Вината за неграмотността: учебникът или историческото време!?

Вината за неграмотността: учебникът или историческото време!?

Журналист от водещ информационен сайт неотдавна коментира проблема с функционалната неграмотност на учениците ни. Ето какво казва той: „…Около 40 % от българските гимназисти са функционално неграмотни (което е най-ниският резултат в ЕС). Тоест не могат да осмислят текст, който са прочели. Но нищо – важното е, че всички знаят, че са били 500 години под турско робство, от което безвъзмездно са ги освободили руснаците и – поне 5 патритоични песни на Слави, наизуст. Друго не им трябва…”!

Вземаме повод от това изказване, което поставя поне два, или дори и три проблема. Вторият е видим и ясен – познаването на основни, но и твърде популярни исторически факти, както и търсенето на една твърде дръзка популярност на народно изкуство, което е пречупено през призмата на станалия така модерен напоследък битов патриотизъм. Това формира някакви знания, но те далеч не са достатъчни за това да минем в една значително по-нормална среда на функционална грамотност!

Наистина стана ясно, че учениците са функционално неграмотни, при това в един притеснително висок процент! Или иначе казано – четат учебниците и не разбират, какво точно четат и какво се казва в текста…! Това е притеснително, защото означава, че дори и когато имат възможност за избор и достъп до източник на информация, дори  и тогава те не могат да се възползват пълноценно.

Проблемът? Той е в две насоки, първата е имено функционалната неграмотност, за която трябва да се потърси основателна причина и да се изследва следствието, макар, че то общо взето  ясно. Втората насока е свързана с учебниците. Повечето, които сме били студенти знаем, че в голяма степен, нашите преподаватели в сферите, в които сме се обучавали в университетите, са и автори на учебници за средния курс в училищата…! Това от една страна е добре, от друга обаче не е, защото темата е стара и отдавна се коментира, че професорът не може сам, без участието на учител от средното училище, да напише добър учебник, който да е адекватен на възрастовата категория на обучаемите там.

Функционалната неграмотност е възможно да се корени, поне до известна степен и в това, че учебниците, или поне една част от тях, надяваме се не голяма, на практика са нечетивни. Те представляват трудност дори и за студенти, камо ли за ученици, било то и в горния гимназиален курс! А такива случаи има и те не са никак малко, за съжаление!

Да, може би журналистът, коментирал темата в социалните мрежи, с което и започнахме този коментар, донякъде поне е прав за това, че да познаваме САМО „500 години турско робство, от което безвъзмездно са /ни/ освободили руснаците и поне 5 патритоични песни на Слави” някак наистина не е достатъчно! Не че не бива да познаваме турското робство, не че се неглижират патриотичните песни, но начинът на представянето им, както и средата, в която са мултиплицирани, създава усещането за внушение, а това вече не е образование!

Проблемът тук дори не е в турското робство, или в Слави, проблемът е в това, че мотивацията за обучение не е достатъчна. И когато всичкото това разсъждение се сведе до простото число на непосредствената практическа необходимост, образованието придобива измеренията на чаровна прищявка, а не на задължителен процес за развитие на личности. 

Венцислав Жеков

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook