Един обикновен пример за перфектния открит урок

Един обикновен пример за перфектния открит урок

Съвършено случайно попадаме в град Чирпан. Това е малко градче, което се намира почти в сърцето на Тракия. Юнско пладне е, неделя, преди минути е пекло ярко Слънце, а сега вали и е хладно. Виждаме табела за родната къща на Яворов…!Странно, дори не знаем, поне някои от нас, че Яворов е именно от Чирпан…! Тръгваме да я търсим. Вървим покрай изоставен от социализма още строеж на поредния „културен дом“, друга, но красива сграда, която днес е банка, малко кафене, в което са седнали един мъж и на друга маса мъж и жена. Питаме за къщата на Яворов, вървим нагоре, покрай хотела, здравната служба и наляво нагоре по улицата достигаме до къщата, която е турска оказва се – с ниски тавани и която не се вижда от зеленина и дървета. Преди това си купуваме сладолед, налага се да влезем с него в двора на дома на поета, а там вече е стартирала беседа на уредника на музея на къщата на Яворов – оказва се, че това е директор на къщата-музей и председател на фондация „Яворов“ – Тодор Иванов. Докато дояждаме сладоледа си, беседата върви и постепенно сладоледът отстъпва място на интереса ни към Яворов.

Рядко се случва да се заплесваме по беседи, още повече в началото на лятото, в някакъв си там литературен музей! Да, Яворов, поет, хубави стихове, „Арменци“, май друго не помним от него, но…лято е, какъв ти тук Яворов…!

Това обаче, което ни плени, което ни накара да си забравим сладоледите, е именно беседата на Тодор Иванов. Докато говори, той преживява темата, включва и нас, има персонален подход към всеки един. Облегнат на стената на стаята на великия ни поет, Иванов разказва неуморно може би повече от час, времето минава неусетно, навън вали, сменят се дъжд и Слънце почти на всеки десетина минути, а ние не обръщаме внимание, на сухо сме под стрехата на къщата на поета и сме се отдали на пътешествие във времето…! Тодор Иванов играе, той жестикулира, имитира, цитира, той е и самият Яворов на моменти…!

Най-интересното е, че сред нас е едно малко, десет-годишно момче от Пловдив – млад поет, което е с баба си, вероятно. Нашият домакин в къщата-музей е запознат със заниманието на младежа и докато разказва, го прави съпричастен на преживяването. Детето се превръща в малкия Яворов, който също пише от дете, малкият Борис се превъплъщава в малкия Пейо от Чирпан…! Това е магията, която създава Тодор Иванов, включи и нас, по своя си начин, толкова беше убедителен, че чувахме дори тракането на телеграфическия апарат на Яворов от гарата в село Скобелево! А малкият Борис за около час се превърна в Яворов, дори получи покана да участва в конкурса за млади поети, който се провежда на името на поета…!

Ето тук трябва да отбележим, че това беше истински пример за един перфектен открит урок, така се прави изнесено обучение, това е пример за призванието на учителя, дори и когато не е станал учител, или пък е учител, но по призвание, а не само по задължение.

Малкият Борис, за който знаем само, че е поет и че е от Пловдив, някога може би ще стане новият ни Яворов, но той ще стане такъв и заради Тодор Иванов – директорът на къщата-музей в Чирпан…!

Лято е, юни е, топло е, неделя е, Чирпан е едно забравено от света градче, което някога беше оживено, заради пътя за морето, днес магистралата „надменно“ минава на „почетно“ разстояние от града, а той спи, изоставен и забравен. И в това градче един българин намира сили, намира желание, намира хъс да ни върне във времето, буквално да ни транслира, за да станем съвременници на Пейо Яворов, това е не просто изкуство, това е любов, този човек не просто си обича работата, той живее за и със нея и заради това трябва да бъде поощрен, не само със статия в някоя медия…!

Този човек, който е един истински съвременен будител, обича къщата-музей на поета, той я познава, той я обожава, но Яворов е в сърцето му, което тупти за него. И заради това малкият Борис от Пловдив, а и ние, се прибрахме, кой в София, кой в Пловдив, и отворихме веднага търсачките в интернет, за да прочетем още нещо за поета Яворов.

А усещането ни за открит урок по патриотизъм, без да ни е натрапено нещо, без да ни е досадено, без да сме се отегчили, създава у нас чувството за една приятна, пълноценна лекота, че сме научили нещо, че сме оставили едни дребни пари за една велика идея – да съхраним едно място, в което се пътува във времето, за което благодарим от сърце на Тодор Иванов-нашият любезен домакин в къщата на Яворов в Чирпан…!!!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook