За "старшите-старшините" и "главните-подполковниците"
Публикувана на: 15.12.2009, от
mironov
Обидна система.
За права не се кандидатства.
Мечтал съм да бъда учител, учил съм за това и го работя с кеф. В младоста си се натягах и мечтаех след 30 години да стана "заслужил". Бях за 5 години районен просветен чиновник, заместник и директор. Бил съм хонорован асистент в Унсс и СУ, но се чувствам най-щастлив и свободен, като учител.
С 33 години стаж трябва да съм три пъти старши.
Щом съм определен от директора (не съм се натискал) за "отговорен учител-председател на методическо обединение" що ще кандидатствам за старши и главен, и да подавам документи, които те притежават...?
В англо-саксонската система има подобни длъжности "хедове", нещо като ръководител катедра. Те имат контролно-консултативни функции, някъде намален норматив, конкурсни и срочни, но задължително ДВОЙНИ заплати.
Очаквах от новия министър да е по-съвременен човек. Да остави стажа и да гледа кадърност, мнение на ученици, родители, инспекторат и т.н. Не виждам причина младите и кадърни да не бъдат сериозно финансово стимулирани.
Тази "нова кариерна" система ще обиди младите и ще раздели колективите и то за "дребни суми".
Без мен. Не подадох документи. Ако могат да видят, че съм ефективен учител да бъдат така добри да ми платят повече.
Ако не ми платят няма да работя по-лошо. Няма да си "плюя на авторитета", който съм градил с много грешки и търпение, но и с много подкрепа от ученици, родители и колеги. Имам се за уважаван учител.
Този занаят не е за всеки. Всеки може да вземе парата, но все ми се струва, че учител е нещо свише.
Ако трябва и ще почна да козирувам на "всеки пияница висшист с 10 години стаж", защото ми е старши ( в казармата и на това са ме научили, козируваш и чакаш уволнението..)