Българите в чужбина създават най-вече училища

Българите в чужбина създават най-вече училища

Българската нация като глобална нация, а не разделена на останали в България и в чужбина. Това е посланието на реализираното мащабно проучване на българските общности зад граница, обхванало 80 дестинации в 17 страни по света. Фокусът на изследването, реализирано от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, са новите емигрантски общности. Изследването е реализирано по проект, финансиран от Фонда за научни изследвания с ръководител доц. Владимир Пенчев.

Бихме искали да предизвикаме на разговор институциите, заяви Пенчев и уточни, че изследването е реализирано в период от три години. Проведени са срещи с представители на над 300 български организации. Д-р Яна Гергова представи извършените теренни проучвания в Италия, Германия, Испания, Португалия, Скандинавските страни, Великобритания, Ирландия, Дания, Североизточното крайбрежие на САЩ, Югозападното крайбрежие на САЩ, Холандия, Швейцария, Гърция, Кипър.

Анкетирани са над 300 деца, които посещават български училища зад граница. Оказва се, че най-многобройни като организации, които създават българите зад граница, са училищата.

Доц. Мариянка Борисова посочи, че много често неофициално те са наричани неделни училища. Като ценност тя отбеляза създаването на образователната система зад граница по инициация на самата мигрантска общност.

За съжаление изследването констатира, че само около една пета от българските мигрантски деца посещават български училища, защото те са доброволни организации. Положително на дейността им е създадената преди десет години Асоциация на българските училища. Тя играе ролята на посредник с българските институции, както и действащата програма “Роден език и култура зад граница”, възможността за финансиране на училищните дейности и извънкласни форми.

Доц. Борисова бе категорична, че училищата имат голям потенциал за консолидиране на общностите и помагат за съхраняването на български език и традиции. Като проблем бе отчетена липсата на стимулиране на ранно езиково обучение в детски градини, например, тъй като много от семействата не обучават децата си в български език дори в бракове, при които и двамата родители са българи.

Изследователите описват възраждане на ролята на Църквата, особено в емигрантските общности в Америка. В миналото църквите зад граница, правени от българите, били своего рода народен дом, читалище – основавали църква, веднага училище, самодеен състав. Изследването показва, че с най-новата емиграция има възраждане на ролята на църквата. Като проблем обаче остава ниското заплащане на свещениците, които често се налагало да работят нискоквалифицирана работа, за да издържат семействата си, което пък влияе на авторитета им в енорията.

След училищата най-многобройни са българските фолклорни танцови и певчески формации, които дори имат свои фестивали. Те трудно се снабдяват с носии, но най-главният проблем е отделянето им от дейността на Българските културни институти зад граница. Институтите, предпочитали прояви на високото изкуство и не обръщали внимание на танцовите състави., въпреки че към танцовите спектакли има гарантиран интерес, дори от чужденци.

Учените предлагат промени в Закона за народните читалища, с които да бъде дадена възможност да се регистрират български читалища в чужбина. Те препоръчват Българските културни институти да обогатят програмите си с традиционна култура. Учените установяват и много висок интерес към различни традиционни обичаи. Така например учениците във всяко българско училище зад граница изработват мартеници, сурвачки, боядисват яйца.

Като проблем изследователите отчитат фактът, че националният празник на България – 3-ти март остава затворен в мисиите зад граница, а официалната национална празничност е част от усещането за национална принадлежност. На 6-ти май, Гергьовден – друг официален празник, абсолютно никъде зад граница българите не отбелязват като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Функцията му като официален празник е изключена.

Като отделен проблем, представен от учените, е недостатъчното медийно отразяване на инициативите на българите зад граница.

Източник: news.bg

Коментари във Facebook