Зам.-министър Ангелиева: Инвестициите в млади учени трябва да бъдат повече

Снимка: МОН Снимка: МОН

Докторантските училища и инвестициите в млади учени трябва да бъдат повече. Така ще бъдат подготвени не само квалифицирани кадри за бизнеса, но и следващото поколение учени.

Това заяви зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева по време на пресконференция на проекта по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ – „Постигане на оптимална среда за обучение, научни изследвания, иновации и устойчиво развитие на човешкия капитал в сферата на химическите науки: Адаптиране на образованието днес за утрешния ден”.

„Проектите, които финансирахме по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, поставят основата на модерното докторанстко обучение в ключови области“, заяви Ангелиева. Тя подчерта, че с допълнителни инвестиции от европейско финансиране очакват да се постигнат икономически растеж, нови работни места, но и качествено образование. „Не важно само да подготвяме изключително квалифицирани кадри за бизнеса, но и да подготвим следващото поколение обучители и учени в областта на химическите науки и фармацията, които са едни най-силно развиващите се области.“, каза още зам.-министърът.

В тази насока догодина стартират две нови програми, които ще бъдат финансирани с бюджета за 2019-а. Едната е „Петър Берон“, насочена към млади учени с постижения и искат да изградят лидерски школи и свои лаборатории в нови научни и технологични области. Втората е „Вихрен“, насочена към доказани учени, които ще шанса чрез финансиране от фонд научни изследвания да привлекат млади учени в своя екип и с тяхна помощ да изградят нови платформи.

Зам.-министърът обясни, че по програмата „Млади учени и постдокторанти“, вече текат вътрешни конкурси за подбор. От програмата са се възползвали БАН и още 15 висши учебни заведения в България, които в рейтиновата система са показали доказан научен капацитет. Благодарение на нея ще бъде осигурено допълнително финансиране на младите хора в университети, решили да правят научна кариера. Това ще направи възможно назначаване на нови хора в областта на науката.

Ангелиева заяви, че се работи с партньори от Франция и Норвегия, както и с институционално сътрудничество с Министерски съвет, планират няколко нови програми за млади учени, за жени в науката, за насърчаване и повишаване на различни умения, които са необходими на умения, или пък ще бъдат осигурени негови посещения в лаборатории в чужбина и в страната. С тези програми ще се насърчава и работата с бизнеса – приложните научни изследвания.

Ангелиева подчерта, че България трябва да си възвърне престижа в Европа и света. „Позагубили сме този престиж и интереса на младите хора да участват в съвместни мрежи и проекти на европейско ниво.“, заяви зам.-министърът. Тя обясни, че по програма за наука и иновации, която е най-големият финансов инструмент в света,финансиращ млади учени, всички грантове на българи са спечелени за други държави.

Зам.-ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Георги Вълчев обясни, че най-старият университет в България е спечелил и защитил три проекта по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Първият проект е бил за целия университет и в него са участвали всички факултети, вторият е реализиран във Факултета по славянски филологии, а третият е този, който се представя днес. Той е на Факултета по химия и фармация на СУ и е за развитието на човешкия капитал в сферата на химическите науки и за мобилността на младите учени. Вълчев обясни, че общото финансиране на университет не позволява да се провеждат подобни модерни политики, затова програмите допълват и разширят тези възможности. „С общодокторантския проетк ние се опитваме да интегрираме знанието, тъй като в годините на прехода, факултетите се затвориха се опитваха да оцеляват единично. Това на практика вкара докторантите единствено в мрежите на факултетите.“, заяви зам.-ректорът.

Той обясни, че общоуниверситетският проект структурира цялостното обучение на докторантите в СУ на три нива – в самите факултети и катедри, в интердисциплинарни курсове и за вписването в големи научни мрежи. Вълчев подчерта, че днес пред младите хора има много възможности за кариерно развитие и научната кариера не е толкова привлекателна за тях. „Ако днес говорим за предстояща криза за преподаватели в основното и в средното образование, това може да се очаква в близките 7-8-10 години и в сферата на висшето образование“. Затова според него програмите, насочени към докторанти, са изключително важни. Те дават възможност на младите учени да изпълнят желанията си в сферата на академичната си кариера, но и позволяват да се осигури бъдещото възпроизводство по всички важни научни направления в страната.

Проектът на Факултета по химия и фармация на СУ се финансира със 796 396 лева от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ за 18 месеца. Основната цел на проекта е свързана с повишаване на квалификацията на студентите, докторантите и младите учени, както и на преподавателите, обясни доц. Ивайла Панчева. По проекта са осъществявани три основни дейности – за популяризиране на науката химия, за организиране на обучителни школи за квалификация и за мобилност на младите учени за вписването им в европейското научно пространство. Факултетът е преизпълнил част от своите предварителни цели, зададени в проекта. В него е трябвало да се включват общо 115 участници, като вече техният брой е 120. Били са заложени 60 участия в международни форуми, докато вече те са над 95. Панчева подчерта, че това по никакъв начин не е нарушило финансовата рамка. Най-важното нещо за участници в различни мобилности е била възможността за използват оборудване, което липсва в България. По проекта са осъществени и 20 семинара с лекции на водещи учени, като са били заложени само 15. На тях са проведени обучения за разпространение на научните резултати, тяхното финансиране и представяне.

Източник: monitor.bg
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook