Един оригинален поглед към учителския събор

Един оригинален поглед към учителския събор

Учителят Мария Николова сподели мнението си и разказа за учителския събор, който се проведе тази неделя, 19 май, и организиран от Министерството на образованието и науката. Пред “Арена Армеец” още преди девет сутринта се събират учители делегати. Автобусите започват да пълнят огромния паркинг. Нося плакат. Инструктирани сме да не носим остри предмети и бутилки с капачки, макар че всеки учител получи бутилка с капачка. В указанията обаче никъде не се упоменава, че плакатите са нещо опасно. Картон, на чиито две страни пише “ Образо/увание – политика = образование“ и “ Сложно образование, неграмотни ученици“. На пропускателния пункт удрям на камък. Не ме пускат да продължа към залата. Добре, няма да се бием. Но минавам на вариант Б. Човек винаги трябва да има минимум два варианта. Развивам плаката, обръщам го от едната страна и заставам между два от пунктовете. От двете ми страни минават и застават непознати колеги кой знае от къде, чакайки да бъдат проверени и да продължат. Всички четат с интерес, а някои ме снимат, като ми показват вдигнат палец в знак на одобрение. Оглеждам се, но други плакати няма. По едно време човек от охраната ме пита дали съм от делегатите. Успокоих го, че съм, при все, че имам бадж. След малко се приближи непознат по-възрастен колега, който поиска да му разтълкувам надписа – задача. Разтълкувах му, а той ми каза, че изказванията щели да ми опровергаят надписа. Казах му, че знам. Забелязвам, че един познат и мой много „любим“ мултифункционален експерт от едно РИО, ме е фиксирал и ме сочи на другите около него. Един вид съм някаква атракция. Ето че пристига и автобусът с колегите ми. Всъщност посрещнах и няколко автобуса с жълтия плакат и черните букви, където видях ръкопляскащи колеги.

Само да вмъкна, че ме видяха двама човека от МОН, които нищо не ми казаха. Благодаря им! Обаче…. обаче след малко началникът на Великотърновския инспекторат идва към мен и с партийно назидателен тон ме пита аз ли съм Мария Николова. Разбира се, че съм аз! Беше ми дадено да разбера, че се знае, какво пиша в учителската фейсбук група Педагози, нещо, което знам прекрасно. И не се крия, защото пиша и публикувам всичко онова, което вълнува учителите. Не си измислям, не лъжа и не спестявам нелицеприятни неща.

Бях предупредена да внимавам, какво правя и в никакъв случай да не създавам проблеми на директорката си, която много уважавам и държейки един плакат, не виждам какво мога да й направя? Отговорих на госпожата, че освен с плаката, друга подривна революционна дейност в “Арена Армеец” не предвиждам. След което си подарих плаката на едни младежи, които продаваха вода под една шатра и спокойна, че ще ме пуснат без „оръжието“, влязох в залата.

Съборът започна и взех да слушам за свободата, свободния дух и свободната мисъл на учителите… Мотото на събора беше „Мисия учител”. Това обаче може да се разтълкува по два начина. Първият начин е на Чиновника, който иска учителите да започнат да работят по новому, според новия училищен закон и в една закостеняла и консервативна среда да внесем нови, свежи и променящи средата елементи, обаче той да си остане Чиновникът със статуквото, на който му е много удобно да работи с безкритична учителска маса и да прави с нея каквото си иска. Вторият начин е моят. Мисията ми като учител, освен да си преподавам уроците, е да съм винаги будна. Да реагирам на нередностите, на манипулациите, на всичко онова, което затлачва образованието и му пречи да бъде истинско образование.

В приветствието си към нас Меглена Кунева каза, че „ модерното общество поставя нови изисквания към образованието”. Изискванията обаче само за учителите ли са? А модерните учители могат ли да поставят нови изисквания към МОН? Осъзнатите учители могат ли? Могат! И го правим. Освен това чухме и следното. Че „ целта е да образоваме и възпитаме мислещи, креативни и критични млади хора, способни да вземат решения, да правят избор, да се развиват непрекъснато.” И веднага питам. Щом като целта е такава, защо на мен ми се пречи да бъда мислеща и критична, заради един плакат? Какви цели поставя МОН, след като по-голямата част от учителите не са критични, защото се страхуват от реваншизъм , ако си го позволят? И как на такива учители ще поставиш да преследват такава цел?

Иначе организацията по отношение на дневния ред беше похвална за организаторите. Приветстващите ни официални лица в лицето на Президента Росен Плевнелиев, кмета на София Йорданка Фандъкова, образователния министър Меглена Кунева и зам.-министър Диян Стаматов, отправиха към нас своите думи, надежди, очаквания и пожелания. Прекрасен свеж полъх, наситен с хумор, внесоха Димитър Рачков и Мария Игнатова, а супрегрупата „Легендите” ни потопиха в музикалната атмосфера на вечните български песни.

Няколко учители споделиха на видеоекрана в залата своите мисли и своето виждане по отношение на образованието, видяхме неговото човешко лице в едни малки кътчета на България,чухме и посланието на един директор. Самото начало започна с химна, после слушахме прекрасните гайдари, а в края на Първия национален учителски събор прозвуча „Върви, народе възродени!” в изпълнение на прекрасен хор.

А народът, онзи малкия народ, заради който сме в класните стаи, ще тръгне възроден единствено и само тогава, когато на неговите учители наистина се позволи свободно да изпълняват мисионерската си роля и когато управляващите осъзнаят и проумеят, че истинският учител е будния учител, на който не му се налага да се кланя на когото и да било. И когато нито един чиновник не си позволи да държи под око, който и да било учител, заради един обикновен плакат. Нито пък да го приема като заплаха за националната ни сигурност.

Източник: actualno.com, Академика.БГ

Коментари във Facebook