Директор: Да се оплакваме от родителите е все едно лекар да се обиди на пациент

Директор: Да се оплакваме от родителите е все едно лекар да се обиди на пациент Снимка: личен архив

Ние, учителите, сме професионалисти.

Да се оплакваме от това какво говорят родителите за нас, е все едно хирургът като отвори корема на пациента, да му се обиди, че е много болен. Това са неадекватни и непрофесионални реакции. Това заяви Диана Димитрова, директор на училище „Стою Шишков“ в село Търън, Смолянско.

Преди две години тя получи министерската награда „Св. Иван Рилски“ за високи резултати в професионалната дейност и принос към образованието, разказва кореспондентът на Actualno.com. Димитрова събра своя опит от дългогодишната си работа и издаде книгата „Общуване: Учител – родител“.

„Ние имахме педагогическа практика да правим вътрешно-училищни семинари как да общуваме ефективно и ефикасно с родителите по проблеми, които са ни в текущата работа. Решихме така, защото в медиите излизат страшни неща за това как се разминават родители и учители. И аз се учудвам как може едни професионалисти да се засягат от отношението на родителите“, коментира директорът.

По думите ѝ в родопското училище почти нямат такива проблеми. Димитрова обаче събира и обработва казуси от различни места и предлага как да се действа в съответните ситуации.

„Използвала съм книгата на Алън Пийз и Алън Гарнър “Езикът на тялото” – за метаезика, за параезика, затова какви сигнали изпращаме чрез жестовете, усмивката, облеклото, защото всъщност думите са само една част от общуването. Всяко общуване трябва да има цел. Ние сме в ролево общуване. Ролята – учител, и ролята – родител“, обясни тя. Книгата е с две заглавия. Работното, вътрешното е “Общуването: учител – родител”, а на корицата е “Общуването: учител – ученик”.

В нея авторът обобщава всички свои наблюдения, разсъждения и казусите, които са имали през годините на 70 страници. Целта по думите на Димитрова е колегите ѝ да имат нещо като насока как да се постави общуването на научна основа с разумната увереност, че те контактуват като професионалисти с партньора си – родител.

„Реално цялото наше общуване е в името на детето. И всеки родител е добре да знае, че в името на ученика трябва да се провежда едно много целенасочено общуване. Затова писах и за “Теорията на умните цели” с автор Питър Дракър. Така, че когато учителят ще общува с ученик и родител, трябва да си постави цел и тя да е изпълнима, да съответства на очаквания резултат. Трябва да е разположена във времето с конкретни срокове. Тоест, когато общуването учител – родител се постави на научна основа, с целеполагане, да знаеш какво искаш от този човек и това твое искане да бъде адекватно на ролята му като родител. Аз не мога да искам от него да преподава вкъщи на детето си“, обобщи Димитрова.

Източник: actualno.com

Коментари във Facebook