България: ромските ученици и ”патриотичните” решения

България: ромските ученици и ”патриотичните” решения Снимка: novini.bg

Стипендиите, изплатени на ромски ученици в периода 2016-2018 година, са дискриминация спрямо останалите деца – това постанови преди седмица Върховният административен съд.

Паричната помощ от 60 лева на месец за деца с успех над 3.50 бяха дадени на съд от сдружение, което определя себе си като “модерно” и “патриотично”. Щом най-горната съдебна инстанция е решила, че има дискриминация, нищо не може да се направи. Въпреки че, според закона, специалните мерки в полза на лица или групи в неравностойно положение с цел изравняване на възможностите им не са дискриминация.

Без образование няма работа

Надали някой ще оспори, че нивото на образование на ромите има нужда от изравняване до средното ниво. Според данни на Агенцията на Европейския съюз за основните права за 2014 година, между 82% и 85% от ромите в България не завършват средно образование. Така те остават извън пазара на труда, въпреки все по-голямата нужда от повече работна ръка.

Вече от две години правителството работи по Механизма за връщане на децата в риск в училище. Отчетени са 40 000 върнати деца в образователната система – от тях повторно отпадналите са близо 2900. Голямата цел е да няма четвърто поколение неграмотни. Защото без образование няма работа, без работа няма пари. От тук до маргинализацията и капсулирането в гетото пътят е кратък. Какво може да се случи след това – всеки би могъл да се досети. Според доклад на бившия министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, именно безработицата е един от факторите, “генериращи престъпност”. Както и “липсата на образование и изградени трудови навици”.

Да се върнем към казуса със стипендиите. Според краткото определение, “патриот” е този, който обича отечеството и народа си. В действията, които спират “изравняването на възможностите” и образованието на малцинствата, обаче няма нищо патриотично. Напротив. Те дори спомагат за маргинализацията.

Впрочем, 60% от финансирането на проекта за стипендиите, обявени за дискриминационни, идваше от неправителствената организация “Ромски образователен фонд”. Останалите 40% – от Министерството на науката и образованието. Целта беше задържане на децата в средното образование, повишаване на резултатите им и увеличаване на броя на кандидат-студентите от ромски произход. В проекта са участвали 763 роми, а успехът им е бил около “Много добър 5”. Дори и една четвърт от тях да са успели да завършат средно образование и да излязат от гето-матрицата, това е голям успех, който би се мултиплицирал в следващите поколения.

Мотивите на гореописаната “патриотична” организация, които могат да се срещнат и при немалко образовани българи, както и в предизборните изяви на националистически партии, подкрепящи правителството, си приличат: “Защо за ромите да има стипендии, а за нашите деца да няма?”.

Дали обаче същите тези хора реагират на други управленски решения, които също могат да бъдат определени като дискриминация? Например правителствената инициатива за връщане на “успели българи” от чужбина, изразяваща се в месечна парична помощ до 1200 лева в рамките на една година. Това не е ли дискриминация срещу всички останали българи, мигрирали от малките в големите градове?

Кога ще излезем от омагьосания кръг?

Впрочем, проблемно е и отношението към намеренията за узаконяване на гетата в България, голяма част от които са с незаконни постройки. Традиционно след криминален инцидент местната власт изведнъж забелязва незаконните къщи и започва събарянето им, въпреки че там може да са израснали и няколко поколения. Интересно е какво се случва с незаконно заселилите се там. Ами заселват се другаде, пак незаконно. Така гетото се мести на друго място. А когато някой кмет се опитва да пречупи омагьосания кръг и да узакони къщите, за да може да се започне начисто, също бива атакуван от “патриотите”.

Така вместо да работи за социалното включване на малцинствата и вместо да използва ресурса им за нуждите на трудовия пазар, “патриотизмът” работи “модерно” за капсулирането на ромите, използвайки двойни стандарти. А това води до проблеми, засягащи всички – и хората в гетата, и тези извън тях. Кога ли ще излезем от омагьосания кръг?

Автор: Георги А. Ангелов

Източник: dw.com

Коментари във Facebook