Директорка на квартално софийско училище дава надежда на ромите

Директорка на квартално софийско училище дава надежда на ромите

Фасадата на малко квартално училище в софийския район “Подуене” е прясно боядисана. След няколко дни по нея се появяват свастики. Пак боядисване – и пак същото. Училището носи името на Григорий Цамблак, а почти всичките му ученици са от ромски произход. Директорът г-жа Ирена Цукева е правила много опити да спре вандалствата. Но свастиките се появават отново и отново. И стига до идеята на стените да бъдат изрисувани ликове на национални герои с надежда, че това би възпряло драскачите. На една от стените на училището експериментално е изобразена карта на България и на нея вече не се драска. Надали някой би драскал върху образите на Ботев или Левски, мисли си г-жа Цукева.

Как училището става за роми

Ирена Цукева е преподавател по информационни технологии. Директор е на училището вече 13 години и смята, че съдбата ѝ е свързана с него. Аз съм завършила 8-ми клас тук и първият ми работен ден като учител започна също тук, казва тя.

Преди около четвърт век е имало много малко деца от ромски произход. След отпадането на задължителното разпределение в училища по райони, деца от квартала се насочват към по-елитни в центъра. А пък деца от ромски произход от съседния квартал “Христо Ботев” започват да припознават “Григорий Цамблак” като по-добро от вътрешнокварталното училище. Те искаха да учат в българското училище, а не в ромското, казва Цукева.

Интеграцията като възел

“Интеграцията е възел. За да стане, трябва конецът да се дърпа и от двете страни. При нас и от двете страни не се дърпа”, казва със съжаление г-жа Цукева. “Много роми ги е страх да живеят извън общността. При тях е много силно чувството на сигурност в тълпата. Защото са спокойни, че няма да бъдат наранени, когато са много”, продължава тя. Дава за пример случай с възпитаник на “Григорий Цамблак”, който е бил приет в елитна гимназия в центъра. Една вечер, връщайки се от училище, момчето е било пребито в автобус на градския транспорт от скинари. След това се е преместило в сегрегираната квартална гимназия. “Ние уж искаме те да се интегрират, но не да са в нашето училище, не да са в нашия квартал, не да са в нашата фирма”, отбелязва учителката.

Когато не си научен да мечтаеш…

“Важно е децата от ромски произход да виждат успели хора от техния етнос. Защото много от тях просто не са научени да мечтаят”, мисли Цукева. В училището отивали наистина много бедни деца. Има деца, които, когато ги попитат какво са яли на вечеря, отговарят “морков”. Имали са дори дете, което живеело в кашон. Случвало се да я питат: “Г-жо, вие наистина ли мислите, че аз мога да стана нещо повече от чистачка?!”

“Сред ромите има наистина много природно интелигентни хора, които могат да постигнат много. Но предразсъдъците често ги отказват. Много е тежко да видиш болката от дискриминацията в детските очи”, казва Цукева.

Усилията на учителите

Директорът признава, че резултатите на децата в “Григорий Цамблак” са доста по-ниски, отколкото в елитните училища в центъра. Но определя скока на тези деца като “наистина огромен” и като постигнат на цената на “къртовски труд” от страна на учителите. “Представете си, че в първи клас детето не може да направи крачка напред, не може да стои на краката си. А в 7-ми клас то вече тича и скача. Това правим с моите колеги”. 

Всички ученици, които успяват да завършат 7-ми клас в училището, продължават да учат и след това. Често децата и родителите им я търсят за съвети при избор на подходяща гимназия. Много от тях стават и студенти. Разказва любопитен случай за майка на възпитаничка на училището, която е приета да учи “Педагогика” в същата година, в която и вече порасналата ѝ дъщеря е станала студентка по “Медицина”.

Източник: dnevnik.bg

Коментари във Facebook