"Навън валеше. Когато си на морския бряг под палмите не мислиш за чадър. Хикс вървеше по пясъка и мечтаеше за бъдещето си. Искаше му се да срещне онова слънчево момиче, което вечерта премина като вятър покрай него. Един кратък поглед, но тези дълбоки тъмни очи излъчваха спокойствието, което той не можеше да намери и на самотния остров. Знаеше, че ще я срещне пак, но не подозираше, че тя е толкова близко до него. Той  усещаше присъствието й и сърцето му биеше лудо. Мислите му го тласкаха към залива, на който я видя. Внезапно той стана и тръгна нататък. Стъпките му оставаха по мокрия пясък, а дъждът грижливо ги заличаваше. Не бързаше. Не знаеше защо отива натам. Капчиците, които се стичаха по лицето му отразяваха слънцето, което се опитваше да пробие.  Вървеше бавно и мислено се молеше тя пак да е там. Надяваше се и тя да обича дъждовното време като него самия. Когато стигна до залива с разочарование видя, че я няма. Не побърза да си тръгне, а се загледа в скалите край брега. Вятърът развяваше и сушеше мокрите  му коси. Беше му приятно да гледа вълните. Писъкът на чайките допълваше настроението му.  Но друг звук привлече погледа му. Беше кратък, приглушен звук, почти стон, идваше иззад скалите. Приближи се достатъчно, за да види кой издава този звук. Не очакваше да види точно това. Момичето, което търсеше и ... един сякаш поразен от бурята делфин. Това беше малко делфинче, почти бебе, което незнайно как се беше озовало на брега. Тя се опитваше да го издърпа във водата, но не успяваше. Хикс се приближи и мълчаливо й помогна да го пренесет до водата. Когато усети водата, то леко се раздвижи. Момичето се усмихна. Тъмните й очи излъчваха щастие. Двамата продължиха да вървят навътре във водата като помагаха на делфинчето да се съвземе.

Е, аз продължавам, но не знам защо модераторите не искат да го публикуват!!!

"Навън . Когато си на морския бряг под  не мислиш за . Хикс вървеше по пясъка и мечтаеше за бъдещето си. Искаше му се да срещне онова слънчево момиче, което вечерта премина като вятър покрай него. Един кратък поглед, но тези дълбоки тъмни очи излъчваха спокойствието, което той не можеше да намери и на самотния остров. Знаеше, че ще я срещне пак, но не подозираше, че тя е толкова близко до него. Той  усещаше присъствието й и сърцето му биеше лудо. Мислите му го тласкаха към залива, на който я видя. Внезапно той стана и тръгна нататък. Стъпките му оставаха по мокрия пясък, а дъждът грижливо ги заличаваше. Не бързаше. Не знаеше защо отива натам. Капчиците, които се стичаха по лицето му отразяваха слънцето, което се опитваше да пробие.  Вървеше бавно и мислено се молеше тя пак да е там. Надяваше се и тя да обича дъждовното време като него самия. Когато стигна до залива с разочарование видя, че я няма. Не побърза да си тръгне, а се загледа в скалите край брега. ...//zaec//

Историята може да се казва например: "Първите очи не лъжат"

"Навън . Когато си на морския бряг под  не мислиш за . Хикс вървеше по пясъка и мечтаеше за .... бъдещето си. Искаше му се да срещне.....онова слънчево момиче, което вечерта премина като вятър покрай него. Един кратък поглед, но тези дълбоки тъмни очи излъчваха спокойствието, което той не можеше да намери и на самотния остров. Знаеше, че ще я срещне пак, но не подозираше  ... , че ще е толкова скоро. Шестото чувство му нашепна, че е  открил най-чистите и дълбоки очи и  ... //atlantic//

че тя е толкова близко до него. Той  усещаше....//zaec//

Можем да продължим като всеки маркира текста си или само в лилав цвят или като му добави бледо жълт фон, за да избере коя история продължава.

капките дъжд, които усещаше по тялото си го караха да се отпусне. Наслаждаваше се на свежестта на въздуха.

че тя е толкова близко до него. Той  усещаше присъствието й и сърцето му биеше лудо. Мислите му го тласкаха към залива, на който я видя. Внезапно той стана и ....