За и против делегираните бюджети в образованието

За и против делегираните бюджети в образованието

Делегираните бюджети много отдавна гъделичкат съзнанието на синдикални лидери и политици от левия спектър, защото остро бъркат в голямата им рана – така не било “по равно” и не било “справедливо”. Идеята им естествено не е всички да работят по равно (това няма как да стане) и да получават равни заплати, а напротив – тя е всички да получават по равно независимо колко работят. Правят го, разбира се, защото това е залегнало дълбоко в тяхната душевност – самите те са хора, които не обичат да се трудат кой знае колко много – до болка им е приятно някой друг да изкарва парите, а те само да ги разпределят и харчат.

Аргументът против делегираните бюджети

Основният аргумент на противниците на делегираните бюджети е, че по този начин “директорите се стремят да запазят всеки ученик на всяка цена”. Нека обаче помислим какво ще стане ако изведнъж бюджетите на училищата спрат да са делегирани, тоест на всяко училище да се осигури фиксиран бюджет независимо колко се работи вътре. Моменталният ефект е, че директорите започват да наказват проблемните си ученици и постепенно да ги изключват. Да, обаче в Конституцията на РБ има един текст, който гласи, че “училищното образование до 16 години е задължително”. И какво става с изключения Иванчо драги директори?

Започвате да си го прехвърляте един на друг като горещ картоф и започва битка за това при кого ще остане в момента, в който местното РУО тропне по масата и каже “спрете да го изключвате, защото ще ви направим една ревизийка!”. Забележете обаче, че това е борба за обучаване на по-малко ученици, а не на повече. Тоест директорите на училища водят война помежду си за това кой ще дава по-малко образование?! Сериозно ли това е целта на системата на училищното образование?

Делегираните бюджети не са перфектни, но са по-добри от фиксираните

При делегираният бюджет е вярно, че често директорите се стремят да запазят всяко дете на всяка цена и това води до проблеми на много места. Но тук има един важен втори фактор – не само директорите искат да задържат учениците, но и родителите често са принудени да държат детето си при тях, защото са притиснати под различна форма от социалните власти. Когато училищното образование е задължително до 16 годишна възраст, това означава, че само училищата могат да получават субсидия (у нас частните могат с условности, които я обезсмислят), т.е. проблемните ученици трудно могат да получат каквото и да е алтернативно образование, освен ако родителите им не са заможни хора. И да, не е задължително, но най-често въпросните проблемни деца са от бедни семейства.

Е, хайде сега да седнем стабилно на масата и изберем една от тези две опции:

Ако решим, че трябва да има задължително училищно образование, то… делегираният бюджет е по-добър от фиксираната алтернатива, защото независимо колко пъти изключвате даден ученик, пак някой е задължен да го приеме да учи при него. Фиксираният бюджет означава да си прехвърляте топката и да пращате проблемно дете от едно място на друго и обратно. Делегираният бюджет значи да ви се наложи да запретнете ръкави и да разрешите проблема на това дете.

Ако решим, че не трябва образованието да е задължително само в училищната си форма, то ще може да се насърчат алтернативни форми на обучение, като например домашното образование. Това еднозначно поставя фокус върху възможност за справяне със специфичните потребности именно на проблемните ученици, с които уравниловката в училище много трудно се справя.

Настоящата система обаче има нужда от подобрение

Ако едно семейство на проблемен ученик може да получи субсидията за него и да я вложи в частни уроци, този ученик едва ли ще стане супер надарен и гениален (тази субсидия вероятно няма да е достатъчна, за да го изучи добре), но поне ще научи нещо като за „среден 3“ и няма да ходи на училище, където той хем нищо не научава, хем пречи на всички останали да учат!

Но момент, тук говорихме за делегирани бюджети? Да, в този модел делегираният бюджет продължава да има приимущество пред фиксирания, при това още по-голямо спрямо предишната точка. Ако в този модел има фиксирани бюджети на училищата, негативният ефект с „прехвърлянето на топката“, за който споменах по-горе, ще стане титанично голям.

Директорите ще изключват ученици за щяло и за нещяло защото… ами то е удобно да бъде така, нали парите не намаляват? Обратно – при делегираните бюджети за училищата, в комбинация с конкуренцията на алтернативните форми на обучение, директорите ще бъдат принудени да повишават качеството на услугата ако искат да просъществува тяхното училище. Ще им се наложи да помислят как да работят реално с проблемните ученици и да разрешават пролемите им, защото само така биха могли да вземат парите им – ако не се справят, те ще си тръгнат.

Автор Филип Петров

Източник: ekipbg.com

Коментари във Facebook