Галина Тимова: Педагозите са истинските герои, които безропотно понасят огромно бреме

Галина Тимова: Педагозите са истинските герои, които безропотно понасят огромно бреме galina timova

Галина Тимова е директор на 20 ОУ „Тодор Минков“ с ранно чуждоезиково обучение, в София. „Вариантът педагогът да говори на класа, а детето да е пасивно, считам за неефективен, дори вреден. Истински успешната форма на обучение от разстояние е тази, която да е с интензивна двупосочна комуникация и детето да е активен участник в обучението. Дано родителите успеят да „влязат в обувките“ на учителите и ги подкрепят. Вървим успешно към намаляване на административното натоварване, може и още малко промени да се направят в тази посока“, каза тя в интервю за нашата медия.

Как започна учебната година във Вашето училище? Успяхте ли да се подготвите да посрещнете учениците си според новите изисквания? Какво беше най-трудно?

За екипа на 20 ОУ „Тодор Минков“ учебната година започна спокойно. Организирахме скромно тържество само за нашите първокласници, защото, въпреки всички предизвикателства, които ни поднася тази година, ние знаем, че нямаме право да лишаваме децата ни от един от най-красивите и вълнуващи спомени в живота на всеки човек. Останалите ученици прекрачиха училищния праг след твърде дълъг период от време и съм сигурна, че тяхното вълнение и радост не беше по-малко.

Едно от най-трудните предизвикателства беше организацията на учебния процес, която трябваше да пригодим към иновативната програма на училището. При нас първи и пети клас започват учебната година седем дни по-рано, за да може първолаците да се адаптират, а с петокласниците да формираме нови паралелки по определени критерии. COVID-19 ни попречи да изпълним всичко по начин, за който училищният екип има разработена отлична методика, но мисля, че се справихме много добре. Поне това показват разговорите ми с децата и родителите.

Друго голямо предизвикателство бе промяната на инструмента за виртуална класна стая – тази година работим с продуктите на MS Office 365 и MS Teams. Предишният ми опит показа, че не са много онези технологични решения, които дават богат и качествен избор на учителя.

Обикновените приложения за комуникация създават фалшиво усещане за успешен учебен процес, защото нямат необходимите възможности да покрият дори неговите елементарни елементи – активна двупосочна комуникация, задаване и приемане на домашни работи с възможност за индивидуален подход и рецензия, календар на събития, създаване на формуляри и тестове, с които изпитванията да стават качествено и бързо. Но едно от основните предимства на MS Office 365, както и на аналогичния комплект от инструменти на Google, е, че изключително много процеси се управляват от изкуствен интелект. Благодарение на това вече изпитните тестове не се проверяват от учителя, а голяма част от домашните работи могат да бъдат създадени така, че да се спести време на преподавателя в сравнение с класическия начин за задаване и проверка на домашното.

Ръководният екип използва все повече формуляри за събиране на обратна връзка от колектива. Така „чуваме и виждаме“ мнението на всеки наш колега и можем да управляваме много по-демократично и успешно учебния процес в тази нелека година. Съвсем скоро ще преминем на електронно деловодство и дори запознаването с новините, важните писма и задачи, както и със заповедите, ще става чрез MS SharePoint и облачното пространство на училището. В същото време ще улесним целия екип, защото информационният поток ще се „измести“ от канцеларията към мобилните устройства и лаптопите. Това ще спести още ценно време, както и огромно количество ресурси, които днес похабяваме рутинно.

Възможността за смесване или превключване между три форми на обучение как ще се отрази на учебния процес при Вас? Вашите преподаватели и ученици готови ли са за такива транформации?

Ние стартирахме учебната година в дневна форма на обучение, а за 2 деца организирахме обучение от разстояние в електронна среда. Много скоро дойде COVID-19 при нас, още на 25.09 две паралелки преминаха под карантина и над петдесет деца останаха да учат пред устройствата вкъщи.

Появи се и следващото голямо предизвикателство – лошата интернет-свързаност в училището. Оказа се, че устройствата, които разпространяват безжично връзката, са остарели и технически не отговарят на нашите нужди. Но и с този проблем се справихме относително бързо. Със сигурност се нуждаем от спешно изграждане на нова локална мрежа за учители, както и за учениците, които мечтаят да добавим електронните устройства в учебния процес и в класната стая.

