Задължително образование за 4-годишните – да, но как и къде?

Шест години след като не успяха да въведат задължително предучилищно образование за 4-годишните деца заради острата обществена реакция, управляващите от ГЕРБ ще направят втори опит да реализират идеята си.

Миналата седмица темата отново излезе на дневен ред, след като стана ясно, че ГЕРБ, ВМРО и НФСБ са решили да намалят възрастта за задължително започване на градина – от 5- на 4-годишна възраст. На този етап изглежда, че обществените настроения са по-благосклонни към такава промяна. Още повече че държавата даде заявка да подпомогне този процес, като премахне от догодина таксите за детска градина за социално слабите семейства. Ще сполучи ли този втори опит?

ОБХВАТЪТ

Обхватът на децата в детска градина безспорно е сред ключовите фактори за задържането им по-нататък в училище. Уви, в това отношение положението у нас е далеч от желаното. Последният обзор на ЕК за образованието за 2019 г. констатира влошаване на показателя за обхванатите до 7 г. в предучилищна подготовка – делът на нашите малчугани, които посещават детска градина, намалява от 86.5% през 2017 г. на 83.9% през 2018 г. Т.е. над 16% от децата у нас не ходят на градина. В ЕС този дял е около 5.6%, а обхванатите в образователната система са 95.4 на сто. За да се увеличи и при нас този дял, управляващите смятат да въведат задължително предучилищно образование за децата на 4 г. Срокът за това е 2020 г. – поне според приетия през 2018 г. план за изпълнение на стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система. От документа става ясно, че намерението на кабинета е до 2020 г. 90% от децата на възраст 4 до 7 г. да посещават детска градина. Ако съдим обаче по сегашните темпове и тенденциите за намаляване на обхвата, както и по съдбата на немалко наши стратегии и планове, тази цел може да си остане неосъществена.

РЕЗЕРВИ

За разлика от 2013 г., когато идеята за задължително предучилищно образование на 4-годишните се натъкна на яростна съпротива на родители и партии, през 2019 г. страстите изглеждат поуспокоени. Резерви около въвеждането на мярката обаче има.

От Националната мрежа на децата (НМД) нямат категорична позиция “за” или “против” 4-годишните задължително да ходят на градина поради няколко причини. “От една страна, ранното обхващане в предучилищно образование е изключително важно за децата от семейства в затруднено социално положение и за тези, чийто майчин език е различен от българския – от ромски и турски произход”, разсъждава Пламена Николова от НМД. Според нея подобна промяна би помогнала на децата да наваксат с езика, със социалното общуване, културните и дори хигиенните навици. “Ако тези деца попаднат в система чак в 1-ви клас, няма да имат възможност да научат българския език добре, което естествено води до самоизолиране и самосегрегиране и в крайна сметка до отпадане от училище”, казва тя. От друга страна обаче, според нея не трябва да се пренебрегва мнението на някои родители, които са недоволни от подготовката, която получават децата им в общинските училища и градини, и предпочитат те да посещават родителски кооперативи, частни училища, алтернативни системи като “Монтесори” и “Рудолф Щайнер” и др.

Не малко въпросителни има и около темата за реалното изпълнение на мярката. “Къде ще отидат 4-годишните деца в по-големите градове, и особено в София, където местата в градините не стигат?”, пита Николова. Тя изтъква и друг проблем, който би възникнал, ако в близката детска градина няма място за 4-годишното дете, но в близкото училище има такова място за предучилищна подготовка. “Ако в даденото училище няма целодневна организация, какво ще прави детето следобед? Доколкото съм чувала, в София има училища с голяма материална база, които могат да предлагат следобеден сън за по-малките от предучилищната подготовка. Въпросът обаче е да се види дали мярката действително може да проработи, иначе няма да има нужда да я правим задължителна”, смята Николова. Според нея при сегашната система у нас, която трудно може да отговори на очакванията и нуждите на всички деца, решенията трябва да се търсят не общо за цялата страна, а отделно за всяка конкретна община съобразно нейните проблеми и възможности.

“Крайно неподходящо е 4-годишните деца да ходят на училище. Въвеждане на задължителна детска градина за децата на тази възраст обаче е добра стъпка държавата да осигури места за всички 4-годишни, ако, разбира се, бъде даден избор на родителите”, смята Цвета Брестничка от асоциация “Родители”. Тя възприема положително заявеното от правителството намерение и го разглежда именно като ангажимент на държавата нито едно дете да не остане без достъп до място в забавачка. Задължително обаче според нея трябва да се даде възможност родителите да избират под каква форма да се осигури това образование – дали да е в самостоятелна форма, от вкъщи, но с ясни гаранции какво се случва с детето, каквито форми има и в училищното образование. Брестничка съзира и друг риск. Сега детските градини са длъжни да осигурят място за 5-годишните, но не и за 4-годишните. “Ако се въведе задължително образование от 4 г. и градините бъдат задължени да приемат и тези деца, дали това няма да свие и без това малкото места в яслите, където проблемът е особен остър, особено в големите градове?”, пита тя.

