Съгласна съм теб, драга Анита! Трудно стана да се работи в детска градина. От дистанцията на времето се връщам назад и си спомням младите години в моята кариера. Тогава родителите сякаш бяха други а и аз бях по-млада. Но тогава нямаше филми с насилие, децата ходеха на театър, родителите им купуваха детски книжки с картинки и не се чуваше чалга от всеки ъгъл. Колкото и да не е скромно в моята практика винаги давам за пример себе си на моите възпитаници. Винаги им казвам да гледат аз какво правя и няма да сгрешат. Щом аз неговоря високо и не ги обиждам нека и те да се опитат като мен. Имам известни постижения но нека да незабравяме, че в ежедневието си тези малчугани се сблъскват и с не дотам добри примири за подражание. Все пак те са деца и, като такива имат беден житейски опит. Редно е да си протегнем ръце и съвместно с родителите да работим в тази насока. Има какво да научим едни от други.

ДВЕ МНЕНИЯ ПО ВЪПРОСА НЯМА-родител-учител-заедно,с разбиране,желание и търпение днес, за да има утре,за да расте всяко дете с ясното съзнание че мама и тати "ми казват същото като госпожата"Гласувано доверие,заслужаваме го,обходимост е за качествената работа в детската градина!

Когато децата ми бяха малки разбрах, че на тях им е по-интересно да се въртят около някой, който се занимава с нещо. Може би инстинктивно те опознаваха живота по този начин. Захващаха се с неща, които съвсем не бяха по силите им, но това ги карaше навярно да се чувстват по-големи (кой не иска да е голям, докато е малък).

Тази година разбрах, че има (в една друга държава) детски градини, в които децата сами посаждат житни семена, грижат се за отглеждането на зеленчуци в зеленчуковата градина към детската градина. Когато житото бъде готово помагат да се смели, а от приготвеното брашно сами месят тесто за своя хляб. Можете ли да си представите каква възпитателна сила има този процес.

Това което искам да кажа е, че ако се ангажира вниманието на децата със съзидателна дейност, едва ли ще се сещат за филмите, които до късно вечер гледат било сами или заедно с уморените си родители. Жалко е, че не намираме сили да си почиваме сред природата, която наистина ни зарежда с енергия, а избираме кабелната телевизия.

   Всички сме убедени, че професионализмът на учителите ще доведе до желаните резултати, при истински ангажираното сътрудничество от страна на родителите. Без това няма как да се мине. Добрите взаимоотношения учител - родител са същностен жалон в цялостната дейност, която се върши за доброто на децата.

БЕЗ РОДИТЕЛСКА ПОДКРЕПА ЩЕ НАЛИВАМЕ "ОТ ПУСТО В ПРАЗНО"А ПРЕДИ ДА ДИСКУТИРАМЕ ТАЗИ ТЕМА ТРЯБВА ДА СЕ ПОМИСЛИ СЪВСЕМ ОТГОВОРНО ЗА РОДИТЕЛЯ КАТО ВЪЗПИТАНИЕ,ПРИСЪСТВИЕ,ОТГОВОРНОСТ!В ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ РОДИТЕЛИТЕ"АБДИКИРАТ"ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ,ПРЕХВЪРЛЯИКИ ВСИЧКО НА ДЕТСКОТО ЗАВДЕНИЕ.А КОГАТО ДЕЦАТА СА ВЕЧЕ УЧЕНИЦИ,ТЕ(СЪЩИТЕ)ВДИГАТ БЕЗСИЛНО РЪЦЕ И АТАКУВАТ,НАЙ-ЦИНИЧНО,УЧИТЕЛЯ! КЪДЕ СТЕ ВИЕ,РОДИТЕЛИ?

   Съвсем видно е, че има нужда от комплексна работа, в която нуждата от отговорно сътрудничество е крещяща.

  
   "Не става само с ядене! Трябва и акъл....!"

Имам един прост ,но възпитателен метод за наказване , и родителите много го одобряват Когото детето извърши нещо нередно застава право пред портрета на Левски и мисли " защо го направих? трябваще ли да го направя?, ще го направя ли пак? "и т. н.Всички деца знаят за Левски защото много им говоря за него .През май слагам портретите на Кирил и Методйи само тези имаме в ДГ ,липсва ми Ботев .Така няма дете което да не знае за тях в нашата група  , а чрез делата си тези хора възпитават, детето се чувства малко засрамено  и  го карам да мисли бързо ,защото като ми отговори го освобождавам.Децата са в смесена група и  е чудесно ,че и 3г. дете знае за тезе велики хора