Надявам се в собствената ми държава, в собствената ми родина повече да се появяват подобни антибългардски материали и всяко посегателство над българската история и идентичност да бъде най-строго наказвано от закона!
Как ли щеше да е ако се бе появила книга отричаща Холокоста, жертвите при Пърл Харбър и т.н.
Ми и мен не ме учудва но колкото и джамии да правят няма да заличат бъллгарското от мен
http://www.vbox7.com/play:23ebb62c
Училището, което било в близост до църквата „Света Неделя“ се оказва последно убежище на около 200 души, които били изгорени живи, докато се криели в него, авторът на „Записки по българските въстания“ - Захари Стоянов описва случките в него така:
„Башибозуците влезли вътре без никакво препятствие и клането се захванало още от вратата. Мнозина имало скрити вътре в долапите, които така също били измушени и накастрени; в числото на последните били: свещеник Нейчо Паунов и учителят Тонджоров, родом от Самоков. На първия от тях кръвопийците извадили най-напред очите, дупчили го като решето по цялото тяло, докато издъхне тоя християнски мъченик в ръцете им. Близо до него предал душа и учителят Тонджоров, който така също бил насечен по всичкото тяло. Бедният мъченик на просвещението! Той загинал в същото онова здание, дето преди няколко дена проповядвал от скромния учителски стол словото на светлината. В долния кат на училището имало до 200 души скрити, мъже, жени и деца, които кръвниците, от много бързина, се вижда работата, не могли да намерят. Но да не помислите, че простият случай ги е запазил от смъртта? Не, читателю! Те се отървали от ятагана, били лишени от лекото действие на куршума, но изгорели живи, като червеи в гнило дърво, в долния кат на училището, защото башибозуците на тръгване запалили от четирите страни това здание. Техните писъци и вопли от ужасна мъка били чути след малко от зверовете, които разбрали, че направили една грешка, по невнимание, не в отношение към участта на двесте жертви, но че не могли да ги оберат от по-напред, което обстоятелство съставявало истинската загуба на тези Биконсфилдови братя. — Язък! Отидоха напусто толкова дрехи, а може би и пари — казали те с турско хладнокръвие и тръгнали към вратата на черквата, без да удостоят даже с присъствието си жертвеника на двестете мъченици.“
Потресаващо е изобщо да се поставя на обсъждане такова нещо. Достатъчно е да се разровим малко из родовите си спомени и памет. Има все още остатъци от тях. Е, като пореформират още малко образованието по- възможно ще бъде да се пробута такава щуротия. Сега все още помним. А, и четем на кирилица. Репортажите на Джанюариъс Макхаган, например.
Изумително е колко много безобразия сме направили със собствената си история, ние, едни от най- древните! Толкова древни, че чак сме забравили колко.
Много ти благодаря, Аниленас, за разбирането! Радвам се, че си ми написала това писмо! Аз също те поздравявам и ти желая всичко най, най-хубаво, бъди жива, здрава, много, много късмет и усмивки!!