Вие управлявате основно училище. Как учениците и учителите до 3 клас се чувстват в условия на относителни ограничения? Ако се наложи да минат на онлайн обучение, готови ли сте?

Моят професионален опит е в начален етап, начален учител съм и зная отлично колко важни процеси се случват в класната стая за всички деца от първи до четвърти клас. Най-голямата трансформация в живота на човек е преходът от ранното и безгрижно детство към ученическите години, когато до мама и тате редом застават учителите. Светът на всяко дете се обогатява с още няколко значими възрастни, които имат огромно влияние за формирането на личността.

Полагаме усилия и изпълняваме стриктно всички мерки, за да може да продължим да работим колкото се може по-дълго в класните стаи. Това е важно за всички участници в училищната ни общност – у децата трябва да успеем да формираме ключови умения, педагогическите специалисти чудесно съумяват да работят в условията на коронавирус, но и да водят прекрасно процесите на обучение, възпитание и социализация. Вярвам, че и родителите са спокойни за условията, които създаваме в училище, защото усмивките на децата ни озаряват ежедневно, здрави сме и училището е с отворени врати, за да се изпълва с детски смях всеки ден.

Мисля, че сме готови да преминем към обучение от разстояние в електронна среда. Екипът ни е подкрепен от експерти на Microsoft. Проведохме серия от квалификации за MS Teams, създадохме и изпробвахме екипите (така се наричат виртуалните паралелки), колегите владеят основните функционалности на най-важните приложения, които са необходими за този тип учебен процес.

Тук е мястото да изкажа моята огромна благодарност към целия педагогически колектив, защото за изключително кратко време колегите овладяха на добро ниво един сложен комплекс от инструменти. Всички проявиха воля за промяна, отделиха лично време, вложиха много енергия и направиха не по-малък „скок“ от онзи, който ни се случи в средата на март тази година. Зад успехите на нашите ученици и призовите места, до които стига училището ни, стоят невероятни преподаватели, които са истински съвременни будители, един прекрасен и иновативен колектив, който може да бъде само за пример. Аз се гордея, че съм част от него.

Какво е Вашето взаимодействие с родителите и доколко те Ви съдействат, за да се справите с новата обстановка?

Стабилната връзка между родител и учител, изградена върху взаимно уважение, добронамереност и отлична, чистосърдечна и интензивна двупосочна комуникация, е ключова за успеха на всяко дете. Между училището и семейството трябва да бъдат установени изключително силни партньорство и доверие.

Всички ние сме значими за развитието на детето, изграждането му като личност и само заедно можем да постигнем най-добрите резултати, да формираме успешни личности и граждани на България и Европа. Не е толкова лесно в семейството, съставено от малка група хора, свързана родствено и емоционално, да „влезе“ чужд човек със своите особености, черти на характера и предимно изисквания. Трудно се преодоляват и онези моменти, когато родители и учители започват да се държат като врагове и да прехвърлят отговорности едни на други. Особено трудно е да се постигне дълбока връзка на доверие и уважение при взаимоотношения, когато една от двете партньорски страни опитва да нападне другата, да навлезе в личното пространство или да се опита да се намеси в дейности, в които няма морално и професионално право да го прави.

Все още се срещат родители, които изпитват желание и правят опити да регулират важни педагогически процеси, за които нямат никаква представа колко дълбоко професионални са, и които изискват комбинация от отлична теоретична подготовка и солиден педагогически опит. Но и това не приемам за проблем, напротив, тук важна е енергията на тези родители и желанието за промяна, които са ключови за подобряване на процесите. Когато един човек е мотивиран да направи нещо, защото е разбрал, че има проблем, то вече сме стигнали до средата на решението. И моята роля е може би в това, да успея да „насоча“ тази така важна енергия в правилната посока – не срещу учителя, а в подкрепа за справяне с проблема.

Редно е да отбележа, че още от първите дни работя интензивно с Училищното настоятелство и Обществения съвет. Училищното настоятелство е изключително важен орган от управлението на училището – в него членуват онези родители, които отговорно са показали, че имат достатъчно време и желание да работят в полза на различни каузи. Тези родители вземат активно участие в много инициативи и считам, че имат ключова роля за развитието на 20 ОУ „Тодор Минков“.

