Десетократно са намалели книгите за прочит в училище

Десетократно са намалели книгите за прочит в училище

Десет-петнайсет пъти по-малко задължителни книги имат да прочетат през ваканцията учениците в горния курс спрямо списъка преди 30 години. Това коментира пред БТА Красимира Кацарска – автор на 41 помагала по литература за ученици от 7 до 12 клас и за студенти, първи базов учител по методика на обучението по литература към Югозападния университет “Неофит Рилски”.

Съгласно програмата за матурата, предвидена от Министерството на образованието за полагане на държавния зрелостен изпит единадесетокласниците и дванадесетокласниците, трябва за двете години да прочетат само три романа – “Под игото”, “Железният светилник” и “Тютюн”. Останалите са кратки произведения, които се четат за минути, твърди Кацарска.

Българската литература е в дъното на класацията сред предпочитанията на зрелостниците с крехките 3%, сочи анкета, проведена в елитна гимназия в Благоевград, разказа авторката. Същото допитване показва, че учениците се вълнуват от вампирска литература и от фантастика, а класиката е на последно място.

Материалът, който се преподава в училище, невинаги се прочита по време на учебния процес, отбеляза още литераторката. Според нея голяма част от учениците по-късно осъзнават, че има класически творби, които трябва да се познават. Много от младите хора желаят да отидат на Запад, без да се завърнат, и затова българската литература изобщо не ги интересува, твърди Кацарска.

“Къде ще ми трябва?”, я питал ученик, който след години й написал трогателно писмо за ползата от познаването на българските автори и за гордостта, която изпитал в чужбина с техните творби. “Успешно реализиралите се зад граница мои ученици споделят, че и с българската литература доказват на хората, с които общуват, идентичността и величието на нацията ни”, каза още Кацарска.

Родителите са дълбоко разтревожени, че техните деца са много натоварени. Истината е точно обратна – доста са разтоварени. Не се учи, не се чете, твърди специалистът. Според Кацарска в горния курс общият брой часове по български език е крайно недостатъчен. Предметът български език и литература се учи по три часа седмично. Само 8 часа годишно са предвидени за родния език, от тях 2 часа са за срочни контролни работи.

“Съвременната литература се изхвърли тотално и учениците питат: “Пишат ли сега автори като тези, които учим, освен текстовиците на чалга?”, сподели методистката. По думите й преди години е можело по избор на преподавателя да се изучават съвременни автори, но това вече е недопустимо.

Има ученици, които боравят до съвършенство с компютъра, но не знаят да пишат и това проличава на изпита. Допускат се потресаващи граматични, правописни, пунктуационни, лексикални – изобщо всякакъв вид грешки, споделя още Кацарска. По думите й, не се усвоява правописът на буквите т и д, з и с, двойните съгласни, гласните о и у; членуването, съгласуването, учтивата форма.

Ниските критерии на матурата водят до ниски резултати, смята също методистката. Според нея колкото по-малко е произведението, толкова по-пригодно е за включване между матуритетните творби. Като пример тя посочи Пенчо Славейков, на когото са избрани най-кратките, но не и най-добрите творения.

Да се стегне обръчът, да има по-високи изисквания на матурите, предлага Кацарска. Тя мотивира позицията си с практика в по-развитите страни, където се изисква над 50% постигнати точки за оценка три. У нас критерият е 14,5 точки от 100 възможни за тройка за 7 клас и 24,5 – за 12 клас, коментира Кацарска. По думите й подобна система ощетява отличниците, защото има голяма ножица за получаването на петица и шестица. Литераторката не смята, че е нормално с 15 точки да се получава тройка и също толкова да бъде разликата между петица и шестица. Подобна критериална система действа демотивиращо и не подтиква към постигането на трайни знания, категорична е Кацарска.

Заниженият аршин води и до липса на автоцензура, твърди методистката. Затова в писмените работи, които се проверяват от учители и университетски преподаватели, присъстват немалко думи от улицата, жаргонни, включително и откровени глупости.

Литературата не е скучен предмет, зависи как ще бъде поднесен материалът, а между нашите съвременни автори има такива, които са повод за гордост на всеки българин. Затова трябва да се импулсира отношението на учениците към литературата, към повишаване на тяхната култура, а не да се работи на парче, заключи Кацарска.

Източник: dnes.dir.bg

Коментари във Facebook