Практиката показва,че от всеки добър учител не става добър директор.Защо?
здравей колежке,моля ако някой вече ти е изпратил програма за явяване на конкурс да ми помогнеш и на мен.предварително благодаря.
За мен крясъците са израз на слабост.Освен това, когато унижаваш колектива, можеш да си сигурен, че ще те подведат. Първата ми директорка беше такава креслива.Обиждаше! Е, всички чинно я изслушвахме, кимахме разбиращо и...си правехме каквото искаме. Имах директорка прези години, която се пенсионира - БОГИНЯ! Стараехме се, надпреварвахме се, бяхме всеотдайни в работата си.Обожавахме педагогическите съвещания, непрекъснато измисляхме мероприятия, които издигаха името на градината. Така, че тази жена с кротост измъкваше от нас най-доброто, нямаше кръшкачи, всички бяхме "най"! Тази жена сега е пенсионерка, но не сме я забравили - г-жа Русинова - ЦДГ №24/София/.
Съжалявям, че ви се е паднала такава креслива директорка. Вярно е, че по някога не може да не се повиши тон.Ще споделя тайно, че 1,2 пъти заставах пред огледалото и се опитах да "повикам", обаче не ми се получава някак.Не мога да си представя да вървя и да крещя по хората.Още повече, че когато викаш не си безкрайно убедителен.Има и други начини за убеждение.А пък от опит споделям, че при моя персонал невероятно влияят "вълшебните" думички - "би ли направила еди-какво си, ще бъде чудесно...". И вълшебно действа думата "благодаря" и "браво, страхотно е".Преди няколко дни влязох в пререкание с учителка-виновна си беше.Не издържах и повиших тон/чак не си повярвах/, но има моменти и хора, при които е нужен по-строг тон.
kre6ti se PREDIMNO sre6tu personala l(RQDKO PO POSOKA RODITELI-TAM BI BILO OPASNO!) az se opitvam 5 godini da svikma s tova...no maj ne moga...ot4ajano si tarsq drugo mqsto..
NE MISLJA, 4E I DRUGITE KOLEGI SA MNOGO 6TASTLIVI..PRI TOVA 4UDOVI6TNO VIKANE VSEKI DEN..MOLIM SE DIREKTORITE DA SA MANDATNI..I DA IMA IZBOTRNOST PRI NAZNA4AVANETO IM..
здравей колежке.ще се радвам ако ми изпратиш програмата на ДГ"Мечо пух"дано и aз със нещо да съм ти полезна в бъдеще.
Т.е. крещи срещу персонала ли? Или просто така си говори?
И аз съм имала такава /и то в момента е "фактор" в ДИУУ/, когато влиташе в стаята, децата се плашеха. Беше ни събрала столовете, защото сме на работа и е "недопустимо" учителката да си кръсти краката зад бюрото, когато в стаята има деца! Е, имах и друга директорка, която като влезе, децата се залепваха за нея да я прегръщат, а аз дори и да съм седнала, скачах-не от страх, от уважение. И сега мога да ви кажа от собствен опит-не крещя/в къщи или в работата/!И с персонала разговарям спокойно, когато имам да им се карам, "съскам", но никога не им крещя или обиждам, но...знаеш ли, имам чувство че е време да стана по-строга!/но чак да крещя....това е слабост/
ДАЛИ СА МНОГО ДИРЕКТОРИТЕ ; ЧИЙТО УПРАВЛЕНСКИ СТИЛ Е КРЕЩЕНЕТО
Вижте в :
Хайдар, Г. Как разработих програма за развитие на детско заведение.-В: Предучилищно възпитание, 1993, кн.3
Вярно е, че е от много отдавна, но тогава беше първата публикация в нашето списание по този проблем и свърши добра работа на много колеги като ориентир.