България изостава сериозно от Европа в сферата на образованието

  • Продължава недостигът на квалифицирани кадри у нас
  • Влошава се образователната и квалификационна структура на заетите
  • Страната ни продължава да изостава сериозно по брой на завършващите висше и средно образование спрямо Европа, въпреки увеличаването на този показател
  • Професионално-квалификационната структура на заетите лица е неефективна и деформирана

Това са част от изводите на Проучване на образователната и професионално-квалификационна структура на заетите и работната сила на национално, секторно и регионално ниво, осъществено от Българската стопанска камара в рамките на проект “Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони” по ОП „Развитие на човешките ресурси”.

Резултатите от анализа бяха представени на пресконференция на 18 октомври 2010 г., в която участваха Георги Шиваров – зам.-председател на БСК, Жечко Димитров – Програмен директор на проекта, Людмила Векова – ръководител на екипа, изготвил анализа.

Проучването показва, че развитието на образователната система сериозно се отдалечава от реалните потребности на икономическите сектори.

Страната ни трудно би реализирала една от важните цели на стратегията „Европа 2020” – най-малко 40% от младите хора да са със завършено най-малко средно или висше образование. Основните причини за това са:

  • Ниски са темповете на нарастване на относителния дял на икономически активните лица със завършено средно и висше образование.
  • По процент на учениците и студентите спрямо общия брой на населението сме на едно от последните места;
  • Делът на работната сила с висше образование в България е под средното равнище за ЕС;

Страната ни е на едно от последните места в Европа по брой, завършили висше образование

В България през периода 2004-2007 г. по-малко от половината завършващи средно образование продължават в степените на висшето образование. Въпреки че има положителни тенденции по този показател, страната ни все още е на едно от последните места в Европа. При това, разликата с водещите страни трудно ще бъде преодоляна при съществуващите тенденции в развитието на системата на образованието.

Независимо, че за периода процентът на участващите в образование и обучение като цяло нараства, страната ни е на едно от последните места и изостава сериозно от средните стойности за ЕС. Наблюдаваното подобрение се съчетава с отдалечаване от средноевропейските стойности в сферата на висшето образование, вследствие на по-бавния темп на повишение на дела на лицата със завършено висше образование у нас. Делът на работната сила и заетите лица с висше образование е под средното равнище за страните-членки на ЕС и при запазване на темповете на нарастване изоставането ще става още по-голямо голямо и трудно за преодоляване.

България е с най-нисък дял на ученици и студенти на възраст 15 г. – 24 г.

България продължава и в началото, и в края на периода да бъде в групата на страните с най-нисък процент на учениците и студентите на възраст от 15 до 24 години спрямо общия брой на населението от тази възрастова група. Страната ни се нарежда сред страните с най-нисък относителен дял на учениците и студентите на възраст от 5 до 29 години спрямо общия брой на населението от тази възрастова група.

Ранно напускащи училище

Общоевропейската тенденция на намаление на процента на ранно напускащите училище (2005г. – 15,8%, 2008г. – 14,9%). се наблюдава и в България (2005г. – 20,4%; 2008г. – 14,8%). Въпреки намалението на процента на рано напускащите училище, по този показател България е далеч от страни като Полша (5,0%) Словения (5,1%), Чехия (5,6%), Словакия (6,0%), Литва (7,4%) и Финландия (9,8%). Най-съществен е броят на напусналите училище от V до VІІІ клас.

Професионално образование

Общият брой на българите, придобили професионална квалификация в професионалните училища, у нас нараства за периода от 2005 до 2009 г. (от 10824 души до 12491 души).

За периода 2004-2009 г. най-съществено (почти двойно) е увеличението на броя на обучаващите се в „Стопански науки и администрация” (от 1235 лица през 2004 г. до 3179 лица през 2009 г.). По-сериозно нараства броят на обучаващите се в областите „Архитектура и строителство”, „Технически науки и технически професии” и „Услуги за личността”. Най-сериозно намаление в броя на учащите се има в областите „Сигурност и безопасност”, „Добив и производствени технологии”, „Селско, горско и рибно стопанство” и „Здравеопазване”, като в последните три области през последните 3 години от периода няма учащите се за придобиване на IV степен професионална квалификация.

