Бивш просветен министър: Училището не може да компенсира пропуските на прехода

Бивш просветен министър: Училището не може да компенсира пропуските на прехода

„Комунизмът и сега присъства в учебните програми и в учебниците по история и то не в един клас, най-вече в 10 клас. Във всички учебници присъства „червеният“ и „белият терор“ в 1923-25 г, има я Втората световна война с антифашистка борба. По същия начин авторите включват престъпленията на тоталитарния режим след 1944 година. Има и текстове, които се отнасят до българския преход. Друг въпрос колко е адекватно, за което трябва сериозен експертен, а не партийно-политически анализ или външен натиск“, подчерта бившият министър на образованието проф. Тодор Танев пред Novini.bg.

„Училището не може да компенсира пропуските на прехода в не по-малко важни области, като приватизацията или осъждането на всякакъв тоталитаризъм. Виждам доза прегряване на темата в момента в унисон с изостряне на междупартийните борби. Проблем е писането на специален учебник по този въпрос щом няма предмет по тази тема, може да има учебно помагало. Избитите биха били най-добрите автори, но тях ги няма. Не би могло да има предмет извън предмета „История“ по специална част от историята“, смята проф. Танев.

„Трябва да бъдем внимателни в баланса на съдържанието при възпитанието на бъдещите поколения в България. Те не живеят в една неудачна страна, в която непрекъснато текат репресии, а страна като останалите в Европа с типичните тоталитарни режими на 20 век, но страна, успяла сама в борбата срещу тях, постоянно раждаща и чудесни хора. Затова що се отнася за въпросния период, аз съм абсолютно „за“ изучаването на конкретни факти с оглед имунизирането на тези млади хора за да имат съпротива срещу злото на диктатурите, защото самите те нямат такъв опит, да отсяват безспорните факти в учебниците от тенденциозните слухове, разпространявани неформално“, предупреди той.

„Важно е училището тук да държи на своята роля, а тя е на възпитател, колкото и да бягат някои от тази дума. Нека правим разлика между историята като наука и училищния предмет „История“, който има тъкмо възпитателни, формиращи функции, затова и избираемост на учебно съдържание. Разликата е съществена. Трябва например безусловно да се разбира злото, унижението и последиците на това да те карат да участваш в парламентарни избори в еднопартиен режим, злото да работят концлагери по политически причини, злото да се управлява чрез всяване на страх и автоцензура, когато този страх трае десетилетия и с него се диктува живота ти – това няма как да бъде скрито. Престъпление е да се крие от бъдещите хора толкова, колкото е престъпление да го извършваш. Да се въвеждат диктатурите обаче като единствен или главен въпрос е пресилено, трябва да се балансира с познаване на принципите на свободния живот“, предлага проф. Танев.

„Тъй нареченото дуално обучение е изключително полезно явление, защото най-сетне еманципира най- изостаналата част от системата – професионалното образование и обучение. Ние го познаваме добре, това е сплав от образование, обучение на място в учебни бази и – много важно – обучение, протичащо в ограничена степен в самото производство. За образователната част отговорност носи Министерство на образованието, но за обучението то не може да изпълнява специална роля, там е много по-важно Министерството на икономиката, Министерството на труда и социалната политика и всички ресорни министерства, например културата или туризма, които знаят как трябва да се обучават техните кадри и къде ще работят.

Огромна грешка е да схващаме професионалното образование и обучение само като образование, като училище, т.е. като територия на Министерството на образованието. Така че професионалното образование и обучение има явно две съставки, образование и обучение, а при дуалното има даже три, защото освен образованието има и обучение и то се води един път в обучителния център, и втори път предприятието, което са различни неща. Сега обаче възниква проблемът кой работодател колко и как ще плаща за труда на обучаваните, ако те примерно излязат във ваканция или в задължителен период на подготовка за зрелостни изпити. Тук Министерството на труда и Министерството на икономиката, че и Финансовото, не трябва да прехвърлят горещия кестен в ръцете на образованието, а да се споразумеят взаимно“, уточни проф. Танев.

Той припомни, че такова образование се въвежда по швейцарски модел в България от две години и половина, когато с негово решение като министър то тръгва през 2015 година. 

Източник: novini.bg

Коментари във Facebook