Един „американски“ учител за България…!

Един „американски“ учител за България…!

Един американски учител и писател, роден през 1978 г. в Луизвил, Кентъки, описва съвременна България така, както повечето от нас дори не са си и представяли, че може да я видим. За какво собствено става дума…!?

Гарт Грийнуел е преподавател в Американския колеж в София в периода 2009-2013 г., тоест, той може и наблюдава активно живота в страната ни в наше време, в наши дни. Неговият бистър поглед и изключително точна преценка за околния свят почти стъписват с откровеността си и с прецизността на изразните средства. Той прави една безапелационно точна словесна снимка на България днес.

Накратко, Гарт Грийнуел е завършил Харвард, както и Писателската работилница в Айова. Той е учител и писател. Освен на романа „Каквото ти принадлежи“, той е автор и на новелата „Митко“, която печели награда на „Маями Юнивърсити Прес“. Негови разкази са публикувани в „Парис Ривю“, финалист е и на няколко литературни конкурса, а другите го определят като „литературната сензация на годината“…, или като дебют, който представлява „истинска класика“…!

Учителят и писателят Грийнуел описва България и по-конкретно София в романа „Каквото ти принадлежи“, на издателство „Black Flamingo Publishing“, където той допуска душата му да се разлее като река и да се влее в сърцето на всеки един от читателите му, учениците му. Така думите му достигат до сърцето на българите, защото той им разказва неподправената истина честно и почтено прави заключения, които иначе ние си ги знаем, но не си ги признаваме, защото не ни е комфортно да познаваме истината.

Няколко са думите, които Гарт превръща в емблеми на страната ни – „приятел“, „блокове“, „София“, „пари“, „мизерия“…! Той плаче в книгата си, а сълзите му са болка от тихата самота в суматохата на големия град! Ридание върху най-новата ни история, оплакване, което раздира лицемерното успокоение…!

Погледнато от страни, сякаш България, но най-вече София, са се променили много през последните 20-тина и повече години и това наистина е така. Повечето от нас помнят, каква беше София преди години и виждаме, каква е тя днес – друга е, наистина…! Преходът, с всичките си ужасяващи условности, които нанесоха почти непоправими щети на обществото ни, все пак съдейства и за обновяването на опаковката на България и в частност – на София.

Ние виждаме това, което Гарт Грийнуел вече оценява! Той е достигнал следващото ниво – на оценка, до което ние все още не можем да се доберем, защото сме на първото ниво – на съзерцанието!

Някак стряскащо звучи, когато Гарт описва тоалетните на НДК в София, 14-та поликлиника, която е с груби стени и подове – почти на бетон, лекарите, които сякаш не искат да са такива, остарелите влакове, онази воняща бездушност, която създава усещането за невероятна самота в празното многолюдие, …безхаберието, унижението, пустотата в душите…!

Непринудеността на разказа стига почти до върховата точка на признанието, когато авторът с нестихващ рационализъм само загатва, че болестта, която го измъчва е „подарък“ именно от България…! Това не е омраза към родината ни, напротив, това е болезненото признание за адекватното ни „днес“, защото той се впечатлява от красотата на Бургас, Варна, Пловдив, София…, той не е осквернен от България, но тя го е пленила като невярна любовница – прелъстителна и отмъстителна…!

Гарт се сблъсква със страната ни почти челно, като дори и в София той намира все пак един малък, но истински пристан за душата си и това е манастирът в квартал „Младост“, където живее авторът и където други църкви няма,  както изрично отбелязва той.

Гарт достига и до недостроената и все още стърчаща като призрак катедрала, в южния край на Южния парк в София. Това са „опорните му точки“, които го държат все още „на крака“, за да има силите да наблюдава България днес и да я оценява не като ментор, а като един нов българин, човек, който е живял и работил тук и е бил достатъчно смел, а и откровен, за да сподели, какво всъщност виждат сетивата му – всичките…!

И ако за нас България днес е нова, красива и различна от България през 1989 г., то Гарт наблюдава България почти в момента и честността му достига до предела на психическите ни възможности, защото той оценява безпристрастно, но и безапелационно, а това смущава някои, защото ги натоварва психически с абсолютна истина, което тежи…!

Да, България днес е друга и учителят Гарт Грийнуел я вижда такава, каквато тя е в действителност – красива и грозна, нова и стара, добронамерена и зловеща, чиста и мръсна, здрава и болна, срамежлива и перверзна…! Погледът му, взорът му е чист, искрен и недвусмислен, той „снима“ действителността и ни я представя в нерафиниран вид, за да си я смелим ние, за да си направим сами онези изводи, които единствено можем да си направим, ако сме искрени поне пред себе си, е… и ако искаме естествено…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook