Личността на директора на ДГ-стил на ръководство и лични качества,които са необхдими.Препоръки.

Публикувана на: 18.01.2008, от doremi
Кoментари:45

 

             Практиката показва,че от всеки добър учител не става добър директор.Защо?

Коментари 45

15.05.2009 mima_28

Profile

 здравей колежке,моля ако някой вече ти е изпратил програма за явяване на конкурс да ми помогнеш и на мен.предварително благодаря.

28.04.2009 dobreva.v

Profile

 За мен крясъците са израз на слабост.Освен това, когато унижаваш колектива, можеш да си сигурен, че ще те подведат. Първата ми директорка беше такава креслива.Обиждаше! Е, всички чинно я изслушвахме, кимахме разбиращо и...си правехме каквото искаме. Имах директорка прези години, която се пенсионира - БОГИНЯ! Стараехме се, надпреварвахме се, бяхме всеотдайни в работата си.Обожавахме педагогическите съвещания, непрекъснато измисляхме мероприятия, които издигаха името на градината. Така, че тази жена с кротост измъкваше от нас най-доброто, нямаше кръшкачи, всички бяхме "най"! Тази жена сега е пенсионерка, но не сме я забравили - г-жа Русинова - ЦДГ №24/София/.

23.04.2009 lana_iva

Profile
Здравейте,не се учудвам,че има директорки,които използват този стил на работа-крещене,стрес,унижение на учителките,които са с нейното образование,че даже и повече.Така те унижават колектива,с който работят.Затова предлагам аз и други колеги като мен да се въведе мандатност на директорите,и да се изберат по-достойни,истински мениджъри от нов тип.Не само да се изисква контрол,а да се дава помощно-контролна дейност от директорите.

23.04.2009 dobreva.v

Profile

 Съжалявям, че ви се е паднала такава креслива директорка. Вярно е, че по някога не може да не се повиши тон.Ще споделя тайно, че 1,2 пъти заставах пред огледалото и се опитах да "повикам", обаче не ми се получава някак.Не мога да си представя да вървя и да крещя по хората.Още повече, че когато викаш не си безкрайно убедителен.Има и други начини за убеждение.А пък от опит споделям, че при моя персонал невероятно влияят "вълшебните" думички - "би ли направила еди-какво си, ще бъде чудесно...". И вълшебно действа думата "благодаря" и "браво, страхотно е".Преди няколко дни влязох в пререкание с учителка-виновна си беше.Не издържах и повиших тон/чак не си повярвах/, но има моменти и хора, при които е нужен по-строг тон.

22.04.2009 lana_iva

Profile
Здравейте колеги, Търся Програма за развитие на детска градина за явяване на конкурс.Моля Ви,който има такава да ми я изпрати на имейла.Ще ми бъде от полза.Имейла ми е lana_iv@abv.bg Благодаря Ви.

13.03.2009 melany

Profile

    kre6ti se  PREDIMNO sre6tu     personala l(RQDKO   PO POSOKA RODITELI-TAM BI BILO OPASNO!)  az se opitvam 5 godini da svikma s tova...no maj ne moga...ot4ajano si tarsq drugo mqsto..

NE MISLJA, 4E I DRUGITE KOLEGI SA MNOGO 6TASTLIVI..PRI TOVA   4UDOVI6TNO  VIKANE   VSEKI DEN..MOLIM SE DIREKTORITE DA SA MANDATNI..I DA IMA   IZBOTRNOST PRI  NAZNA4AVANETO IM..

12.03.2009 mima_28

Profile

 здравей колежке.ще се радвам ако ми изпратиш програмата на ДГ"Мечо пух"дано и aз със нещо да съм ти полезна в бъдеще.

06.03.2009 dobreva.v

Profile

 Т.е. крещи срещу персонала ли? Или просто така си говори?

И аз съм имала такава /и то в момента е "фактор" в ДИУУ/, когато влиташе в стаята, децата се плашеха. Беше ни събрала столовете, защото сме на работа и е "недопустимо" учителката да си кръсти краката зад бюрото, когато в стаята има деца! Е, имах и друга директорка, която като влезе, децата се залепваха за нея да я прегръщат, а аз дори и да съм седнала, скачах-не от страх, от уважение. И сега мога да ви кажа от собствен опит-не крещя/в къщи или в работата/!И с персонала разговарям спокойно, когато имам да им се карам, "съскам", но никога не им крещя или обиждам, но...знаеш ли, имам чувство че е време да стана по-строга!/но чак да крещя....това е слабост/

27.02.2009 melany

Profile

 ДАЛИ  СА МНОГО  ДИРЕКТОРИТЕ ; ЧИЙТО УПРАВЛЕНСКИ СТИЛ Е  КРЕЩЕНЕТО

26.02.2009 haidar

Profile

 

Вижте в :

Хайдар, Г. Как разработих програма за развитие на детско заведение.-В: Предучилищно възпитание, 1993, кн.3

Вярно е, че е от много отдавна, но тогава беше първата публикация в нашето списание по този проблем и свърши добра работа на много колеги като ориентир.