Моята управленска визия включва интензивна работа с Настоятелството. Всяка промяна на средата вече се случва съвместно. Ето, в момента подменяме голяма част от чиновете, като част от средствата идват именно като дарение от родителите. Съвместната ни работа ще гарантира прозрачност и вземане на демократични решения в името и най-добрия интерес на нашите ученици. Освен това, когато имаме споделени цели, постигането има става далеч по-бързо и по-качествено. Не мога да не отбележа, че срещам подкрепата и на много родители, които изявяват желание и отделят време да подпомогнат управлението на училището с тяхната професионална експертиза. Лично приемам всеки такъв жест като огромен подарък.

Работим великолепно и с Обществения съвет. Това е орган, който участва интензивно в управлението на училището и има конкретни контролни функции. Удивителното е, че доверието между нас е голямо, контролът е изместен от общи визионерски цели, които сме започнали да постигаме. Ще разпишем заедно Стратегията за развитие на 20 ОУ „Тодор Минков“, както и иновативната програма за следващите 4 години. По този начин всички участници в училищната общност ще бъдат спокойни и дори щастливи, че ни предстои период, в който знаем чудесно какво ще се случи и ще имаме своите споделени отговорности.

Какво бихте посъветвали родителите на децата в 1 клас, за да се справят с онлайн обучение, ако се наложи?

Подготвяме се и за този момент, защото, когато и да настъпи, трябва да сме спокойни и готови да продължим работата си по най-добрия начин за малките ни ученици. Но сме наясно, че много от важните задачи, които трябва да изпълни учителят в класната стая, няма как да се случат вкъщи. Всеки педагог умее да работи както с отделното дете, така и с малка група, и с цялата паралелка. В класната стая протичат много от процесите на социализация на тази детска възраст. В изграждането на личността участва цялата училищна общност – развиват се взаимоотношения с различни групи хора, спазват се далеч повече правила, а в същото време липсват най-значимите възрастни – мама и тате. Вкъщи не е така, а по време на извънредна ситуация дори принудително се ограничава социалният контакт. Ще работим в посока да не се променя много интензивното общуване между децата, въпреки, че за тях физическият контакт със съучениците е в пъти по-важен и значим, отколкото аналогичния между нас, възрастните.

Другата голяма промяна, която се надявам, че успешно ще приложим, е подкрепата към родителите по отношение на тяхното взаимодействие с децата. Учителят умее успешно да управлява много процеси в учебния час – от това да приучи ученика на правилен захват на химикала, до формирането на умения за абстрактно мислене.

Много често срещаме реплики от рода: „В начален етап е лесно и аз мога да си помагам на детето вкъщи“, което е една от големите заблуди на родителите. Това, че можем да прочетем даден текст с детето или да решим негова задача, съвсем не прави родителя учител. Методите на преподаване засягат възприятието на детето, провокират интерес, предизвикват интеракции, синтез, анализ, запаметяване и възпроизвеждане. Педагогът владее успешно прилагането на форми на взаимодействие, които развиват тези умения. Родителят се успокоява от факта, че борави с елементарни понятия, но ако няма теоретична подготовка, няма как да разбере пътя към формиране на трайни знания у детето спрямо възрастовите му характеристики и нужди. Тук може да помогнем ние. Не с лекции, а с кратки насоки и изисквания, които мама и тате вкъщи ще прилагат под наш контрол.

Имате ли достатъчно лаптопи и как учители и ученици се справят с онлайн платформата Ви за обучение?

Да, лаптопи имат всички учители. За жалост, една част от тях са доста стари и имат нужда от подмяна, но ще намерим начин да осигурим това. Учителите се справят много добре с MS Теаms. Офис пакетът дава отлични възможности за разнообразни действия и дейности и с времето и практиката те ще стават все по-добри. Сигурна съм, че когато един ден преживеем тази световна здравна криза, част от технологичните решения ще останат да се прилагат интензивно в класната стая.

Имате ли деца, които учат от вкъщи? Как върви?

Да, имаме две деца. Едното е в начален етап и там е по-лесно. Детето участва в обучението чрез лаптопа на учителката си, който предава видео и звук от стаята. Класната често се чува с детето и майката и по телефона, за да окаже помощ. Освен това работят индивидуално, а родителят и учителят поддържат интензивна връзка.

Другото ни дете е в прогимназиален етап. За него решението е съвсем различно – учители работят индивидуално с него през MS Teams всяка седмица. За тях това е извънреден труд и съм сигурна, че само всеотдайността и огромната любов към децата може да ги накара да работят в тази тежка обстановка в повече.

Срещата с ученика очи в очи, интензивната двупосочна комуникация, провокираното любопитство, споделените разсъждения и подкрепата в напредъка се случват само, когато учител и ученик общуват. Вариантът педагогът да говори на класа, а детето да е пасивно, да потиска естествените си нужди да пита, да се интересува, да разгръща поривите за знание, считам за неефективен, дори вреден. Вреден, защото противоречи на съвременните педагогически подходи.

Няма как да се стремим към баланс в общуването в класната стая, да стимулираме детското участие, да даваме думата за мнение и разсъждение, да насърчаваме екипните дейности, в които имаме друг вид активно общуване, да се стремим педагогът да изравни, дори да намали съотношението на активно говорене в клас спрямо участието на децата и изведнъж да заключим детето зад монитора, оставяйки го само да наблюдава как тече урокът. А то какво наблюдава? Ту учител наблизо, ту – изчезнал, ту пишещ нещо на дъската, където фокусът на камерата на лаптопа вече не е добър, да не говорим за звука. Такъв процес е имитация на истински урок и не води до развиване на никакви качествени умения. Дори обратното, тези деца бързо губят интерес, вярвам, че се зараждат и негативни емоции, когато не могат да участват, не чуват добре или не виждат нищо. И не могат да попитат.

 

Каква подкрепа Ви е нужна за тази учебна година от страна на МОН, на родителите?

Разбиране. На учителя никак не му е лесно в момента. Иска ми се родителите да осъзнаят това и да намалят претенциите си.

Педагозите са задължени да работят с маски в училище, което е изключително тежко. Това да говориш интензивно, а да не можеш да си поемеш въздух, е изключително потискащо. Усещането е сякаш си хванат за гърлото, а по-малкото кислород, който се поема, определено действа замайващо и влияе на концентрацията. Освен това маската или шлемът намаляват силата на гласа и на учителя му се налага да говори по-високо. Когато имаш 6-7 часа на ден, това те натоварва много, а маската не я сваляш, защото си задължен да я носиш и в учителската стая, и в клас, и в тоалетната, и по коридорите.

А време за излизане от сградата на училището няма, защото сега учениците учат в класни стаи, а учителите пренасят дрехи, лаптоп, учебници и пособия по различните стаи на различни етажи. И работят допълнително с децата, които са под карантина. И работят допълнително с децата, които са на обучение от разстояние. И спазват мерки. И следят за правилата и учениците да спазват мерките. И заместват извънредно много, защото в този период има болни учители. Малко хора осъзнават, че в момента педагозите са истинските герои, които безропотно понасят огромно бреме. И една е причината да го правят – любовта към децата и учителската професия. Дано родителите успеят да „влязат в обувките“ на учителите и ги подкрепят по всякакъв начин.

Министерството ни е дало свобода за действия и това стига. Вървим успешно към намаляване на административното натоварване, може и още малко промени да се направят в тази посока – като отпадане на графика за контролни и класни работи и без който ще си работим чудесно и в синхрон. Този график е напълно излишен не само в условията на COVID-19, динамичното превключване от присъствено към обучение от разстояние и различните възможности за изпитване. Учителите в един колектив могат да общуват свободно и в динамиката на работата да планират екипно задачите си. Не мисля, че е нужно този процес да се регулира централизирано, а за тази година дори съм убедена, че повече вреди.

Ако имате възможност да дадете един съвет /препоръка/, да зададете един въпрос на МОН, какъв би бил той?

Да отпадне възможността децата, които учат в електронна среда от разстояние, да стоят пред екраните си вкъщи като пасивни наблюдатели на учебния процес. Истински успешната форма на обучение от разстояние е тази, която да е с интензивна двупосочна комуникация и детето да е активен участник в обучението. Дори и да има физическо разделение, то технологиите дават възможност да общуваме лице в лице. Можем и трябва да намерим начин да взаимодействаме с децата, да развиваме всички онези важни умения чрез интеракция в реално време и с индивидуалните качества и заложби на всяко дете.

Коментари във Facebook