Какво са религиите?

Изтеглете и прочетете "Догматичните матрици:

http://sfera.zonebg.com/knigi.htm

радвам се,че си учителка

дано съумяваш винаги да бъдеш добра-защото според си талантлива

не ми се вярва да греша-защото моите първи ученици вече са на 50г и знам резултата-а мислите ни са сходни

                                                От различни страни се правят внушения,че няма обществен интерес за въвеждане на православно вероучение в българското училище.Кога успяха някои институции така бързо да проучат обществените нагласи?!  Поддържам напълно мнението на митрополит Николай,който казва: "...Не бих искал тенденциозният въпрос вяра или религии да поставя в контекста на едно ново робство - робството на греха в нашето съвремие.Не допускам,че противниците на православното вероучение в българското училище се стремят към това робство,което завладява най-лесно неукрепналите детски души..."

Гледай сега, ако сме аз, ти и законодателите - все някак ще се разберем!

Само  че  "ние", всъщност, е цялото ни общество.

Боя се, че именно това " ние" е твърде далеч от консенсуса по този проблем....

                                      Иво, съгласен съм с теб,но в крайна сметка нали законодателите сме ги избирали ние- аз ,ти... Не е ли редно най-после "негово величество законотвореца" да поиска мнението  на съсловието,което работи с тези ,у които предстои да бъдат изграждани християнските ценности.Имам чувството,че отново ще играем ролята на статисти от филма "Заветът на Инката".

   Аз съм вярваща, но училището няма нищо общо с това. Дължа го на членове от моето семейство, в което има и атеисти. Смятам, че светското образование задължително трябва да дава знания за основните религии по дисциплините, където това е възможно /има ги/. Ако искаме това да е по-пълноценно, може да се редуцират някои теми в полза на други.  При наличие на желаещи да изучават Вероучение, нека го правят в СИП /след необходимите законови промени, както посочваш ти, Ivo/. Според мене, вярата е интимен акт и не трябва да бъде натрапвана насила, още повече в училище. В последно време доста се спекулира по този въпрос. Свидетели сме перманентно на дискусии и по телевизията. Повече обаче, е безкрайното говорене. Може би неделно училище с избрани от семейството духовници и активното негово сътрудничество, е вярното решение...Такъв пример има вече. Не зная. Нека, все пак, има възможност за избор между различни варианти. Незнанието наистина прави хората предубедени, както посочва sv_damyanova.

Обяснения бих дала, ако наистина се появят засегнати от моите думи и то , ако се налага, обстойни и подробни. А иначе, да-не бих променила нито дума, защото това не го измислих в момента /че да ми се налага сега внимателно да го обмислям, та дано достигна до нечие чуждо мнение най-после/, а то е плод на житейския ми опит и съм го споделяла и друг път с различни хора. Засегнати досега не е имало. Бих ги разяснила, но не и променила. На засегнатите.

Другите неща определено не искам да ги коментирам, наистина изгубих всякакъв интерес.

Изучаването на религията, без значение под каква форма, е трудна работа, защото няма как да се елиминират емоциите.  Когато става въпрос за вяра, това е невъзможно.

Съгласна съм с Аниколова, че днешните ученици знаят твърде малко за собствената си вяра, а какво остава за различните от нея. При това познанията им са повърхностни и най-често се основават на чуто-недочуто, видяно-невидяно. И най-често обръщат внимание на външната, показна страна. По Великден обикновено се питат: " Ходи ли да обикаляш църквата?" - "Да, и знаеш ли, там беше еди -кой си!" - " Довечера ще ходиш ли?" - "Е, не , снощи ми изгориха якето!" и т. н.

Разбира се, няма човек, който да не знае символиката на Великден, но попитайте кои са тайнствата или поне колко са. Много рядко ще получите смислен отговор.

А непознаването на чуждите религии ни кара да сме предубедени и да изпадаме в крайности като тези:" Дайте да мразим мюсюлманите, щото те са фанатици или защото сме били 500 години под турско робство!"

Лошо няма!

Хората   застъпващи подобно становище би следвало да предприемат първо процедури за извършването на необходимите законодателни промени, които биха позволили въвеждането на вероучението в българското училище.Няколко думи в Конституцията, няколко члена в Закона за просветата и Закона за вероизповеданията.

След това - никакъв проблем този въпрос да бъде обсъждан и конкретно!

Разговорът до този момент е учебникарски пример за взаимно неразбиране....

Понеже не мога да определя своя дял от отговорността за тази абсурдна ситуация / това е работа на другите и аз го приемам като нещо нормално/ , ще си позволя да посоча нещо ОЧЕВИДНО в твоя отговор, белким се разберем по-добре.

За пореден път и чисто по женски се чувстваш засегната от една моя забележка.Твърдо си уверена, че според мен ти "не мислиш" преди да пишеш.А аз съм казал, да припомня, " обмисляй по-внимателно нещата, преди...." - нещо доста по-различно, понеже не мога да си те представя " немислеща" ! И най-дружелюбно те каня да намалиш завладелите те емоции, като превключиш на "режим разум", с който, убеден съм, несъмнено разполагаш.При това  съм дал и ПОРЕДНИЯ ПРИМЕР за това, според мен, свръхемоционално недообмисляне  - никакъв коментар от твоя страна, освен троснатото " не бих променила и дума от него"....

Това ли е "обяснението",  което си готова да дадеш " ако има засегнати" ?

А от това твое "В училище могат да получат знания, по-обективни и по-смислени от догматиката на църовните песнопения" - и от него ли "не би променила нито буква"?

Ако е така - наистина разговорът става безпредметен...Ако , обаче, си склонна да преоцениш поне това за " смислеността" - моите почитания!И, разбира се - пълен картбланш да  посочиш собствените ми недообмисляния, защото /като всеки нормален човек в този форум/  пишейки  набързо, допускам  доста грешки! Можеш да го правиш в каквато форма пожелаеш - аз ценя разумните забележки. Дори в случаите, когато са съпроводени с някои интересни и твърде мащабни наблюдения върху собствената ми личност

Хайде - мир  

И извинения на останалите за отплеса!