България официално член на EUMETSAT

България официално член на EUMETSAT

България вече е редовен член на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT). Това стана ясно, след като вчера, 26 ноември, министър Клисарова подписа в Дармщад споразумението за присъединяване.

Събитието се състоя в централата на EUMETSAT в рамките на редовното 79-то заседание на Съвета на организацията. Във форума взе участие ръководството на организацията начело с нейния генерален директор Ален Ратие. Съветът единодушно реши България да се присъедини към конвенцията на EUMETSAT.

Пълноправното ни членство в EUMETSAT осигурява на България пълен достъп до сателитна информация с високо качество, ще интегрира българския Национален институт по метеорология и хидрология към европейските метеорологични проучвания и оперативна дейност, ще гарантира прилагането на модерни технологии при използването на сателитна информация в оперативната прогноза на времето, за подобряване на ефективността на метеорологичните и като резултат – подпомагане на защитата на човешкия живот, на материални ценности и на икономиката.

Организацията е лидер в метеорологията и изследванията на климата,  която осигурява точна прогноза за времето 365 дни в годината.

България влиза в нея след девет години на статут като асоцииран член. Предстои договорът да бъде ратифициран от Народното събрание.

Министър Клисарова отправи благодарност и към българските учени доц. Георги Корчев и проф. Христо Георгиев, наши представители в EUMETSAT, които вече 10 години работят за пълноправното членство на България в една от най-престижните международни организации.

Европейската организация за разработване и експлоатация на метеорологични спътници е междуправителствена организация. Създадена е с Международна конвенция, открита за подписване през 1983 г. Тя влиза в сила на 19 юни 1986 г.

Основната цел на организацията е да изгражда, поддържа и използва система от оперативни метеорологични спътници. Сателитни наблюдения са основата на метеорологичните прогнози и са незаменим инструмент за ранното предупреждение за потенциално  опасни метеорологични явления. Сателитните спътници на  организацията трупат данни и наблюдения за промените в климата.

Космическата флотилия на организацията се състои от 6 спътника. Два покриват полюсите. Един е с траектория над Индийския океан. Три са т.нар. стационарни спътници. Те са от второ поколение и са за наблюдения на Европа, като покриват част от Африка и Южна Америка. Те са позиционирани над екватора и се въртят със скоростта на въртенето на Земята около оста й. Европа е лидер в сателитните метеопрогнози. През 2015 г. тя ще изведе в орбита Метеосат 11 – геостационарен спътник от второ поколение.

През 2017 г. в околоземна орбита ще излети геостационарен спътник  от трето поколение. Вместо 12 той ще има 16 канала и ще предава  информация на всеки 5 минути. На него ще бъдат монтирани и  допълнителни прибори за изучаване на състава на атмосферата.

Коментари във Facebook