В малките населени места пък проблемът е друг – в много села, особено в планинските, няма нито детски градини, нито училища. И докато за по-големите деца е допустимо да стават в ранни зори и да пътуват десетки километри с училищния автобус до средищното училище или забавачка, то за 4-годишните това би било немислимо изпитание. За тях освен това ще е нужен и възпитател, който да ги придружава по време на пътуванията.

ЕФЕКТЪТ НА ТАКСИТЕ

Редица изследвания показват, че най-ефективната стратегия за увеличаване на посещаемостта в детските градини е намаляване или отпадане на таксите за тях. Проучване от 2014-2015 г. в 236 бедни населени места у нас, където са предложени безплатен достъп до забавачка и купони за храна с условие за редовно посещение, показва, че премахването на разходите за детска градина намалява наполовина дела на децата на възраст между 3 и 5 години, които не са записани в забавачка, и увеличава като цяло посещаемостта с около 20%. Управляващите отдавна са запознати с тези закономерности, доказани в общините, които са решили да премахнат таксите за детски градини, но едва сега заговориха за реалното им отпадане, макар и само за някои слоеве от населението.

По последни данни, съобщени от зам. просветния министър Деница Сачева, държавата може да поеме таксите на 1/3 от децата на 4, 5 и 6 г., които ходят на градина. Става въпрос за деца от социално слаби семейства, които са и в по-голям риск от преждевременно отпадане от системата. По информация на “Медиапул” предварителните сметки сочат, че от държавния бюджет за покриване на таксите ще бъдат заделени около 10 млн. лв., като по тази линия ще бъдат подпомогнати семействата с доход на човек под 363 лв., колкото ще е линията на бедност от 2020 г. Още 22 млн. лв. за поемане на таксите пък трябва да дойдат в следващите 2.5 години по проект на МОН, финансиран по оперативна програма “Наука и образование”. Според Мая Манолова обаче тази сума трябва да се завиши – преди дни тя апелира кабинетът да задели 66 млн. лв. за покриване на таксите за градина на всички български деца. Освен това според нея 70-те млн. лв. за строеж на нови забавачки ще стигнат само за нужните за София 35 нови детски градини. За цялата страна по тази линия ще са необходими още 30 млн. лв., смята тя.

“Броят на децата, които ще бъдат освободени от такси, зависи от границата, която се приеме за отпадане на таксата – не знаем дали това ще е линията на бедност, или пък тези деца, които получават детски надбавки”, коментира Теодора Дечева, зам. изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България. По думите й управляващите не са водили разговори с тях за детайлите по предстоящото поемане на таксите, затова и към момента не се знаят начинът и механизмите за реализирането му. “Ние не сме чули за 10-те млн. лв. от бюджета, не знаем и за колко деца ще стигнат. Представяте ли си таксата на едно дете от детска градина да бъде поета от бюджета, а на друго – от еврофондовете”, чуди се тя. Дечева се притеснява, че отново цялата административна тежест от реализирането на мярката ще падне върху общините, които ще трябва да обработват документи, да изготвят справки, да предвиждат средства и т.н.

Неясно за момента е и как ще става поемането на таксите, ако детето не ходи на градина всички дни от месеца – в такива случаи родителите плащат само за реално посещаваните дни, но в случай че общините трябва да превеждат авансово на детските градини суми за таксите, не е ясно дали ще им се плаща за цял месец, или за реални дни. Според Дечева е напълно възможно от мярката да има и много недоволни родители, които остават малко над “чертата”, примерно получават няколко лева повече от границата, определена за социално слабите. Затова и принципната позиция на сдружението на общините е държавата да подкрепи всички общини равнопоставено, давайки им по 20 или по 50 лв. за всяко дете, а всяка от тях да реши как да ги използва според потребностите си. Към момента по данни на сдружението общините у нас, в които децата ходят безплатно на училище, са 32.

БЪДЕЩЕ НЕОПРЕДЕЛЕНО

Към момента няма конкретни предприети стъпки за въвеждане на задължително предучилищно образование за 4-годишните, показа проверка на “Сега”. За да стане то факт, са нужни промени в закона за предучилищното и училищното образование. “На този етап няма такива подготвени промени”, коментира пред “Сега” Галя Захариева, депутат от ГЕРБ и член на просветната комисия в парламента. По думите й не е уточнено и няма дата за въвеждане на задължителна предучилищна за децата на 4 г., като логиката сочи, че това следва да стане, когато системата и общините са готови на тази стъпка и могат да осигурят нужните места за въпросните деца. Дотогава държавата ще стимулира по-ранния обхват в образованието чрез редица мерки, като например отпусне по 70 млн. лв. в следващите 3 г. за строеж на нови детски градини.

Черно на бяло

По данни на НСИ за учебната 2018/19 г. в българските детски градини са се обучавали 218 767 деца. 8485 от тях са под 3 г., 47 375 са на 3 г., 51 890 – на 4 г., 55 174 – на 5 г., 54 939 – на 6 г., 790 – 7 г. и 114 деца – над 7 г. Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини за въпросната година, който е изчислен в процент като отношение на учащите в предучилищното образование във възрастовата група 3-6 години към броя на населението в същата възрастова група, е 78.4. Най-нисък е той в Югоизточния регион – Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

Източник: segabg.com
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook