примери са много повече. И това може да се види от редицата реализирали се професионалисти в сферата на медиите, комуникациите и други. Стандартите днес няма да бъдат същите утре. Нито в журналистиката, нито в комуникациите.

Ученето на техники е в реда на нещата само ако е придружено от добра основа. Попитайте програмисти, които са се хвърлили да изучават нещо модерно, прескочили са основата и се е наложило да се актуализират после.

От тази гледна точка, за студентите е полезно да се срещнат с максимално богата палитра от преподаватели. Да видят различни перспективи. Да има различни изисквания към тяхната работа.

Естествено, във всяко учебно заведение има преподаватели, които не отговарят на стандартите и ние не сме изключение. Но това не е само в България. И е тъжно да четем статии, които да насаждат комплекси, че родното образование не е на ниво. Да, не сме в първите 100 университета в света, но с нищо не отстъпваме на средната ръка „престижни” чужди висши училища, които се маркетират агресивно и успешно на родния пазар. Дори бих казал, че сме значително по-напред от тях.

Ролята на студентите

И тук идва ролята на студентите. Докато учех магистратура в Бирмингамския университет за нас бе задължително да посещаваме всички лекции. Трябваше ни специално разрешение от преподавателя, за да отсъстваме. За 1 час лекции съм прекарвал между 5 и 10 часа в библиотеката или четейки вкъщи.

Невежеството е избор в 21 век. Достъп до информация има (поне засега).

Аз смятам, че моите 4 години във ФЖМК ме подготвиха и бях на ниво в магистърската си програма в един престижен университет според международните класации. Като докторант (в същото ФЖМК) съм участвал в семинари и съм изнасял доклади в редица университети, включително в Оксфорд.

През учебната 2016/2017 водих упражнения по дисциплината Нови медии във факултета. На първото дойде 1 (?!) студент. На никое от следващите не дойде дори един. Нищо. Радвам се, че така стана. Аз не е като да си бях подготвил презентации за курса, защото не знам да работя с PowerPoint и да включвам проектор. Не е като да бях чел нещо актуално по темата. Така или иначе нямаше да им бъда полезен с нищо, а само щяха да си загубят от живота докато ме слушат.

Следващата година имах многократно увеличение в посещаемостта. Средно 6-7 човека на всяко упражнение от 65 човека курс.

Ако се окажат повече хора тази учебна година, не знам какво ще правя. Ще ме хване сценична треска. Никой не може да задължи студентите да посещават лекции, а и не е необходимо това. Едно от предимствата на ФЖМК е именно възможността за ранно започване на професионална реализация.

Всеки от нас прави своите избори, но не можем да очакваме знания и развитие наготово. Ако не ходиш на лекции, трябва много да четеш, за да наваксаш. Не става само с „copy-paste” от някой сайт. И е обидно, че с докторска степен в 21 век ми се налага да дебна възрастни хора дали са преписвали и копирали, но го правя.

Истината е, че студентите играят много важна роля в образователния процес. Тяхното мнение трябва да се чува, но това няма да стане от гневни публикации след завършване или чрез иронични постове във Facebook страници. Студенти, които посещават лекциите и изпълняват задълженията си, имат право да изискват. В Бирмингам събрахме подписи срещу преподавател, който не отговаряше на стандартите и към момента въпросният човек вече не води лекции там.

Естествено, в България бюрокрацията е на ниво, но аз не съм чул за последните години да има подписки или жалби срещу преподаватели от нашия факултет, защото ако има – те поне трябва да бъдат разгледани. Най-лесно е да кажем, че нищо няма да се промени и затова да не правим нищо. Студентите имат права, но имат и задължения. Двете вървят ръка за ръка. Много смешно и малко тъжно е студент, който 2 години не е ходил на лекции да изисква каквото и да било от преподаватели.

