Заплатите на учителите изостават от другите

В проектобюджета за образованието липсват заявки за по-дълбоки реформи, от които се нуждае системата.

Това се казва в анализ на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

По думите му липсва дори намек за промяна на системата на финансирането към модел, основан на качество – вероятно най-важната мярка, необходима за промяна на стимулите и елиминиране на механичното броене на училища, паралелки и ученици, която налага настоящият модел.

Ой се спира на маркираните политики в сферата на образованието – тази, в която най-често чуваме заявки за реформи, но по-рядко виждаме съществени такива.

Заплатите на учителите.

Увеличаването на възнаграждението на педагогическия персонал е изведено сред ключовите приоритети на бюджета за следващата година – дотолкова, че заема челно място в инфографиките, които го съпровождат.

Заявената цел е през 2021 г. заплатите на учителите да са двойно по-високи спрямо 2017 г., което би следвало както да увеличи привлекателността на професията, така и да подобри жизнения стандарт на вече заетите в нея.

Дума обаче не може да става за догонване на доходите на други водещи професии – увеличенията на заплатите на преподавателите, на които ставахме свидетели досега.

По-скоро ги приближават към средните за страната, но са крайно недостатъчни за да донесат значима промяна в сектора, особено от гледна точка на привлекателността му за по-млади кадри.

Повишаване на дела на младите учители.

Осъзнаването, че преподавателската професия застарява и в следващото десетилетие най-вероятно ще има значителен липса на кадри в нея, е първата стъпка към решаването на този проблем.

Според текста на актуализираната средносрочна рамка в рамките на осем години се очаква да се пенсионират 36% от настоящите учители.Липсват обаче каквито и да било мерки, насочени към подобряването на условията на труд, на престижа на педагогическите специалности или на качеството на преподаване в тях.

Малко вероятно изглежда по-високото (но все още по-ниско дори от средното) възнаграждение да е достатъчно за привличането на млади хора към професията, особено извън големите население места, без това да е съпроводено с подобрения в останалите аспекти, които я заобикалят.

Допълнителни средства за работа с деца от уязвими групи.

Ранното отпадане от училище на децата от малцинствата е сред най-важните фактори, които възпрепятстват по-нататъшната им интеграция на пазара на труда.

Предоставянето на финансови стимули обаче не е достатъчно.

Необходимо е по-тясното им обвързване със системата на образование, и особено съсредоточаване върху по-доброто усвояване на българския език и грамотността, тъй като ниското им ниво възпрепятства задържането на учениците от малцинствата в по-горните степени на училищното образование.

По-широко застъпване на дуалното образование.

И тази политика е представена максимално обтекаемо.Масовото въвеждане на дуално образование е ключова мярка за улесняването на прехода от професионално образование към пазара на труда, но няма заложени ясни цели.

В най-добрия случай те биха включвали постигане на определен дял на учениците в дуална форма на обучение и на последващата им реализация по специалността, в която са се обучавали.

Поддържане на механизма за обхват и включване в образователната система.

Сред интересните числа, включени в проектобюджета, e и досегашният резултат от механизма – 44 хиляди деца, записани за първи път или върнати в училище от функционирането му.

Не е ясно обаче колко е дълготраен ефектът от механизма, доколкото не се публикуват данни колко от обхванатите деца се задържат в училище и колко години образование „печелят“ благодарение на него.

Повече средства за превоз на ученици.

Увеличаването на средствата за превоз на ученици може да бъде разчетено като заявка за бъдещо създаване на повече средищни училища.

Това е важна мярка за оптимизиране на училищната мрежа и довеждане на учениците от малките населени места в училища в по-големите, където в общия случай качеството на предлаганото образование е по-високо.

Увеличения на разходните стандарти.

Тук няма особени изненади – повечето разходни стандарти се увеличават с 15-20%.Липсват обаче значителни изменения в начините, по които се формира финансирането на образователните институции.

Това означава, че проблемите със стимулите, които създава настоящата система на финансиране, остават.

Източник: pariteni.bg
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook