Съгласна съм с новите акценти в написаното от iv_2007, radivdani и kenkal. Както в самото училище е важна екипната работа с колегите, в още по-висока степен тя е такава, когато става въпрос за отговорните извън училище фактори. Ролята на родителите никой и нищо не е в състояние да замени, но помощ за детето е нужна, защото то не носи вина, че се е родило. И когато тези, дето го "обичат" най-много, го изоставят, заслужават наказателна отговорност. Има много млади хора с такъв проблем, без да им липсва семейство.

   Социалните служби станаха като лекарите. Бумагщина, бумагщина, бумагщина...И накрая нито едното, нито другото е наред.

   Когато се изпусне бримка в плетивото и не се хване внимателно веднага, тя се превръща в дупка, която го изважда извън строя. За да не се сложи грозна кръпка /макар, че те сега са модерни, но не стават за вътрешна употреба/, може да се направи някаква апликация...

   Външното е по-лесно поправимо. С душата не е така. Тя се лекува с любов. Когато няма кой да те обича, ТИ трябва нещо силно да заобичаш /спорт, изкуство, наука.../ и да му се отдадеш изцяло, за да отскочиш от дъното. В крехката възраст това е трудно. Някой трябва да помага. Възрастните са виновни за неудачите на децата. Те трябва да поправят нещата. 

Социалните служби са затрупани с бумащина и счетоводни сметки. Не са предвидени в структурите им (доколкото аз знам) агенти, които наистина да разследват семейства и деца в риск. Моето мнение е, че на нас ни вменяват прекалено много отговорности - да образоваме и възпитаваме децата, да превъзпитаваме родителите, да преодоляваме негативите на естествената среда на детето и на улицата, да заместваме ( а как се замества майчина ласка и бащина закрила???) празнините в опустошените детски души, да откриваме таланти, да насърчаваме амбициите и добрите прояви, да поемаме като буфери удари отвсякъде...

 Прекалено много е според мен!

Преди години, когато моят голям син (тогава първолак) започна да се занимава със спорт, треньорът каза, че трябва да го хванем от ТРИ СТРАНИ КАТО В КЛЕЩИ!!!, за да работим заедно за правилното му развитие - ние като родители, училището и той като треньор. Това много ми хареса и смятам, че когато едната третина липсва, нещата вече са отървани. А какво остава, ако от тройката има само една страна?  Така е у нас - напъваме за доброто на децата само в училище - семейството, институциите, спортът, изкуството ги НЯМА - е, затова резултатът е такъв - анархия и обвинения към най ангажираните!Третата  страна за тройните клещи може  да бъдат различни  неща - спорт, изкуство, наука...  

Понеже темата доста се измести, това ще бъде отворено като нова тема за дискутиране! Надявам се разговорът да продължи.  

Много харесвам тази идея,   ив_70   Аз съм за подобни инициативи, но не съм сигурна, че ще се стигне до истинското и прилагане. Все пак, ако в отделни училища нещо подобно се случи, ще бъде огромна крачка напред.

  И аз това все се питам КЪДЕ СА СОЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ? От друга страна пък се питам дали пансионите и интернатите също са най-доброто решение? Ами ние ще ги препълним...! И после какво..... ВВС.....Могилино.....концерти ....Обществото ни е БОЛНО! Много харесвам израза, че простотията не ходи по животните.Според мен неадекватното отношение на родители към собствените им деца трябва да се криминализира. 

Имате право. Това с превъзпитанието на родителите е много по-трудно. Тогава трябва да се активират социалните служби и да отнемат родителските права на такива родители. Тоест не само, че не е уместно д се закриват пансионите, а трябва да се създават такива в нов по-модерен стил, за да могат да приемат повече деца, които имат нужда от дом.

П.С. Не знам какво точно се е вършело преди години в отрезвителните заведения, но може би е имало полза от тях.

   Как се превъзпитават възрастни хора, DIvanova? Как да превъзпиташ хора, които нямат отношение към собствените си деца? Струва ми се невъзможно. Или може би, греша. Представям си онзи ********- бащата на Божидар /двегодишното детенце, което беше забравено от спиртосания си баща на вън при минусови температури /, как да бъде превъзпитан такъв човек????

Ясно е, че всичко си има цена. Сега ми идва наум една идея: нека родителите на социално слабите деца да бъдат задължени да свършат определена работа за това училище в избрано от тях време - например в рамките на определен брой часове. Това може да бъде всякаква работа, която те могат да извършат, включително и подвързване на стари книги или дори и на нови с хартиена обвивка. Според мен те биха могли да вземат и децата си в тези часове. Така училището ще направи нещо и за възпитанието на семейството като цяло.

Абсолютно съм съгласна. Отговорност трябва да се понася! Когато се правим на излишно добри, обикновено истински добрите страдат. 

 За съжаление, колега има такива деца, които никога не са имали книжка! Аз работя с такива деца - не са всички, но са голяма част от учениците ми. И те не са само деца на семейства от малцинствата. 

Преди време станах неволен свидитил на една кавга между родители. Видимо бяха хора с добро финансово положение. Майката показваше на таткото каква хубава книжка с картинки е взела на детето - може би около 5 годишно - а таткото и  се скара, че е дала пари за глупости!?!

   Това се прави, но не решава проблема, защото е по-дълбок. Както отнемането на детските не промени особено въпроса с отсъствията от училище. Просто търсенето на медицински бележки стана още по-голямо. Обществото ни боледува, заради срив на ценностите. Затова и битката ни за доброто е толкова затруднена.Не може да работим успешно без искреното сътрудничество с родителите.