Достъп до образование и проблеми в системата

Другият съществен момент е достъпът до образование. Да, искам да преподавам в модерни зали с добри озвучителни системи, модерни проектори и даже холограми, ако може. Истината е, че това е свързано с ресурси. От години в западното крило на ФЖМК тече ремонт, който едва сега има надежда да бъде приключен. Защо? Защото няма средства. А тези средства се разпределят централно от университета. Не е решение на ФЖМК.

Ще кажете – да линчуваме, който ги разпределя… Обаче не е толкова просто, защото има определено количество финансов ресурс, с който университетът борави ежегодно. С приоритет се изплащат заплати и стипендии, плащат се консумативи (и аз бях учуден, че карат СУ да плаща за парно!?!) и спешни ремонти. Това сериозно забавя модернизирането. Да, неприятно е, но не е пагубно.

Пагубно би било да увеличим многократно таксите за студентите, които в момента са в годишен размер от 600-700 лв. или поне голяма част от тях. В университетите във Великобритания годишните такси се измерват в хиляди… паунда… Разликата е огромна. Смятам, че в това отношение превъзхождаме други системи, защото в дилемата да имаме най-високо качество на образование за малцината, които са се родили в правилните семейства, или да дадем възможност на всеки да учи, за мен изборът е очевиден.

Системата има значителни проблеми и аз съм последният, който би отрекъл това. Финансирането на брой студенти създава предпоставки да завършват толкова, колкото запишат (не навсякъде, но е факт, че е проблем). По данни на Евростат България е една от страните с най-нисък процент от БВП за висше образование (0.65% за 2015). В същото време имаме 54 висши училища за учебната 2017/2018 според НСИ. Как да стане, колега?

Няма да се впускам тук за лобизма за запазване на местни университети и колежи със съмнителен принос, но ще спомена, че СУ е единственото българско висше училище, което редовно участва в международните класации и безспорно най-доброто като качество на образованието, ниво на научната продукция и редица други показатели.

Учете в България

Напоследък имах възможност да си комуникирам с някои от най-цитираните български учени от различни области. Проблемите в системата ги има и тези хора ги виждат като предизвикателства, но не и като пречки. Вършат си работата, преподават, произвеждат научна продукция и правят всичко това в България. Самото им присъствие в стаята е в състояние да те респектира. В международен план имаме повече традиции в естествените, а не в обществените науки, но смятам, че с времето нещата ще се подобряват и при вторите.

Образованието в България няма как да не бъде отражение на цялостното състояние на държавата. Има много неща, които трябва да се променят, но това може да стане единствено чрез конструктивен диалог, а не чрез безцелно и необосновано накърняване на имиджа на най-престижното висше училище в страната.
За да имаме по-добро образование утре, трябва да защитаваме правата си днес.

Едното нещо, което ме окуражава да продължавам, са студентите в университета. Противно на някои преподаватели, а за съжаление и някои не(до)възпитани бивши възпитаници, аз не смятам, че студентите ни са събрани от „кол и въже”. Имаме блестящи млади хора, които искат да се реализират в България и да променят това, което не е наред в системата тук. От този текст е ясно, че аз съм в университета, за да си взимам огромната заплата (все пак има повече милионери във ФЖМК, отколкото в Дубай!) и да чакам пенсия. Но на тези млади хора, които записват да учат в СУ искам да им кажа, че могат да получат образование на високо ниво, ако това са си поставили за цел.

Всеки преподавател може да ви даде нещо. Най-малкото – една различна перспектива. За да получите образованието, което искате не е нужно да заминавате в чужбина. Можете да го направите като ходите на лекции, като изразявате несъгласието си с нещата, които не Ви харесват, като четете в свободното си време, като търсите решения на проблемите и се борите за едно по-светло бъдеще тук!

Бележка: Изразеното в статията мнение е лична позиция на автора. То не е съгласувано с ръководството на СУ и не е в качеството му на преподавател в учебното заведение.

Източник: webcafe.bg

Коментари във Facebook