Учене през целия живот

Много сериозно е изоставането на страната ни в развитието на системата „Учене през целия живот”. На фона на общоевропейската тенденция на лек спад от 9.8% до 9.5%, в България се отчита незначително повишение от 1.3% до 1.4% на лицата, участващи в различни форми на образование и обучение. Въпреки тази положителна тенденция, обаче, по процент на участие в системата на учене през целия живот заемаме последно място сред страните-членки на ЕС през целия наблюдаван период. При това, разликата със средния показател за ЕС е значителна и трудно може да бъде преодоляна при актуалното състояние на системата за учене през целия живот в у нас.

Сред участвалите в „Учене през целия живот” с най-висок процент (54,04%) са лицата от възрастова група 35-54 години, която е определяща за състоянието на работната сила и заетите лица. На втора позиция с 32,65% е възрастовата група 25-34 години, а най-ниско (13,31%) е участието на лицата от възрастовата група 55-64 години.

По степен на образование най-много, над половината, са участниците със средно образование – 57,21%. По статус в заетостта преобладаващ процент (94,12%) са работещите и само 2,74% са безработни. Това показва ниска заинтересованост на безработните от подобряване на тяхната образователна и професионална подготовка. По териториално разпределение по-висок е делът на участниците от градовете – 79,86%, в сравнение с тези от селата – 20,14%.

Трудова реализация на завършващите средно и висше образование

Анализът показва, че между 27 и 32 на сто от завършилите средно и висше образование през 2008 и 2009 година са заети в търговията. На втора позиция сред икономическите дейности, в които се реализират младите хора, е ресторантьорството. От друга страна, като брой заети лица, ресторантьорството е на 8-мо място през 2008 г. и на 10-то място през 2009 г., което е показателно за сериозно разминаване между подготовката на учениците и студентите и реалните потребности на икономиката.

Пак в сферата на търговията, но в икономическа дейност „Търговия на едро”, са започнали работа близо 13 на сто от завършилите през 2009 г. В „Строителство на сгради” и „Специализирани строителни дейности” са започнали близо 5.5% от завършилите през 2009 г. В „Производство на облекло” и „Производство на хранителни продукти” за започнали работа, съответно – 4,27% и 3% от завършилите през 2008г. и 3,76% и 3,71% от завършилите през 2009г. Към дейности по охрана и разследване са се насочили 2,11% от завършилите през 2008г. и 2,25% от завършилите през 2009г. лица, а към „Хотелиерство” са се насочили 2,09% от завършилите през 2008г. и 1,81% през 2009 г.

Професионално-квалификационна структура

Разпределението на заетите лица по икономически дейности свидетелства за структура, в която най-много са работещите в сферата на управлението на централно и местно равнище, в услугите и в търговията.

Професионално-квалификационната структура на заетите лица може да бъде оценена като неефективна и силно деформирана с висок процент на групите с по-ниска квалификация. От една страна, най-много са заетите, попадащи в класовете „Персонал, зает с услуги за населението, охрана и търговия” (15,77% през 2008г. и 16,23% през 2009г.), „Професии, неизискващи специална квалификация” (15,20% през 2008г. и 14,58% през 2009г.) и „Оператори на машини и съоръжения и работници по монтаж на изделия” (12,32% през 2008г. и 11,82% през 2009г.). От друга страна, висок е относителният дял на заетите в класовете „Административен персонал” (9,47% през 2008г. и 9,73% през 2009г.) и „Президент, законодатели, висши служители и ръководители” (4,77% през 2008г. и 4,90% през 2009г.).

Ориентацията на икономическите дейности с по-голям брой заети лица, в които работят 50% от всички осигурени лица, към сферата на услугите и търговията е причина сред най-често срещаните професии да се отнасят продавачи и снабдители (23%), шофьори (11%) , сервитьори и бармани (11%), охранители и пазачи (10%), счетоводители (9%), учители (8%)

Квалификационен индекс

За определяне на текущото състояние и на динамиката на квалификационната структура на заетите лица и работната сила е разработен квалификационен индекс по области и региони на страната и квалификационен индекс по икономически дейности. Той позволява да се съпостави производствената и квалификационната структура в отделните икономически дейности и региони на страната, да се откроят налични проблеми и съществуващи разминавания между необходими квалификации и производствен капацитет . Основните изводи от изчисляване на индекса показват, че кризата е повлияла в посока подобряване на квалификационната структура – нарастване на заетостта сред по-високо квалифицираните категории и рязък спад при тези с по-ниска квалификация. Налице са отрасли с приоритетно значение за националната икономика, в които калификационният потенциал е нисък, както и сериозно изоставане и влошена квалификационна структура в определени региони.

Коментари във Facebook