Нищо не обръща така добре вниманието към проблемите на образованието и начините на преподаване в училище така, както звукът на мазна чалга, пусната в класната стая.
Така и в столичната езикова гимназия „Св. Методий“, която се появи в новините заради изтекъл в социалните мрежи. На кадрите се виждат ученички, играещи кючек под съпровода на ведрото ръкопляскане от страна на двете учителки.
Разбира се, такива кадри биват последвани с бурен родителски гняв, възмутени коментари и т.н. Следва проверка, намесата на Инспектората по образованието и забележка за учителката, позволила чалгата.
От училището, на свой ред, се оправдават с това, че в по-голямата си част клипът е заснет през междучасието, а учителките (които по някаква причина са събрали два класа в един час) са позволили да се пусне музиката, защото едно от момичетата имало рожден ден. Но проверка има направена, има наказани и всичко въобще е овладяно.
За да е завършена цялата история, наказаната с мъмрене учителка започва да пише груби коментари във Viber на момичето, за което вярва, че е заснело цялата случка.
Въобще банална драма в три действия с елементи на наранена селска чест.
Ако трябва да сме честни, единственият наистина притеснителен момент е отношението от страна на обявената за виновна преподавателка спрямо момичето, набедено за заснемането на клипа. Каквото и да си говорим, да пишеш в личен чат на дете, че майка му е „грозен вампир“, „за психиатрия е“ и „не става за майка“, не е най-добрата преподавателска техника.
И ако въобще заслужава някакви проверки и наказания, то те биха били именно за това. Това трябва да се види и в назначената проверка от инспектората по образованието, не дали в единичен случай някой е пуснал музика в клас с разрешението на „госпожата“.
Истината е, че до целия този скандал се стигна по една единствена причина. И тя не е липсата на дисциплина в час или в съмнителния извънучебен подход на една очевидно афектирана учителка. Не, причината за гнева е чалгата.
Ако това беше бг рок от 90-те например, проблемът тук въобще нямаше да бъде толкова голям и щеше да се размине и без всички тези публични дебати и гневни статуси.
Чалгата все още е символ на низки страсти и слаба култура. Въпреки че тя далеч не е толкова популярна, колкото в мутренските години, тя все още представлява неприятен спомен за онези времена. Затова буди и такава реакция.
Чалгата представлява културен избор, който децата (и не само) правят въз основа на средата си, на родители, на приятели, компания и т.н. Той не зависи от това, което се преподава (или не се преподава) в училище. И е въпрос на личното възпитание дали едно дете ще го направи.
На училището обаче сякаш е вменена ролята на морален пъдар, който да разгонва ориенталските пориви на учениците. И понеже тук кючеците са се случили пред прекия поглед на преподавателките (не една, а цели две), гневът е така силен: учителите не са изпълнили дълга си да предпазят нежните ученически души от покварата. Дори напротив – насърчили са я…
Сякаш за качеството на образованието се сещаме само при подобни повърхностни дразнители.
Цялостното доверие в системата е сравнимо с това в която и да е от българските институции. Иначе казано – нищожно. Но далеч по-лесно е човек да се възмущава на чалгата.
Иначе ще трябва да се изправи срещу остарялата система на преподаване, не особено добра (да не кажем направо лоша на места) материална база, все по-застаряващ учителски състав, на който все още се плаща недостатъчно.
Този чалга-скандал е събирателен образ за целия гняв към една система, която трябва да образова децата, но в която нямаме почти никакво доверие, че може да се справи със задачата. Останалото е просто пореден пълнеж като за сутрешен блок.
